Определение № 2497 от 08.08.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2497 гр. София, 08.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Пeтрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20258002900752 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 303-307 ГПК.

Образувано е по подадена от “АКУЛИТЕ” ЕООД (н.), ЕИК 200731861, молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 260071/20.10.2022 г. по т.д. № 243/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, поправено с решение № 260030/12.04.2023 г.

В молбата за отмяна се твърди, че е налице основание по чл. 303, ал.1, т.

5 ГПК, тъй като поради нарушение на съответните правила дружеството е било лишено от възможност да участва в производството, развило се пред първата инстанция. Сочи се, че молбата е депозирана в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от постановяване на определение № 245/24.01.2025 г. по т.д. № 894/2024 г. по описа на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 71/24.08.2023 г. по в.т.д. № 140/2023 г. на Апелативен съд – Бургас, потвърждаващо атакуваните първоинстанционни решения. Излагат се доводи, че предвид приетото с определение от 10.03.2022 г. на ОС - Бургас за разглеждане по делото възражение за прихващане, заявено от “АКУЛИТЕ” ЕООД, в качеството му на ответник по горепосоченото дело, при откриване на производството по несъстоятелност за това дружество търговско дело № 243/2020 г. на Окръжен съд – Бургас е продължило съгласно чл. 637, ал. 1, изр. 2 ТЗ. С определение от открито съдебно заседание, проведено на 01.06.2022 г., първоинстанционният съд, вместо да конституира синдика на дружеството като задължителна самостоятелна страна в процеса, е приел, че дружеството се представлява от него. По този начин е допуснал съществено нарушение на производствените 1 правила, изразяващо се в ограничаване участието в процеса на длъжника “АКУЛИТЕ” ЕООД, представлявано от управителния си орган, както и неконституиране на синдика като страна в процеса. От молителя се изтъква, че при това положение длъжникът, чрез управителните си органи, е престанал да участва в процеса, което е довело до ограничаване на неговите права.

Окръжният съд е спрял да го призовава като страна в процеса и е отказал да приеме документи, депозирани от него. Добавя се, че въпреки горното в първоинстанционното решение от 20.10.2022 г. е прието за установено в отношенията между страните, че “АКУЛИТЕ” ЕООД, представлявано от управителя Димитър Петков Димитров, дължи на ищеца “ДОРОСЛАВА-02” ЕООД сумата от 1 025 000 лева – главница, и 392 547,98 лева – лихва за периода 19.07.2010 г. – 30.04.2014 г., на основание договор за кредит от 19.07.2010 г. и нотариално заверено споразумение от 28.04.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 13.05.2014 г., до окончателното плащане. След указания от Апелативен съд – Бургас, с решение от 12.04.2023 г. окръжният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в горецитираното решение, но с това процесуално действие не е санирал незаконосъобразността на съдебния акт, тъй като делото се е развило без участие на една от страните.

С тези аргументи се иска на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК да бъдат отменени горепосочените решения на Окръжен съд – Бургас.

С определение № 1287/28.04.2025 г. са дадени указания на молителя да заяви кой съдебен акт претендира да бъде отменен на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - първоинстанционното или въззивното решение, предвид твърденията за осъществен инстанционен контрол на решението на окръжния съд и с оглед разяснения в мотивите на т. 13 от Тълкувателно решение от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

С молба с вх. № 11762/23.06.2025 г. страната поддържа, че доколкото нарушенията са допуснати от окръжния съд, то иска да бъдат отменени постановените от него съдебни решения.

В дадения срок насрещната страна “ДОРОСЛАВА-02” ЕООД оспорва молбата за отмяна като недопустима и неоснователна.

Синдикът на “АКУЛИТЕ” ЕООД не изразява становище по молбата.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 307 ГПК, намира следното:

Молбата за отмяна е подадена на 28.02.2025 г. , в законоустановения тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от узнаването от молителя за влизане в сила на решението – на 24.01.2015 г., с постановяване на определение № 245/24.01.2025 г. по т.д. № 894/2024 г. по описа на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 71/24.08.2023 г. по в.т.д. № 140/2023 г. на Апелативен съд – Бургас, потвърждаващо 2 първоинстанционния съдебен акт.

Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънсъдебен контрол на влезлите в сила решения, когато те са неправилни поради някоя от лимитативно посочените хипотези в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. Целта е да бъде преодоляна формираната сила на пресъдено нещо на неправилния съдебен акт с оглед основанията в горецитираните разпоредби, съответно да бъде възстановена висящността на исковото производство. В мотивите на т. 13 от Тълкувателно решение от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че когато първоинстанционното решение е обжалвано и по гражданския спор се е произнесъл въззивният съд, единствено неговото решение, а не това на първоинстанциония съд, подлежи на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Така даденото разрешение е приложимо и за останалите хипотези на чл. 303, ал. 1 ГПК с оглед целта на искането за отмяна – страната да се освободи от последиците на влязлото в сила решение, а в случаите на осъществен инстанционен контрол тези последици се пораждат от въззивното решение. Ако са били допуснати от първата инстанция нарушения на процесуалните правила, същите е следвало да бъдат релевирани пред въззивната инстанция, която дължи да предприеме действия за отстраняването им (така в определение № 2176/14.07.2023 г. по ч.гр.д. № 1409/2023 г. на ВКС, III г.о.).

В случая не може да се постигне целеният от молителя резултат – освобождаване от формираната сила на пресъдено нещо, тъй като дори хипотетично да се приеме, че се отменя първоинстанционното решение, поправено с решението от 12.04.2023 г., това няма да доведе до подновяване висящността на процеса, предвид влезлия в сила въззивен съдебен акт.

Независимо от дадените на молителя указания, той не е поискал отмяна на постановеното по спора и влязло в сила въззивно решение на Апелативен съд - Бургас, чийто последици продължат да го обвързват. Ето защо се налага извод за липса на правен интерес у молителя от отмяната на първоинстанционното решение.

По изложените съображения настоящият състав намира, че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

По разноските:

Предвид откритото производство по несъстоятелност по отношение на дружеството молител, не е събрана предварително държавна такса по молбата за отмяна. Прекратяването на производството по делото поради недопустимост на искането е приравнено по правни последици относно дължимостта на държавната такса на отхвърлянето на иска (в този смисъл определение № 22/25.01.2013 г. по т.д. № 119/2012 г. на ВКС, І т.о., определение № 394/09.07.2018 г. по т.д. № 1426/2018 г. на ВКС, ІІ т.о.). С оглед на горното молителят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС дължимата такава от 28 350,96 лева съгласно чл. 18, ал.1 ТДТССГПК.

3

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от “АКУЛИТЕ” ЕООД (н.), ЕИК 200731861, молба с вх. № 260255/28.02.2025 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 260071/ 20.10.2022 г. по т.д. № 243/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, поправено с решение № 260030/12.04.2023 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК “АКУЛИТЕ” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 200731861, със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас, ж.к. “Лазур”, Спортен комплекс “Лазур”, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 28 350,96 лева (двадесет и осем хиляди триста и петдесет лева и деветдесет и шест стотинки).

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4