Присъда № 23 от 06.11.2024, Районен съд - Раднево

МОТИВИ към присъда № 23/06.11.2024г. по НОХД № 232/2024 г. по описа на Районен съд – Р.

РП С.З., ТО Р. е внесла обвинителен акт срещу И. Ж. И. от гр.Р., кв.Г., ул. „П.” № 6, ЕГН ********** за това, че на 02.07.2024 г. в гр. Р., обл. С.З., се е заканил с убийство на Г. Я. Г. от гр.Р., с думите „хххххх!“ и с действия, като е насочил нож срещу него, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК.

Производството по делото е протекло по общия ред с разпит на свидетели и приобщаване на писмени доказателства.

В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура С.З., ТО Р. поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че от доказателствата по делото се установяват всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.

Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание лишаване от свобода за четири месеца, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от три години.

Пострадалия Г. Я. Г. не е конституиран като частен обвинител на основание чл. 76 от НПК. В последното съдебно заседание не се явява и не взема становище.

Подсъдимият И. Ж. И. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Сочи, че не е вадил нож и не е заплашвал пострадалия.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият И. Ж. И. е роден на хх.хх.хххх г. в с.Г.Д, общ. Р., с адрес гр.Р., обл. С.З., кв. „Г.“, ул. „П.“ № 6, пенсионер, неженен, осъжданреабилитиран, с основно образование, ЕГН: **********.

Пострадалият Г. живее в гр. Р., кв.„Г.“, където имал градина, в която отглеждал земеделска продукция.

На 02.07.2024 г. около обяд, Г. отишъл до градината си и видял, че доматите съхнели. Понеже св.П. Г. му бил съветник – градинар, Г. отишъл до тях пеша, тъй като той живеел на около 50 – 100 м. от градината, за да говори с него дали трябва да пръска с препарати доматите.

Св.Г. и Г. говорили около 5 – 10 мин. След това св.Г. тръгнал към градината си, минавайки покрай двора на подсъдимия И.. В този момент подсъдимия И. излязъл от двора си с голям нож в ръка и до пътната врата се обърнал към св.Г. с думите „Къде вървиш ти по тази улица, хххххх“. Св.Г. възприел заканата, изплашил се и побягнал по улицата отдалечавайки се.

Всички тези обстоятелства са били възприети и от св.Г..

Непосредствено след това св.Г. подал сигнал за случилото се на тел. 112 и изчакал на ул. „Вежен“ № 3, където малко по-късно пристигнал дежурен патрул от РУ-Р.. Св.Г. обяснил на пристигналите полицаи случилото се и дал 1 писмени сведения.

По така описания начин, подсъдимия И. Ж. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, като на 02.07.2024 г. в гр. Р., обл. С.З., се е заканил с убийство на Г.

Я. Г. от гр.Р., с думите „хххххх!“ и с действия, като е насочил нож срещу него, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

По случая било образувано досъдебно производство № 327 Зм 186/2024г. по описа на РУ Р. за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Престъплението закана с убийство е квалифициран състав на престъплението закана, което с оглед систематичното му място в раздел V – „Принуда” от НК е с непосредствен обект на защита за животът на гражданите, и личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието не е резултатно, поради което изпитването на такъв страх не е съставомерен елемент на обективната страна на престъплението. Т. е. не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Във връзка със заканата за убийство, нейното възприемане и основателния страх, който може да възбуди, законодателят е възприел обективни, общоприети критерии, а не субективни, свързани с индивидуалните особености на пострадалия като физическо или психическо развитие, специална подготовка, упражняване на професия в рискови ситуации и др. Необходимо е единствено да е в състояние да възприеме заканата. За извършване на престъплението не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.

В конкретния случай, от обективна страна на посочената дата в гр.Р., обвиняемият И. Ж. И. се е заканил с убийство на пострадалия Г. Я. Г. с думите „хххххх“ и с действия, като е насочил нож срещу него, и това пострадалият възприел като заплаха за живота си.

Това действие на обвиняемия е било пряко насочено към пострадалия и е от такова естество, че е могло и е възбудило у Г. основателен страх от осъществяването му.

От субективна страна обвиняемият И. Ж. И. е извършил инкриминираното деяние виновно, при форма на вината пряк умисъл осъзнавал е общественоопасния характер на деянието - неговата 2 противоправност, запретеност и наказуемост.

По смисъла на ТР № 53/18.09.1989 г. на ОСНК, „за състава на престъплението по чл. 144, ал.3 НК, не е необходимо деецът, когато отправя заканата, да има предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване на взетото решение”, но поведението на дееца, чрез обективните му думи или действия, трябва да е насочено към заплашения, заканата да е възприета от последния като реална заплаха и лицето, което я отправя да съзнава съдържанието на заканата и отрицателното й въздействие върху пострадалият.

