Решение № 9315 от 02.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 11646/2023
- Вид
- Решение № 9315
- Подписан
- 02.06.2023
- Състав
- СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 221, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 327, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 9315 гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110111646 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от името на И.
Р. К., ЕГН ********** против д, ЕИК **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ, и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1267,30 лева, обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.03.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 5746,87 лева, представляваща незаплатен остатък от сума по споразумение, сключено на 07.12.2021 г. между д, ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН **********, с което са уредени отношенията между страните във връзка с прекратено със заповед № 1005/29.10.2021 г. трудово правоотношение между д, ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН **********, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.03.2023 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор с ответното дружество, по силата на който, заемала длъжността „опаковач изделия производство“ в д, ЕИК **********. Поддържа, че със заповед на работодателя № № 1005/29.10.2021 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 29.10.2021 г. Твърди, че съгласно посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото 1 правоотношение, работаделят дължал на ищцата сумата от 1267,30 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за прекратяване на трудовия договор без предизвестие. Поддържа, че със споразумение от 07.12.2021 г., сключено между страните в производството, последните постигнали съгласие, че неизплатените от работодателя в полза на работника трудови възнаграждения, до датата на прекратяване на трудовото правоотношение, са в размер на 6046,87 лева, като било уговорено същите да бъдат заплатени на 12 месечни вноски, последната с падеж 31.12.2022 г. Посочва, че по сключеното споразумение работодателят заплатил 3 вноски, като незаплатения остатък бил в размер на 5746,87 лева, които се претендират в настоящото производство.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на съдебно решение, с което ответникът д, ЕИК ********** да бъде осъден да заплати в полза на ищцата И. Р. К., ЕГН ********** суми, както следва: 1/ сумата от 1267,30 лева, обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.03.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 5746,87 лева, представляваща незаплатен остатък от сума по споразумение, сключено на 07.12.2021 г. между д, ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН **********, с което са уредени отношенията между страните във връзка с прекратено със заповед № 1005/29.10.2021 г. трудово правоотношение между д, ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН **********, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.03.2023 г. до окончателното й изплащане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответното дружество е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Не се оспорва, че между страните е съществувало валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на сключен между тях трудов договор, по силата на който, ищцата заемала длъжността „опаковач изделия производство“ в д, ЕИК **********, както и че със заповед на работодателя № 1005/29.10.2021 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 29.10.2021 г. Оспорва се, обаче, че ответникът е останал задължен към ищцата за процесните суми. В тази връзка се излагат съображения, че във връзка с въведеното в страната извънредно положение е било извършено намаляване на работното време в предприятието на ответника, като съответно с намаляване на работното време е било намалено и дължимото в полза на ищцата брутно трудово възнаграждение Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по 2 делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ, и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1267,30 лева, обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.03.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 5746,87 лева, представляваща незаплатен остатък от сума по споразумение, сключено на 07.12.2021 г. между д, ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН **********, с което са уредени отношенията между страните във връзка с прекратено със заповед № 1005/29.10.2021 г. трудово правоотношение между д, ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН **********, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.03.2023 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между д, ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН ********** е сключено твърдяното в исковата молба споразумение от 07.12.2021 г., с което са уредени отношенията между страните във връзка с прекратено със заповед № 1005/29.10.2021 г. трудово правоотношение между д, ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН **********.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, за което съдът, на основание чл. 146, ал.
2 ГПК, му указва, че не сочи доказателства. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Между страните не е спорно и се установява от събраните в производството доказателства, че между д, ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН ********** е сключено твърдяното в исковата молба споразумение от 07.12.2021 г., с което са уредени отношенията между страните във връзка с прекратено със заповед № 1005/29.10.2021 г. трудово правоотношение между д, ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН **********.
Съгласно процесното споразумение от 07.12.2021 г., сключено между страните в производството, ответното дружество се задължава, а ищцата се съгласява, че д, ЕИК ********** дължи в полза на И. Р. К., ЕГН ********** 3 неизплатени месечни трудови възнаграждения в общ размер от 6046,87 лева, която сума страните по споразумението са се съгласили да бъде изплатена от страна на ответника в полза на ищцата на 12 месечни вноски, платими в периода 31.01.2022 г. – 31.12.2022 г., съгласно погасителен план, инкорпориран в споразумението.
Представеното и приобщено към доказателствения материал по делото споразумение, сключено между д, ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН ********** не е оспорено от ответника, както и не е оспорена автентичността на подписа, положен от името на д, ЕИК **********.
Същевременно от събраните по делото доказателства се установява, че по сключеното споразумение ответното дружество е извършило плащания по три месечни погасителни вноски, което поведение по своята същност представлява извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, а именно, че действително между страните по делото е било сключено споразумение с твърдяното в исковата молба съдържание.
Не е спорно между страните и се установява от събрания в производството доказателствен материал, че от страна на ответното дружество, в полза на ищцата, са извършени три броя плащания по сключеното между страните споразумение в общ размер от 300,00 лева.
Установи се, че общият размер на дължимата сума по процесното споразумение от 07.12.2021 г. е 6046,87 лева. При приспадане на платените от ответника суми по споразумението в общ размер от 300,00 лева, следва да се направи извод, че неизпълнената част от поетото от ответника задължение по процесното споразумение от 07.12.2021 г. е в размер на 5746,87 лева.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 5746,87 лева, представляваща незаплатен остатък от сума по споразумение, сключено на 07.12.2021 г. между д, ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН **********, с което са уредени отношенията между страните във връзка с прекратено със заповед № 1005/29.10.2021 г. трудово правоотношение между д, ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН **********, се явява основателен и доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /06.03.2023 г./ до окончателното изплащане на вземането.
4
По отношение на иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, че същото е прекратено, основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, срока на предизвестието и размера на последното брутно трудово възнаграждение – база за изчисляване на обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, за което съдът, на основание чл. 146, ал.
2 ГПК, му указва, че не сочи доказателства. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че между страните в производството е съществувало валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на сключен между тях трудов договор, по силата на който, ищцата заемала длъжността „опаковач изделия производство“ в д, ЕИК **********, както и че със заповед на работодателя № 1005/29.10.2021 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 29.10.2021 г.
Видно от съдържанието на заповед № 1005/29.10.2021 г., издадена от работодателя д, ЕИК **********, в същата се съдържа изрично признание, направено от името на работодателя, че в полза на ищцата е дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер от 1267,30 лева. Горното представлява извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, а именно, че ответникът – работодател дължи, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, в полза на ищцата, обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 1267,30 лева. При така признатия извънсъдебно от ответника неизгоден за него факт, в негова тежест е било да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил в полза на ищцата дължимото й се обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 1267,30 лева. Такова доказване не бе проведено в производството от страна на ищеца.
Предвид гореизложеното се налага извод, че предявеният иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1267,30 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор, се явява основателен и доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
5
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /06.03.2023 г./ до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има ищцата.
От името на ищцата И. Р. К. е направено искане за присъждане на разноски в исковото производство по гр.д. № 11646/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, а именно адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника безплатна правна защита и съдействие в исковото производство по гр.д. № 11646/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в полза на адвокат И. В. Ю..
Разпечатката съдържа 37 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ae1c7bc9-2845-4683-b74f-18d6be32bac6