Решение № 205 от 26.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Пловдив, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20215001000315 по описа за 2021 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 260135 от 20.11.2020г., постановено по т.д. № 69 по описа за 2020г. на Окръжен съд Пловдив, ХХ т.с. с коeто са отхвърлени исковете, предявени от „В. С. У.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. П. 4, район Ц., ул. К. Р. № ******* против „Е.Б.Е“ ЕАД за заплащане на сумата от 42 401.06 лева, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на исковете 27.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща сбор от дължими остатъци от цена на произведена от „В. С. У.“ ЕООД и продадена на „Е.Б.Е” ЕАД електрическа енергия за месеците ноември 4073,22 лв. и декември 4098.62 лв. 2016 г., месеците септември 3080.88 лв., октомври 6406.05 лв., ноември 3163.82 лв. и декември 3670,31 лв. 2017 г. и месеците септември 2295,53 лв., октомври 6010.30 лв., ноември 2548,25 лв. и декември 3009,86 лв. 2018 г. и септември 4044.22 лв. за 2019г., като претендираните суми са разлика между изкупената електрическа енергия от „Е.Б.Е” ЕАД по цена за излишък, която той е дължал да изкупи по преференциална цена, съгласно сключения между дружествата Договор № 988 от 30.01.2012 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, както и да заплати обезщетение за забавено плащане в общ размер на 7621,89 лв., както следва:

1 за месец ноември 2016 г. - дължима сума в размер на 1262,70 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 4073,22 лв. за периода от 01.01.2017 г. /падежа за плащане/ до 21.01.2020 г. /датата на ИМ/; за месец декември 2016 г. - дължима сума в размер на 1235,30 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 4098,62 лв. за периода от 01.02.2017 г. до 21.01.2020 г.; за месец септември 2017 г. – дължима сума в размер на 694.91 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 3080.88 за периода от 01.11.2017г. до 21.01.2020 г.; за месец октомври 2017 г. - дължима сума в размер на 1391,53 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 6406,05 лв. за периода от 01.12.2017 г. до 21.01.2020 г.; за месец ноември 2017 г. - дължима сума в размер на 660.02 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 3136,82 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 21.01.2020 г.; за месец декември 2017 г. - дължима сума в размер на 734,06 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 3670,31 лв. за периода от 01.11.2017 г. до 21.01.2020 г. за месец септември 2018 г. - дължима сума в размер на 285,03 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 2295,53 лв. за периода от 01.11.2018 г. до 21.01.2020 г.; за месец октомври 2018 г. - дължима сума в размер на 696,19 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 6010,30 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 21.01.2020 г.; за месец ноември 2018 г. - дължима сума в размер на 273,22 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 2548,25 лв. за периода от 01.01.2019 г. до 21.01.2020 г.; за месец декември 2018 г. - дължима сума в размер на 296,81 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 3009,86 лв. за периода от 01.02.2019 г. до 21.01.2019 г. и за месец септември 2019г. – дължима сума в размер на 92.12 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 4044.22 лв. за периода от 01.11.2018г. до 21.01.2020г..

В полза на ответника „Е.Б.Е“ ЕАД са присъдени разноски, в размер на сумата 1 000 лева, а решението е постановено при участието на „Н. е. к.“ ЕАД – като привлечено от „Е.Б.Е“ ЕАД трето лице помагач.

Решението е обжалвано от „В. С. У.“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от адв. И.Д. с твърдения за неправилност като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, а искането отправено до въззивният съд е решението да бъде отменено и иска уважен изцяло.

2

Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът – „Е.Б.Е“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Х. Д., № ***, чрез юрисконсулт Щ. Р. счита жалбата за неоснователна и настоява оспореното съдебно решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Третото лице помагач „Н. е. к.“ ЕАД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. С., ул.Т. № * оспорва жалбата и настоява решението да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение.

Обжалвано е и допълнително решение № 260045 от 10.02.2021г., постановено по т.д. 69/2020г. по описа на ОС Пловдив, с което е оставено без уважение искането на „В. С. У.“ ЕООД, ЕИК ******** за допълване на решение № 260135 от 20.11.2020г., като съдът се произнесе по предявените от молителя искове, по които е образувано гр.д. № 20588/2019г. по описа на РС Пловдив, ХХІІ с., присъединено за общо разглеждане и решаване към т.д.

№ 69/2020г. по описа на ПОС.

Жалбоподателят „В. С. У.“ ЕООД, ЕИК ******** оспорва съдебния акт, с който е оставено без уважение искането за допълване на основното решение и настоява същото да бъде отменено, а предявения иск уважен.

Ответникът – „Е.Б.Е“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Х. Д., № ***, чрез юрисконсулт Щ. Р. счита жалбата за неоснователна и настоява оспореното допълнително решение да бъде потвърдено.

Третото лице помагач „Н. е. к.“ ЕАД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. С., ул.Т. № * счита оспореното допълнително решение за правилно и законосъобразно и настоява да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по обективно активно съединени искове, предявени от В. С. У.“ ЕООД, ЕИК ******** против „Е.Б.Е“ ЕАД, ЕИК ******** с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 31, ал.5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: ищецът е сключил с ответника договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници № 988 от 30.01.2013г., в който – чл.5, ал.1 е уговорено, че произведената активна енергия от възобновяеми източници се изкупува от купувача по определената от ДК преференциална цена, действаща в конкретният случай в съответствие с вида на енергийния обект, който се определя от продавача чрез подаване до купувача на Декларация по образец – Приложение 2. Сочи, че в чл. 5, ал.7 страните са уговорили, че купувача заплаща на продавача по представената фактура суми в срок до 10 работни дни от получаване на оригинала от същата, а начина на измерване на произведената енергия е уговорен в чл.4, 3 ал.1 и ал.2 от договора. Твърди, че преференциалната цена, по която е изкупувана електрическата енергия от възобновяеми източници първоначално е определена с решение № ********г. на ДК, след отмяната на което с влязло в сила решение на ВАС е прието Решение № СП -1 от 31.07.2015г., с което К. е определила нетно специфично производство /НСП/ на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на К. до влизане в сила на ЗИД на ЗЕ. Ищецът сочи, че произвежданата от него електрическа енергия е изкупувана на цена 567.41 лв./MWh, тъй като фотоволтаичната му електрическа централа е с модули над 30 kW до 200 kW и попада в обхвата на т.2.14 на Решение № СП1/31.07.2015г. на К.. Твърди, че последно посоченото решение е отменено с Решение № 4937 от 20.07.2017г., постановено по адм.д. № 10757/2017г. на АССГ, стабилизирано по реда на инстанционния контрол, което според ищеца и приетото в съдебната практика решение има обратно действие и налага цялото произведено количество електрическа енергия да бъде заплатено по преференциална цена. Въз основа на изложеното, ищецът настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати разликата между реално платената и дължима преференциална цена върху цялото количество произведена електрическа енергия в размер на 42 401.06 лева, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на исковете 27.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща сбор от дължими остатъци от цена на произведена от „В. С.

У.“ ЕООД и продадена на „Е.Б.Е” ЕАД електрическа енергия за месеците ноември 4073,22 лв. и декември 4098.62 лв. 2016 г., месеците септември 3080.88 лв., октомври 6406.05 лв., ноември 3163.82 лв. и декември 3670,31 лв.

2017 г. и месеците септември 2295,53 лв., октомври 6010.30 лв., ноември 2548,25 лв. и декември 3009,86 лв. 2018 г. и септември 4044.22 лв. за 2019г., както и да заплати обезщетение за забавено плащане в общ размер на 7621,89 лв., посочено с размери за всяка една от главниците и период на забавата.

В срока по чл. 376, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който същия не оспорва, че между страните е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници № 988 от 30.01.2013г., както и че ищеца е производител на електрическа енергия и експлоатира обект, представляващ фотоволтаична електрическа централа, находяща се в с. Д.. Ответникът признава и че Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на К. е отменено в частта му, касаеща ФЕЦ на ищеца, но твърди, че с последващо решение на К., а именно СП – 2 от 06.03.2019г. е определен същия размер на НСП за обекта на ищеца, идентичен с този определен с отмененото вече решение. Твърди, че сключения между страните договор е действал само в определени периоди и конкретно от 01.11.2016г. до 31.12.2016г.; от 01.09.2017г. до 14.09.2017г.; от 01.09.2018г. до 20.09.2018г. и от 01.09.2019г. до 11.09.2019г., а в останалите периоди ищецът е продавал произведената електрическа енергия на трети лица – търговци на електрическа енергия. В случай, че съдът не възприеме доводите му за 4 неоснователност на иска, навежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за м.11 и м.12.2016г..

В срока за отговор ответника е направил искане за привличане на трето лице помагач, а именно „Н. е. к.“ ЕАД на негова страна, което искане е обосновал с предявяване на обратен иск срещу подпомагащата страна. С определение № 968 от 15.05.2020г. искането на ответника е удовлетворено и е приет за разглеждане обратен иск, с който и в случай, че бъдат уважени предявените искове против "Е.Б.Е" ЕАД ЕИК ********, ответното дружество моли да се постанови решение, с което "Н. е. к." ЕАД ЕИК ******, да бъде осъдена да му заплати сумата 2776,29 лв. – разлика между стойността на количеството електрическа енергия, произведена от ФЕЦ "В. С. У. – 5 - Д.", изчислена между приложимата за обекта преференциална цена и стойността на същото количество електрическа енергия при цена за излишък и сумата от 224, 97 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на основание чл.

11 от договор ******, ведно със законна лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В допълнителната искова молба ищеца навежда възражение за нищожност на Решение СП – 2 от 06.03.2019г. на К., което обосновава с противоречието му с влязло в сила решение, а и като издадено от Н.омпетентен във времево отношение орган. Оспорва твърдението на ответника, че за определен период от време договора не е бил действащ.

В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, с който възражението на ищеца за нищожност на Решение СП – 2 от 06.03.2019г. на К. е намерено за процесуално недопустимо, тъй като по отношение на същия административен акт е осъществен пряк съдебен контрол. В допълнителния отговор ответника подържа останалите заявени от него възражения в отговора.

Няма спор между страните, а това се установява и от приетия като писмено доказателство договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници № 988 от 30.01.2013г., че между „В.