На досъдебното производство обвиняемият се колебае относно вината си.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства и по конкретно:

- обяснения на подсъдимия И. Ж. И., показания на разпитаните от съда свидетели, дадени непосредствено пред настоящия състав, както и на ДП, приобщени по реда на чл. 281 НПК, както следва: показанията на св. Г. Я. Г. и П. Н. Г., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези дадени на ДП.

Съдът изцяло дава вяра и на приобщените по надлежния ред писмени доказателства и доказателствени средства, сред които: справка за съдимост (л.6), справка (л.8, 22), доклад (л.9), протокол за предупреждение (л.10), постановление за привли-чане на обвиняеми и вземане на МН (л.14), протокол за разпит на обв. (л.17), протокол за предявяване на разследване (л.19), характеристична справка (л.20), протоколи за разпит на свидетели (л.24-25), протокол за уведомяване на пострадал (л.28), писмо от ДПБ-Р. (л.30), писмо от ЦПЗ-Ст. Загора (л.32), докладна записка (л.39).

Посочените писмени доказателствени източници съдът кредитира изцяло, доколкото същите са обективни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото кредитирани от съда. Отделно от това същите са изготвени и изхождат от органи с надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби, регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по настоящото дело.

Що се отнася до гласните доказателствени средства, на първо място, съдът кредитира изцяло изложеното от пострадалия Г. Я. Г. в показанията му, дадени в хода на съдебното следствие, както и тези дадени на ДП. Съдът не намира основание да не кредитира изцяло и изложеното от свидетеля П. Г. в 3 хода на съдебното следствие. От показанията на посочените свидетели по еднозначен и категоричен начин се установява авторството на инкриминираното деяние, както и осъществяването на същото от обективна и субективна страна по начина подробно описан в приетата от съда фактическа обстановка. В тази връзка изцяло недоказани остават възраженията на подсъдимия, че той не е виновен, не се е заканвал на пострадалия и не е вадил нож.

Ноторно известно е, че всеки пострадал от престъпно деяние има право да защитава в процеса своите накърнени права и интереси, като един от процесуално предвидените способи за това е предявяване на претенция за поддържане на обвинението наред с прокурора, като се конституира като частен обвинител по делото. Тази възможност в конкретния случай не е реализирана от страна на св. Г. Я. Г..

Следва да се отбележи, че пострадалия е и свидетел по делото по отношение на възприетите от него факти и обстоятелства, подлежащи на доказване. При това пострадалия е такъв свидетел, който като участник в инкриминирания инцидент има най-непосредствени, пълни и всеобхватни впечатления от него. Нещо повече - обстоятелството, че личната или имуществената сфера на пострадалия е била засегната от деянието създава от психологическа гледна точка предпоставки увреждащите действия да оставят по-трайна следа в съзнанието му в сравнение с отражението, което те биха оставили у един независим наблюдател.

Именно в качеството си на свидетел, пострадалият носи и наказателна отговорност за лъжесвидетелстване в случаите на даване на неверни показания по делото. Затова показанията на свидетелите – пострадали в наказателния процес винаги са освен тяхно основно средство за защита на накърнените им интереси, но и годно доказателствено средство, включително и върху което може да се базира осъдителна присъда.

От гореизложеното следва, че обстоятелството, че даден свидетел се явява и пострадал от престъплението не може само по себе си да служи като аргумент за обосноваване недостоверността на показанията му. То само поставя завишени изисквания към съда за проверката му с оглед изясняване истинността на възпроизведените факти.

Всъщност ако се възприеме становище, според което осъдителна присъда не може да почива на показанията на пострадалите лица или на лица, които се намират в близки семейни отношения, поради възможната тяхна заинтересованост би се достигнало до положение, при което да не подлежат на разкрИ.е и доказване престъпления, осъществени само в присъствието на подсъдимия и пострадалия, при липса на други оставени обективни материални следи, или престъпления, при които свидетелите очевидци се намират в роднински или други близки отношения, което е идея чужда на законодателя.

Подобно тълкуване би влязло в непреодолимо противоречие и със задълженията на Република България поети по силата на Директива 4

2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.

В контекста на гореизложеното следва да се съобрази и трайната практика на ВКС, според която са налице редица случаи, когато обвинението именно по чл. 144, ал. 3 НК е било доказвано само и единствено въз основа на показанията на пострадалото лице.

С оглед гореизложените принципни постановки съдът намира, че показанията на св. Г. и Г. заслужават пълно доверие, доколкото са последователни, логични, без противоречиви, взаимно подкрепящи и взаимно допълващи се.

Качеството на свидетел - очевидец се определя от възможността на лицето да възприема пряко, директно определени факти включени в предмета на доказване. В конкретния случай подсъдимия И. е отправял закана към пострадалия Г. с думите:

,,хххххх.”, като е насочил нож срещу него.

Ето защо за настоящия съдебен състав не възниква никакво съмнение относно доказаността на авторството на деянието, както и доказаноста на неговата обективна и субективна съставомерност.

По отношение правната природа на обясненията на подсъдимия, следва да се има предвид, трайно установеното в съдебна практика положение, че обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа като те са едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал.