Определение № 3289 от 22.10.2025, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3289 гр. П., 22.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Гражданско дело № 20251720101953 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Г. В. и И. Г. В., двамата от гр. П., представлявани от адв. Б. Г. Г. – АК П., против Обединена Българска Банка АД, гр. София.

В исковата молба ищците твърдят, че въз основа на изпълнителен лист № 3978/30.07.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 3978/2012 г. на Районен съд – П., е било образувано изпълнително дело № 859/2012 г. при ЧСИ С.Б., с район на действие Окръжен съд – П..

Посочват, че задълженията по изпълнителния лист са били изпълнени доброволно, а изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

След извършена справка при ЧСИ ищците установили, че изпълнителното дело не е прекратено, няма предприети действия след 2013 г., но им е начислена пропорционална такса в размер на 5 936,07 лева, представляваща част от разноските по делото.

Със своето уточнение от 20.06.2025 г. ищците заявяват, че искат от съда да бъде признато за установено, че не дължат именно тази сума – 5 936,07 лв., начислена като такса по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, тъй като считат, че тя е погасена по давност, и настояват съдът да постанови прекратяване на изпълнителното дело.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба и молбите уточнение твърдения, намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК, като отрицателен установителен иск от длъжници по изпълнително дело, с който се иска признаване, че вземането, за което се изпълнява, не съществува, тъй като е погасено по давност.

1

От съдържанието на исковата молба и последващото уточнение се установява, че ищците не оспорват самото вземане по изпълнителния титул, а твърдят, че не дължат разноски по изпълнителното производство, в т.ч. пропорционална такса, начислена от съдебния изпълнител.

Тези вземания не произтичат от изпълнителния лист и не принадлежат на взискателя – ОББ АД, а са самостоятелни частни вземания на съдебния изпълнител, възникващи по силата на чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ и Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. Следователно те не могат да бъдат предмет на иск по чл. 439 ГПК, който има за цел установяване на недължимост на вземане по изпълнителния титул, а не на разноски по самото изпълнение.

По отношение разноските и таксите по изпълнителното дело искът се явява недопустим, тъй като начислените в изпълнителното производство разноски, такси, адвокатски възнаграждения, възнаграждения за вещи лица, пазачи и др., не са обективирани в изпълнителния лист и не съставляват предмет на изпълнителното вземане.

Разноските по изпълнението подлежат на оспорване с жалба по реда на чл. 436 ГПК, на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, срещу постановлението на съдебния изпълнител, а не чрез иск по чл. 439 ГПК.

В този смисъл е постоянната практика на Върховния касационен съд – Определение № 303/29.09.2020 г. по ч. т. д. № 404/2020 г., I т.о., ТК, Определение № 60407/25.10.2021 г. по ч. гр. д. № 3556/2021 г., IV г.о., Определение № 60294/2019 г., IV г.о., Определение № 2395 от 25.07.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2751/2024 г., според които „в предмета на иска по чл. 439 ГПК не се включват разноските по самото изпълнително дело, тъй като въпросът за тяхната дължимост се решава от съдебния изпълнител по реда на чл. 79 ГПК“. Предметът на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК за недължимостта на изпълняемото материално право е обусловен от вземанията, за които е издаден изпълнителен лист, очертаващи и пределите на решаващата дейност на съда. Целта на исковата защита при предявяване на иск по чл.

439 ГПК е при уважаването му за съдебния изпълнител да възникне задължение за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, в който случай взискателят няма право да инициира ново изпълнително производство.

За ищците липсва правен интерес от предявяване на иск по чл. 439 ГПК за установяване, че не дължат разноските, начислени в хода на изпълнителното производство, които не са част от вземанията по издадения и изпълнителен лист, поради което искът по чл. 439 ГПК се явява процесуално недопустим, тъй като е предявен извън описаните в изпълнителния лист вземания и суми. Въпросът за дължимостта на разноските и таксите по изпълнителното дело подлежи на обжалване по реда на чл. 436 ГПК, на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, чрез жалба срещу 2 постановлението на съдебния изпълнител пред Окръжен съд – П.

Относно искането за прекратяване на изпълнителното дело, настоящият състав намира, че компетентен да прекрати изпълнителното производство е съдебният изпълнител, който постановява акт за прекратяване, ако са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1 ГПК.

Съдът няма правомощие в исковото производство да се произнася по прекратяване на изпълнителното дело, поради което и това искане е процесуално недопустимо.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск не отговаря на предметния обхват на чл. 439 ГПК, не се отнася до вземането по изпълнителния титул и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството – прекратено.

На основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим предявения от В.

Г. В. с ЕГН ********** и И. Г. В. с ГН **********, чрез адв. Б. Г. Г., иск по чл. 439 ГПК срещу „Обединена Българска Банка“ АД с ЕИК 000694959, относно установяване недължимостта на сумата от 5 936,07 лева, представляваща пропорционална такса и разноски по изп. дело № 859/2012 г. на ЧСИ С.Б., както и искането за прекратяване на това изпълнително дело.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1953/2025 г. по описа на Районен съд – П..

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3