Решение № 511 от 17.07.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. Казанлък, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20245510103354 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: **** чрез пълномощника З.Н.Д. - в качеството й на член на Съвета на Директорите, упълномощена от М.Г. и А.Б. - в качеството им на представляващи Дружеството, чрез юрк. С.К., преупълномощен от З.Н.Д., съдебен адрес за кореспонденция: ****, против И. Т. Н., ЕГН **********, адрес: ****. Твърди, че в законоустановения срок и съгласно указанията на Районен съд-Казанлък в разпореждане по ч.гр.д. № ****, депозира настоящата искова молба, правен интерес за предявяването на която, се породил след постановяването на посоченото вече разпореждане, с което след като било отхвърлено депозираното заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника-ответник понастоящем, е указано, че в едномесечен срок заявителят може да предяви претенциите си с депозирането на осъдителен с иск, с който длъжникът И. Т. Н. да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумите по Договор за паричен заем № **** , сключен на **** г. с „Креди Йес” ООД. C депозирането на настоящата искова молба, ищцовото дружество твърдяло за възникнали и вече изискуеми парични задължения от страна на И. Т. Н., ЕГН **********, които задължения към настоящия момент не са погасени. Сочи, че на **** г. между „КРЕДИ ЙЕС” ООД (заемодател), от една страна и И. Т. Н. (заемател) от друга, бил подписан Договор за паричен заем № ****, с чиста стойност в размер на 1200 лв.

(хиляда и двеста лева). Договорът бил с уговорен брой 8 вноски, всяка от които в размер на 253 лв. (двеста петдесет и три лева). Първата падежна дата 1 била на 22.01.2022 г. Последната вноска била уговорена за 23.08.2022 г.

Общата дължима сума, която следвало да бъде върната на Заемодателя в края на посочения период, била в размер на 1386,69 лв. В изпълнение на поетото от страна на длъжника договорно задължение били постъпили плащания в общ размер на 506 лв. Вследствие на възникналите между страните договорни отношения, „КРЕДИ ЙЕС” ООД отпуснало договорената заемна сума на заемателя, а за него възникнали задължения да издължи кредита си, съгласно условията по сключения Договор за паричен заем № ****. Що се отнасяло до интереса на ищцовото дружество от депозиране на настоящата искова молба и претендиране осъждането на ответника да заплати посочените долу суми, на 12.01.2024 г. между „КРЕДИ ЙЕС” ООД, в качеството на цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД се сключил Договор за цесия, по силата на който „КРЕДИ ЙЕС” ООД /като цедент/ цедирал вземането си по гореописания Договор за паричен заем на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „КРЕДИ ЙЕС” ООД прехвърлял на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за паричен заем, подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. било включено и вземането по Договор за паричен заем № ****, сключен между „КРЕДИ ЙЕС” ООД и И. Т. Н.. Придобитото от ищцовото дружество, съгласно Приложение № 1, вземане възлизало на 1610,88 лв., от които 928,80 лв. непогасена главница, 111,21 лв. договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 570,87 лв. Към днешна дата всички непогасени вноски по горепосочения Договор за потребителски кредит били с настъпил падеж и съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД кредитополучателят изпаднал в забава. Във връзка с така прехвърленото вземане и необходимостта същото да породи действие спрямо ответника с пълномощно от 12.01.2024 г., предишният кредитор /цедентът/ „КРЕДИ ЙЕС” ООД упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК 202423225, да уведоми от името на „КРЕДИ ЙЕС” ООД всички длъжници по вземанията на „КРЕДИ ЙЕС” ООД , които „КРЕДИ ЙЕС” ООД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г.

Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „КРЕДИ ЙЕС” ООД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, изпратило чрез препоръчана поща до длъжника Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Копие от обратната разписка, удостоверяваща изпращането на писмото, прилага към настоящата молба.

Моли, в случай че Съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приеме с настоящата искова молба и приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента го уведомява за сключен на 12.01.2024 г. Договор за цесия между „КРЕДИ ЙЕС” ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, по силата на който „КРЕДИ ЙЕС” ООД , в качеството си на цедент, продава на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД изрично посочени 2 вземания, произхождащи от договори за паричен заем. Сочи, че съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II т.о., ТК). С уточнителна молба от 17.01.2025 г. процесуалният представител на ищцовото дружество заявява, че договорното възнаграждение е начислявано върху отпуснатата главница в размер на 1,200,00 лв. /хиляда и двеста лева/.

Периодът, в който се начислява договорната лихва бил от момента на сключване на Договора за кредит - **** г. до датата на последната вноска 23.08.2022 г., съгласно погасителния план. Лихвеният процент за формиране на възнаградителната лихва бил 3,330%. Същият бил месечен и фиксиран за целия срок на договора. Вземането за неустойка било формирано като сбор на сумата, описана в чл. 8 от Договора (637,31 лв.), която се дължала от страна на кредитираното лице поради непредставяне на описано обезпечение (съгласно чл. 6 от договора за заем - изпълнението следвало да е обезпечено от страна на длъжника чрез гарант/и (което в случая не било изпълнено и обосновава начисляването на посочената сума) и по начин, избран от заемополучателя - в случая чрез представения запис на заповед) и сумата, дължима по силата на чл. 14 от Общите условия, представени заедно с Договора за кредит, съгласно която разпоредба длъжникът дължал неустойка от 10% (92,88 лв.) върху остатъчната главница (928,80 лв.) след изпадане в неизпълнение на договорното си задължение. Твърди, че длъжникът направил плащания в общ размер на 506,00 лв., които обслужили задължението му по пера както следва: погасена главница – 271,20 лв.; погасена договорна лихва – 75,48 лв., погасени неустойки – 159,32 лв. Сборът от двете неустойки (730,19 лв.), описани в горната точка бил редуциран съгласно отчетеното погасяване. Крайният резултат (570,87 лв.) се равнявал на претендираната от ищцовото дружество сума, представляваща кредиторово вземане за неустойки. Към момента на подаване на настоящата искова молба, гореописаното задължение не било погасено, от което произтичал правният интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящия осъдителен иск. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди И. Т. Н. да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД дължимото по договор за заем № **** - 1610,88 лв. (хиляда и шестстотин и десет лева и осемдесет и осем стотинки), от които 928,80 лв.

(деветстотин двадесет и осем лева и осемдесет стотинки) непогасена главница, 111,21 лв. (сто и единадесет лева и двадесет и една стотинки) договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 570,87 лв.

(петстотин и седемдесет лева и осемдесет и седем стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в гражданското производство в размер на 360,00 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, както и 3 възнаграждение в размер на 80,00 лв., на основание чл. 13, т. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че моли съда за съдействие към кредитора „Креди Йес”.

Заявява, че дължи определената сума и бил редовен платец, но се разболял.

Претърпял два инфаркта на мозъка. Лекарствата му били скъпи,а пенсията – малка. Заплащал кредит към „ДСК” и кредитна карта. За това не можел да плати кредита. Прилага експертиза. Сочи, че кредитът има застраховка „Живот”. Страните, редовно призовани за датата на съдебното заседание, ищцовото дружество не изпраща процесуален представител, но в молба поддържа изложеното в исковата молба, а ответникът се яви лично и потвърди становището си

Съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове за неизпълнени задължения по договор за потребителски кредит, вземанията по който са предмет на договор за цесия: иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД; иск с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 9 от ЗПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД; иск за вземане за неустойка, с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД.

В производството по ч. гр. д. № **** г. състав на Районен съд Казанлък е отхвърлил депозираното от ищеца заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК срещу ответника, тогава длъжник по заповедното производство, като е указал на ищеца, че може да предяви осъдителни искове за вземанията си.

Гореизложеното обуславя наличието на правен интерес на ищеца от предявяване на осъдителните искове, предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключване на действителен договор за паричен заем, по силата на който ответникът дължи на заемодателя връщане на предоставена в заем сума, заплащане на договорна лихва, размера на задълженията и настъпване на падежа им. По иска за неустойка следва да се докаже действителна уговорка за заплащане на неустойка, от което за ответника да възниква задължение за изпълнение; уговорена по размер неустойка за неизпълнението и виновно неизпълнение на договорното задължение; изправност на страната, претендираща неустойката.

Ищецът следва да докаже, че е цесионер по редовна цесия и уведомяване на длъжника за нея.

На **** г. между „КРЕДИ ЙЕС” ООД (заемодател), от една страна и И.

Т. Н. (заемател) от друга, бил подписан Договор за паричен заем № ****, с чиста стойност в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста лева). Договорът бил с уговорен брой 8 вноски, всяка от които в размер на 253 лв.. Първата падежна дата била на 22.01.2022 г. Последната вноска била уговорена за 23.08.2022 г.

4

Ответникът е удостоверил с подписа си получаването на заемната сума.

Договорът е сключен при месечен лихвен процент от 3,330%. Посочен е годишен процент на разходите (ГПР) по заема от 48,248%.

Съгласно чл. 6 от договора, страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гаранти, отговарящи на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Съгласно чл. 8 от договора, в случай, че от страна на заемодателя не бъде представено договореното обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или то не отговаря на условията, посочени в ОУ, заемодателят дължи на заемателя неустойка в размер от 637,31 лв., чието плащане е разсрочено на осем вноски в размер от 79,66 лв. всяка, с падеж – падежа на погасителните вноски по договора за заем.