Решение № 735 от 17.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. Пловдив, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20255300501132 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се от ответника по спора Т. И. Д. чрез особения й представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК адвокат И. Д. Решение № 999/06.03.2025 г. по гр.д. № 7 324/2024 г. по описа на РС – Пловдив в частта, с която на основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че въззивницата дължи на въззиваемия – ищец „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК ***** парични вземания, предмет на издадената по ч. гр.д. № 19 169/ 2023 г. на РС – Пловдив Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 9 252/22.12.2023 г. както следва: сумата 53, 26 лв. – неплатени абонаментни такси, такси за потребление на мобилни услуги и такси за роуминг услуги за периода 25.07.2021 г. – 24.11.2021 г.; сумата 197,18 лв. – неплатени абонаментни такси, такси за потребление на мобилни услуги и такси за роуминг услуги за периода 25.07.2021 г. – 24.11.2021 г.; сумата 820,11 лв. – неплатени лизингови вноски за периода 25.07.2021 г. – 24.12.2021 г. за закупено устройство по Договор за лизинг от 02.08.2021 г. и сумата 59,80 лв. – неплатени лизингови вноски периода 25.07.2021 г. – 24.12.2021 г. за закупени базови аксесоари по Договор за лизинг от 02.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 21.12.2023 г. / депозиране на заявлението в съда / до окончателното им изплащане.

Въззивницата поддържа оплаквания за неправилност на решението.

1

Настоява, че договорите, на които се основават вземания са оспорени по съдържание от нея и автентичността им не е доказана. Не било доказано и че за ищеца договорите са подписани от лице, разполагащо с представителна власт. Настоява, че процесните вземания са погасени по давност, т.к. са стари задължения, неправомерно префактурирани от оператора като дължими се за следващи периоди с издаване на нови фактури за тях. Това било видно от самите фактури и другите представени писмени от ищеца доказателства, в които е извършено обединение и сборуване на всички задължения на въззивницата към него, като е създаден писмен документ с нови дати и с уговорката, че тези счетоводни дейности са извършени и предпоставка и обединител е общия клиентски номер на ответницата, с който тя съществува в масивите на дружеството.

По така изложените доводи се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на уважените искови претенции.

Не са заявени доказателствени искания.

Въззиваемото дружество е депозирало отговор за неоснователност на жалбата. Договорите са подписани от въззивницата и от служители на ищцовото дружество, като последните са овластени да подписват договори от типа на процесните по силата на трудовите договори и длъжностните характеристики с дружеството – доставчик на стоките/услугите. В тази насока се позовава и на чл. 301 от ТЗ. Оспорва и твърдението на въззивницата да е префактурирало стари задължения за нов период с цел да избегне приложението на института на погасителната давност. Настоява, че задълженията са за възведените периоди, видно от самите фактури и съпътстващите ги документи, в които предоставените от дружеството и потребени от въззивницата услуги са детайлно описани по вид, размер и време на предоставянето/ползването им, като обединяването на отделните, дължими се за един и същи период суми в обща сума, предмет на всяка фактура е за улеснение на потребителя. Поддържа, че твърденията на ответницата в противна насока са голословни, неподкрепени от фактически и правни аргументи. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Съдът установи следното:

Иск по чл. 422 от ГПК.

Процесните вземания са предмет на издадената по приложеното ч.гр.д.

№ 19 169/ 2023 г. на РС – Пловдив Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 9 252/22.12.2023 г..

Юридическите факти, на които се основават вземанията са представени в казаното заповедно производство. Те са Договор за мобилни услуги от 2.08.2021 г., с предпочетен номер ***** с месечен абонамент в размер на 13,99 лева на месец за 24 месеца; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 2.08.2021г. и допълнително споразумение към него, съгласно което операторът е предоставил абонаментен план Тотал макс при месечен абонамент в размер на 54,99 лева, като с посочения договор е закупено от въззивницата устройство APPLE iPhone SE 128GB 2nd gen Red при обща 2 лизингова цена с аб. план 839,76 лева, при стандартна цена на устройството в брой, без абонамент в размер на 1029,90 лева, с отстъпка от стандартната цена от 190,14 лева; Договор за лизинг от 2.08.2021г., съгласно който операторът е предоставил на потребителя лизингова вещ / казаното устройство /; Договор за лизинг от 02.08.2021 г. на базови аксесоари, съгласно който операторът е предоставил на въззивницата пакет базови аксесоари при обща лизингова цена от 62,36 лева.

Договорите са подписани от въззивницата / заключението на приетата пред първоинстанционния съд графологична експертиза /, както и от служители на оператора, последният е узнал за тях и не се е противопоставил, напротив предоставял е услугите и вещите по тях. Следователно договорите са породили валидни облигационни правоотношения между страните.

Съответно неоснователни са поддържаните във въззивната жалба възражения в противна насока.

Договорите сами по себе си установяват, че на потребителят са предоставени активирани СИМ карти за предпочетените от него номера – чрез които му е осигурен достъпа до мрежата на оператора, както и техническото устройство и базовите аксесоари. Затова месечните абонаментни такси и лизинговите вноски се дължат. Те са за предоставения достъп до мрежата, съответно за предаденото техническо устройство и други лизингови аксесоари и е без значение за дължимостта им дали той ги е ползвал. Цените на месечните абонаментни такси и лизинговите вноски – ежемесечни, са фиксирани и посочени в договорите, т.е. за установяването им по размер не са необходими специални знания, съответно ангажиране на други доказателства.

Основанието за дължимостта им са – както се каза, самите договори, а не издадените за тях фактури. От последните се установява, че начисленията са именно за предоставените и потребени от въззивницата мрежови услуги и лизингови вещи за исковия период и на основание казаните облигации – в който смисъл и подробното описание към всяка фактура относно потреблението за всеки предпочетен номер / брой, вид, минути, период / и лизинговите вноски за устройството и аксесоарите. Следователно, неоснователно е възражението им за погасяване по тези вземания по давност – спрямо датата на депозиране на заявлението по чл. 410 в съда / 21.12.2023 година / като стари такива, префактурирани за нов период, т.к. по отношение на тях е изтекла погасителната давност. Не се установява – не се и твърди, от въззивницата съществуването на договорни отношения между нея и въззиваемото дружество, предхождащи процесните облигации, съответно какви нейни задължения по тях са останали непогасени и префактурирани.

В обобщение, всички поддържани във въззивната жалба доводи за неправилност на решението са неоснователни. Претенциите са основателни и правилно са уважени. Решението на районния съд в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно,поради което се потвърждава.

С оглед този инстанционен резултат на въззиваемото дружество се присъждат направените за въззивното производство разноски от 300 лв. – възнаграждението на особения представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК на 3 въззивницата.

И съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 999/06.03.2025 г. по гр.д. № 7 324/2024 г. по описа на РС – Пловдив в обжалваната част - с която на основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че Т. И. Д., ЕГН - ********** дължи на „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК ***** парични вземания, предмет на издадената по ч. гр.д. № 19 169/ 2023 г. на РС – Пловдив Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 9 252/22.12.2023 г. както следва: сумата 53, 26 лв. – неплатени абонаментни такси, такси за потребление на мобилни услуги и такси за роуминг услуги за периода 25.07.2021 г. – 24.11.2021 г. - на основание Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 02.08.2021 г.; сумата 197,18 лв. – неплатени абонаментни такси, такси за потребление на мобилни услуги и такси за роуминг услуги за периода 25.07.2021 г. – 24.11.2021 г. – на основание Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 02.08.2021 г.; сумата 820,11 лв. – неплатени лизингови вноски за периода 25.07.2021 г. – 24.12.2021 г. за закупено устройство APPLE iPhone SE 128GB 2nd gen Red – на основание Договор за лизинг от 02.08.2021 г. и сумата 59,80 лв. – неплатени лизингови вноски периода 25.07.2021 г. – 24.12.2021 г. за закупени базови аксесоари по Договор за лизинг от 02.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 21.12.2023 г. / депозиране на заявлението в съда / до окончателното им изплащане.

Осъжда Т. И. Д., ЕГН - ********** да заплати на „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК ***** разноски за въззивното производство в размер на 300 / триста / лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4