Определение № 1669 от 21.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1669 гр. София, 21.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000500391 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

С молба вх.№ 12897/30.04.2026 г. Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД е поискало съдът да измени решение № 369/24.03.2026 г. по в.гр.д.

391/2026 г., по описа на САС, ГО, 16 състав, в частта, относно размера на присъдените разноски в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна. Сочи, че актуалната съдебна практика приемала, че размерите на адвокатските възнаграждения се определят от съда по справедливост, съобразно правната и фактическа сложност на производството, обем, брой и вид извършени процесуални действия. Счита прилагането на НМРАВ при определяне на размера на адвокатското възнаграждение за неоснователно, както и недопустимо. Приложими били нормите на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по описа на Съда на Европейския съюз. Съдът следвало да определи справедлИ. възнаграждение за процесуално представителство по делото въз основа на правната и фактическа сложност на производството, извършените от адвоката процесуални действия, тяхната сложност и обем, броя проведени открити съдебни заседания, събрани доказателства и т.н.

Ответниците по молбата Л. Х. Л. и М. С. Х. чрез процесуалния си представител адв. Х. я оспорват като поддържат, че възнаграждението е определено в съответствие фактическата и правна сложност на делото.

Съдът като обсъди доводите на страните, приема следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Текстът разграничава две хипотези на промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, касаеща отговорността за разноски.

Първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите. При втората хипотеза на чл.

248 ал 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски и е налице искане от страната, същите да бъдат преведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, като искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение на вече присъденото.

Процесният случай обхваща втората хипотеза на чл. 248 ГПК.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК урежда правомощие за съда да присъди на 1 страната разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер при съобразяване на действителната правна и фактическа сложност на делото, както и действащите правни норми, уреждащи адвокатските възнаграждения и в случай, че насрещната страна е поискала своевременно намаляване на възнаграждението.

По отношение приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК в хипотезата, при която съдът присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, настоящият състав намира следното:

Молбата е допустима. Искането за присъждане на възнаграждение е от адвоката, като носител на материалното право да получи лично адвокатско възнаграждение.

Такова по чл. 38, ал.2 ЗА, когато се присъжда, се определя по размер от съда, такъв не се сочи от адвоката предварително, а и да го е сторил, не обвързва съда; няма как да бъде посочен като разход в списъка по чл. 80 ГПК, а и този списък е за разноските, които страната е реално направила и които тя претендира по чл. 78 ГПК. Адвокатът не представя подобен списък, когато има вземане по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Възражение за прекомерност по см. на чл.

78, ал. 5 ГПК е невъзможно да бъде разгледано, когато адвокатът е представлявал страната безплатно. Единствено съдът е компетентен да определи размерът на адвокатското възнаграждение. /така определение № 4221/21.12.2023 г. по к.гр.д.№ 72/2023 г. на ВКС, IV г.о./

Разгледана по същество, молбата е неоснователна

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може по искане на насрещната страна, да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Това искане може да бъде заявено както писмено, така и устно в открито съдебно заседание. Крайният срок за упражняването на правото да се иска намаление на адвокатското възнаграждение е ограничен до приключване на устните състезания в съответната инстанция. В процесният случай към момента на устните състезания размерът на адвокатското възнаграждение за процесуалния защитник на ищеца не е бил определен, тъй като ищецът е бил представляван по реда на чл.38 от ЗА. Съдът е определил възнаграждението с постановеното по делото решение, поради което приема, че молителят е направил своевременно възражение за размера на адвокатското възнаграждение с молбата по чл.248 от ГПК.

Съдът счита, че заплатеният размер на адвокатското възнаграждение е съответен на фактическата и правната сложност на делото и не е прекомерен. Същият е съответен на размерите на възнагражденията посочени с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и нормата на чл.78, ал.5 от ГПК не задължават съда, а му предоставят възможност да намали заплатеното по делото възнаграждение.

Разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА определя, че в случаите по ал. 1 – при оказване на безплатна адвокатска помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати Настоящият състав отчита, че част от съдебната практика приема, че при определяне на дължимото възнаграждение, което съдът присъжда, възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер - този по Наредба № 1/09.01.04 не може да бъде приложено с оглед решения на СЕС по дело C-438/22 и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Тази практика приема, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът на страните по делото, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая съдът като отчита горните критерии и релевантните обстоятелства - от една страна големият материалния интерес по отношение 2 на защитата на ищеца и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че няма основание за промяна на определеното като дължимо от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение.

От друга страна становището на настоящия състав е, че посочените решения на СЕС коментират правомощието на Висшия адвокатски съвет по чл. 36 ЗА от гледна точка на ограничаване на конкуренцията в рамките на предоставянето на адвокатски услуги, или от гледна точка на възможността адвокатите да уговарят по-ниски възнаграждения, както и на ограничаване на свободата на договаряне между адвокат и клиент. Следователно решенията на СЕС защитават свободното договаряне, като ограничаването му се приема за недопустимо в определен контекст на свободната конкуренция. Това обаче няма отношение към правомощието на съда по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като същото е средство за игнориране на уговореното адвокатско възнаграждение или – средство за незачитане на свободата на договаряне, в защита на която са постановени решенията на СЕС. Ограничението по чл. 78, ал. 5 ГПК защитава свободната конкуренция, като слага лимит на правомощието на съда да не зачете уговореното между страните по договора за адвокатска услуга. При липса на подобно ограничение, съдът би могъл изцяло да игнорира уговорено адвокатско възнаграждение в ущърб на свободата на договаряне, срещу което именно са насочени решенията на СЕС. Лимитът на намаляване по чл. 78, ал. 5 ГПК защитава свободата на договаряне, като слага граници на правото на съда да не зачете уговореното между страните по договора за адвокатска услуга. Предвидения в закона лимит е съответен на основната идея на решенията на СЕС. По тази причина не съществува основание за допълнително намаляване под този лимит.

Предвид изложеното молбата с правно основание чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 12897/30.04.2026 г. на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, с която е поискано съдът да измени решение № 369/24.03.2026 г. по в.гр.д. 391/2026 г., по описа на САС, ГО, 16 състав, в частта, относно размера на присъдените разноски в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3