Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 439 от 14.12.2020, Административен съд - Враца

Съд
Административен съд - Враца
Дело
Административно дело 80/2020
Вид
Решение № 439
Подписан
14.12.2020
В сила
31.12.2020
Състав
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.146 т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.21 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.195 ал.5 пр.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.195 ал.6 · Закон за устройство на територията
  • чл.196 ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.196 ал.3 · Закон за устройство на територията
  • § 4, ал. 2, изр. 1 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Враца,14.12.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 19.11.2020г., деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 80 по описа на АдмС – Враца за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс вр. чл.196 ал.4 вр.ал.3 вр. чл.195 ал.5 пр.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Л.П.Х. *** против ЗАПОВЕД

№41/09.01.2020г. на Кмета на Община Враца, с която е наредено да бъде премахнат неподходящ по местоположение строеж „Външна тоалетна и септична яма“, находящ се в имот с административен адрес гр.В. *** , в качеството му на * на П.Х. К..

Вторият адресат на заповедта Ц.П.Х. не я обжалва, поради което за него тя е влязла в сила.

Заповедта е издадена на основание чл.195 ал.5 пр.1 вр.чл.196 ал.3 от ЗУТ.

В жалбата се сочи, че обжалваната заповед е издадена при нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на материалния закон.

Изтъква се, че същата е издадена, без да бъде съобразено, че обектът съществува повече от 60 години, нанесен е в регулационния план като негов траен елемент.

Също така се заявява, че е нарушена процедурата по издаване на административния акт, тъй като заинтересованите лица не са уведомени за започването й. Не е посочена и материалноправната норма, която се приема за нарушена, което е ограничило правото на защита на жалбодателя. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски. В с.з. идентични съображения се поддържат от пълномощника на жалбодателя *Р.А. Представен е списък на разноските.

Ответникът чрез процесуалния си представител * С. оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена, тъй като при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на закона. Твърди се, че вписаните в заповедта обстоятелства са доказани от заключението на техническата експертиза и от приложените писмени доказателства. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Ц.Х. не е изразил становище по делото.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка на основание чл.168 ал.1 от АПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че жалбодателят и заинтересованата страна са съсобственици на имот с идентификационен номер

*** по КККР на гр.В., с административен адрес ***, в качеството си на * на П. Х. К. При ответника е образувана административна преписка по повод изградените на границата на имота с имот с административен адрес *** ** и **, за която не се спори, че е изградена от наследодателите им. Със Заповед №916/10.09.2019г. на Кмета на Община Враца е назначена Комисия по чл.196 ал.1 от ЗУТ, която е извършила проверка в имота, след което е съставила Констативен акт №1/24.09.2019г., в който е приела за установено, че строежът, включващ надземна част и септична яма, не се използва по предназначение и тъй като обемът на ямата е свободен, се създава предпоставка за постъпване и складиране на вода, която преминава в сутеренното помещение на съседната къща.

Комисията е приела, че обектът е неподходящ по местоположение и вреден в санитарно-хигиенно отношение. Протоколът е изпратен на жалбодателя и втория адресат Ц.Х. с писмо рег.№94000-8804/2/ от 03.10.2019г., с известия за доставяне, върху които има отметка „непотърсен“. Изготвено е съобщение №1/31.10.2019г., залепено върху строежа на същата дата, за което е изготвена служебна бележка, подписана от членовете на комисията и снимков материал. Въз основа на съставения констативен протокол административният орган е издал и оспорената заповед, в която е разпоредил премахването на външната тоалетна и септичната яма. По делото е приет като доказателство Позволителен билет №157 от 07.03.1953г., с който е разрешено изграждането на „*“ в парцел ХVII -2662 кв.226 по плана от 1904г., с параметри най-малко 2м от границата на съседа и на 5м от улицата. Видно от представената скица №161/26.02.2020г. на Община Враца парцел ХХI -128 кв.189 по сега действащия план на града, е идентичен с част от парцел ХVII -2662 кв.226 от недействащия регулационен план.

По делото е допусната и изслушана съдебно техническа експертиза, от чието заключение се установява, че ** и ** са нанесени в кадастралния и регулационен план от 1986г./недействащ/, както и в действащия в момента план, одобрен с решение №959/2011г. Вещото лице установява, че външната тоалетна, изградена с тухлена зидария и покрита със стоманобетонна плоча, се намира на границата със съседния имот, не е в режим на свързано застрояване с друга второстепенна постройка, ** се намира на разстояние от външния строеж на около 2.5метра от страничната регулационна линия и не е изградена в режим на свързано разстояние с друга **. В заключението е посочено, че по отношение на имота е изработен и влязъл в сила и частичен квартално-застроителен, регулационен и силуетен план за кв.189 по плана на гр.В., за изменение на застрояването на квартала, чиито предвиждания за застрояване са отразени и в плана от 2011г.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че жалбата е предявена в законоустановения преклузивен срок /заповедта е връчена на жалбодателя на 23.01.2020г., а жалбата е подадена на 27.01.2020г. с вх.№9400-0-8804/4/ от същата дата/, от надлежна страна, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорения акт, който има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и подлежи на оспорване. По тези съображения жалбата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

Съдът, при проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, следва да се произнесе не само по основанията, заявени в жалбата, но и да извърши цялостна проверка на акта относно неговата законосъобразност и валидност. Съдът приема, че няма основания оспорения административен акт да бъде обявен за нищожен. Той е издаден от оправомощен орган в рамките на неговата материална и териториална компетентност, тъй като разпоредбата на чл.195 ал.6 от ЗУТ дава право на Кмета на Общината да издава разпореждания за премахване на строежи , които са неподходящи по местонахождение, като това е извършено и в законната форма по чл.196 ал.3 от ЗУТ.

При издаване на акта обаче не е спазена задължителната процедура, предвидена в чл.196 ал.1 от ЗУТ, тъй като преди издаването му от назначена за тази цел комисия е съставен констативен протокол за установяване съществуването и местоположението на обекта, но не са изслушани заинтересованите лица. Комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на обекта – предмет на обжалваната заповед, като изслушването на заинтересованите лица е трябвало да предхожда констатациите в съставения протокол, което не е сторено.

Изискването за изслушване е предвидено от законодателя с цел пълно и обективно установяване на релевантните факти и защита на правата на заинтересованите лица. Следователно е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за отмяната на заповедта. В административната преписка се намира писмо рег.№9400-0-8804/2/ от 03.10.2019г., адресирано до жалбодателя и заинтересованата страна, изпратено с известие за доставяне, върху което е поставена отметка „непотърсено“. Приемайки, че след като това известие не е получено от адресатите си, е налице хипотезата на §4 ал.1 изр.2 от ДР на ЗУТ, административният орган е извършил съобщаване на констатираното от комисията чрез залепване, което е сторил на 31.10.2019г., удостоверено с подписите на членовете на комисията. С Констативен протокол от 15.11.2019г. същите лица удостоверяват, че не са постъпили възражения по съставения Констативен акт

№1/24.09.2019г. Съдът приема, че неправилно ответникът е осъществил съобщаването на констативния акт чрез залепване на съобщение върху имота, по реда на § 4, ал. 2, изр. 2 от ДР ЗУТ, тъй като не са били налице предпоставките за това. Общият ред за уведомяване на лицата по § 4, ал. 2, изр. 1 от ДР на ЗУТ чрез изпращане на писмено съобщение не е изпълнен. Изпратените съобщения с обратна разписка са върнати с отбелязване "непотърсено", без да са посочени причини за това.

Следователно липсват данни адресът да е неизвестен или лицата да не са открити на адреса, което да обоснове прилагане на разпоредбата на § 4, ал. 2, изр. 2 от ДР на ЗУТ, като се вземе предвид и обстоятелството, че те са призовани за настоящето производство на посочения в административната преписка адрес. Нещо повече, съдържанието на писмо рег.№94000-8804/2/ от 03.10.2019г. се различава от съдържанието на залепеното съобщение, поради което не би могло да се приеме, че са част от една и съща процедура.

При тези констатации съдът намира, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна поради съществено нарушение на административно-производствените правила, поради което следва да бъде отменена по отношение на жалбодателя.

По отношение на заинтересованата страна Ц.Х. заповедта е влязла в сила, тъй като след връчването й същият не я е обжалвал, а с жалбата си другият адресат - Л.Х., е реализирал само своето право на защита.

При този изход на спора и при своевременно направено искане на жалбодателя следва да се присъдят разноски в размер на 660 /шестстотин и шестдесет/ лв. , които следва да се заплатят от Община Враца като ЮЛ, в чиято структура се намира административният орган, издал отмененият АА.

Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 вр.чл.146 т.3 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД №41/09.01.2020г. на КМЕТА на ОБЩИНА ВРАЦА, в частта, в която Л.П.Х. ***, е задължен да премахне неподходящият по местонахождение строеж „Външна тоалетна и септична яма“, находящ се в имот с адм.адрес гр.В. ***.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ВРАЦА

ДА ЗАПЛАТИ на Л.П.Х. *** сумата 660/шестстотин и шестдесет/лв. деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд чрез АдмС Враца.

АДМ.СЪДИЯ: