Протокол № 412 от 12.06.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 412 гр. Варна, 12.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостин Г. Петров при участието на секретаря Дарина Б. Баева

Сложи за разглеждане докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело № 20233100900017 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха: след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ -ро от ГПК, на второ четене:

Ищците А. К. М. и М. С. М., редовно призовани, не се явяват, и двамата се представляват от адв. А. Д., с пълномощно по делото.

Ответникът "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД , редовно призован, представлява се от адв. Н. В., с пълномощно по делото.

Вещото лице Т. К. А., редовно призована, не се явява.

Вещото лице Д. А. Д., редовно призован, явява се лично.

Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, явява се лично.

АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора АДВ. Д.: Поддържам исковата молба. Запознати сме с проектодоклада.

Нямам възражения.

АДВ. В.: Поддържам отговора на исковата молба. Оспорвам исковата молба. Запознати сме с проектодоклада. Нямам възражения.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 611 от 21.04.2023 година и приема доклада за ОКОНЧАТЕЛЕН, като го 1 обективира в протокола от днешното съдебно заседание:

Предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 45 и чл.

86 от ЗЗД от А. К. М., ЕГН ********** и М. С. М., ЕГН **********, двамата с адрес ****, двамата представлявани от пълномощника адв. А. Д., против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК 121130788, със седалище гр. София, за заплащане на сумата от по 130000 лева на всеки от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка непосредствена последица от загубата на М. С. М., ЕГН **********, вследствие на ПТП, осъществено на 06.06.2021 г., допуснато по вина на водача на МПС л.а. „БМВ“ с peг. № ****, застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от 06.06.2021 г. до окончателното изплащане.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищците твърдят, че на 06.06.2021 г., около 11:30 часа на главен път I – 4 София – Варна, в района на с. Микре, настъпва ПТП между л.а. „БМВ“ с peг.

№ ****, управляван от С. М. Ц. и л.а. „Сеат Ибиза“ с рег. № *****, управляван от Д. В. С.. В л.а. „Сеат Ибиза“ с рег. № *****, освен водачът Д.

В. С., като пътник на предна седалка пътувал и внукът на ищците – М. С. М., който при удара между двата автомобила, заедно с водача починали на място.

Водачът на л.а. „БМВ“ с peг. № **** - С. М. Ц., както и останалите пътници в автомобила починали.

Излага се, че за причиненото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, като по случая е образувано пр. пр. № 1100/2021 г. по описа на РУ Угърчин при ОД на МВР – гр. Ловеч и ДП № 54/2021 г. по описа на ОП – Ловеч, което с постановление от 05.05.2022 г. е прекратено за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. чл.

342, ал. 1, пр. 3 от НК, на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, поради настъпилата смърт на виновния водач за ПТП – С. М. Ц.. Твърди се, че от воденото наказателно производство се установило, че водачът на л.а. „БМВ“ с peг. № **** - С. М. Ц., при изпреварване на движещият се пред него автомобил ускорил скоростта, като в момента на изпреварването в насрещната лента се движил л.а. „Сеат Ибиза“ с рег. № *****, водачът, на който намалил скоростта и отбил максимално вдясно, за да може водачът на л.а. „БМВ“ с peг. № **** да се върне в лентата си за движение, но такава маневра не била предприета, поради което последвал удар между двата автомобила. Твърди се, че в следствие на удара водачите на двата автомобила, както и пътниците на предните седалки, починали на място. Излага се, че причината за ПТП е внезапното навлизане на л.а. „БМВ“ с peг. № **** в лентата за насрещно движение, както и че предотвратяването на ПТП било неизбежно.

Излага се, че ищците са баба и дядо на починалия М. С. М., който бил техен единствен внук. Твърди се още, че те живеели заедно в гр. Варна, 2 поради което между тях е била установена изключително близка връзка. В резултат на внезапната загуба на своя внук ищците изпитали силни страдания и огромни затруднения. Твърди се, че от смъртта на М. М. ищците ежедневно тъжат за своя единствен внук.

Твърди се, че л.а. „БМВ“ с peг. № ****, управляван от С. М. Ц. е бил застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ съгласно полица № ***** за периода 05.04.2021 г. до 05.04.2022г.

Излага, че на 18.06.2021 г. е предявена претенцията пред застрахователя за изплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди, като в тримесечния срок не било изплатено такова.

Предвид гореизложеното, моли застрахователя на виновния водач да бъде осъден да заплати претендираните от ищците обезщетения в размер на по 130 000 лева на всеки от тях за причинените неимуществени вреди.

По делото e постъпил отговор от ответника ЗК "Лев Инс" , ЕИК 121130788, със седалище гр. София.

Ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и представените от ищеца констативен протокол и постановление, като излага, че същите не притежават обвързваща съда сила за сочения механизъм на ПТП.

Ответникът оспорва виновното и противоправно поведение на сочения като виновен водач С. Ц. за настъпването на ПТП, като твърди, че събитието е случайно и че ударът между участниците в ПТП е бил непредотвратим.

Оспорва се материалната легитимация на ищците с твърдение, че същите не попадат в изключенията съгласно ТР № 1 от 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Сочи се, че между ищците и внукът им не е била налице изключителна дълбока и емоционална връзка, обуславяща болки и страдания от загубата му, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите. Оспорва се наличието на трайна и дълбока емоционална връзка на ищците с техния внук, както и обстоятелството, че са споделяли едно домакинство.

Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия М. М., изразяващо се в липса на поставен предпазен колан. Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди, като прекомерен и завишен. Твърди се, че съобразно правилото на § 96, ал. 1 от ПЗР от КЗ обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да е в размер до 5 000 лв. Възразява срещу дължимостта на лихва, с оглед неоснователността на главните искове.

В допълнителната искова молба ищецът е взел становище, с което оспорва направените с отговора на исковата молба възражения.

Допълнително се сочи, че ищците са полагали преки и непосредствени грижи за своя внук, тъй като неговите родители са били трайно установени извън 3 страната. Когато внукът на ищците пораснал той полагал грижи за тях.

Загубата му им причинила силен емоционален шок, чувство на потиснатост, които прераснали в депресивно състояние. Излага се, че ищеца М. М. загубил смисъла на живота си, а ищцата А. М. се затворила в себе си и спряла да общува и излиза. Твърди се, че ищците били конституирани в качеството на пострадали лица в образуваното досъдебно производство на РУ – гр. Ловеч и ОП – гр. Ловеч. Оспорва твърдението на ответника за лимит на отговорност, съобразно разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, както и че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е завишен с оглед действително претърпените неимуществени вреди.

По отношение на направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищците сочат, че от значение за травмите имат и други фактори, обуславящи получените тежки наранявания като скорост на автомобилите, удар, както и ръст и телосложение на лицето. Сочи се, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е завишен с оглед претърпените неимуществени вреди.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на допълнителна искова молба от ответника.

По допустимостта на иска:

Съобразно изложените в исковата молба твърдения исковете са допустими.

ПРИЕМА за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че към дата 06.06.2021 г. л.а. „БМВ“ с peг. № **** е бил застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ съгласно полица № *****.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищците, че носят доказателствената тежест да установят настъпване на процесното ПТП и неговия механизъм, че същото е настъпило единствено поради виновното поведение на водача на застрахованото в ответното дружество МПС; следва да установят характера и степента на претърпените неимуществени вреди, както и наличието на трайна и дълбока емоционална връзка на всеки от ищците с починалия, както и че същите търпят продължителни болки и страдания от неговата смърт до степен обуславяща ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение на лица от широкия семеен кръг по смисъла на ТР № 1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС, както и че ищците са отправили писмена претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

На основание чл. 146, ал.1, т. 5 от ГПК съдът указва на ответника, че при условие, че ищецът докаже изгодните за него факти, ответникът, при условията на пълно и главно доказване, дължи да установи възраженията си, вкл. и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от 4 пострадалото лице и че настъпването на ПТП е случайно събитие.

СЪДЪТ докладва, че с Определение № 611 от 21.04.2023 година е допуснал събирането като доказателства по делото на представените по делото писмени доказателства.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото представените по делото писмени доказателства, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с исковата молба заверени преписи от писмени документи, съобразно електронния образ в ЕИСС.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото постъпилото ДП № 54/2021 г. от РУ Угърчин.

АДВ. В.: Представям удостоверения за постоянния и настоящ адрес на А. М., М. М. и починалия М. М..

АДВ. Д.: Не възразявам да се приемат.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото представените в днешното съдебно заседание от пълномощника на ответника писмени доказателства, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените в днешното съдебно заседание от пълномощника на ответника заверени преписи от писмени доказателства, както следва: удостоверение Рег. № АУ042829ВН/10.05.2023 г.; удостоверение за промени на постоянен адрес Изх. № АУ042829ВН/10.05.2023 г. на М. С. М.; удостоверение за промени на постоянен адрес Изх. № АУ042829ВН/10.05.2023 г. на М. С. М.; удостоверение за промени на постоянен адрес

Изх.

№

АУ042829ВН/10.05.2023 г. на А. К. М.; удостоверение за промени на постоянен адрес Изх. № АУ042829ВН/10.05.2023 г. на А. К. М..

СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх. № 13526/01.06.2023 г. по допуснатата комплексна съдебномедицинска и съдебно-автотехническа експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на комплексна съдебномедицинската и съдебно-автотехническа експертиза, с оглед на което снема самоличността на вещото лице, както следва: