Решение № 105 от 09.03.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Смолян, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20225440100894 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът П. Т. С. от гр. Смолян е предявил срещу Главна дирекция „***“ при *** обективно и кумулативно съединени искове, както следва: - иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187 от З*** и чл. 86 от ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2546,90 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положения от ищеца извънреден /нощен/ труд при ответника, при сумарно изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време за времето от 01.03.2019 г. до 09.09.2022 г.– датата на подаване на исковата молба, както и сумата от 414,69 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща законна лихва за забава, начислена върху дължимата сума за допълнителния труд, считано от първо число от месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи съответното допълнително трудово възнаграждение до датата на предявяване на иска.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното: съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът изпълнява длъжността *** към Районна служба „***“ при Главна дирекция *** – *** София.

Предвид характера на заеманата длъжност, ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа, съгласно графици при сумарно отчитане на работното време на тримесечие. Всяка от смените е с продължителност от 12 часа, като е полаган труд и през нощта //22.00 ч. – 06.00 ч./. Отчитането на положения от ищеца труд става сумирано чрез съответните протоколи, изготвени от **** Смолян за всяко тримесечие. За периода 01.03.2019 г. до 09.09.2022 г, ищецът е положил над 1900 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1.143 е над 2200 часа дневен труд. След превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд се явява разлика в часовете положен допълнителен труд, който не е заплатен, а същият представлява извънреден/допълнителен/ труд. В рамките на исковия период 01.03.2019 г. до 09.09.2022 г – ищецът има отработен нощен труд и през официалните празници, които след приравняването им към дневен труд се равняват на два часа допълнителен труд, подлежащ на плащане на 200 %. При изчисляване на положения извънреден труд, съгласно часовите ставки за времето на полагането му в т.ч. по време на официални празници за исковия период се получава сумата от 2500 лв. неизплатено възнаграждение за положения извънреден труд/допълнителен труд/, 1 което възнаграждение не е изплатено доброволно на ищеца до момента. За забавата ищецът не претендира законна лихва в размер на 250 лв., считано от първо число на месеца следва тримесечния период, за който се дължи съответното допълнително трудово възнаграждение до датата на предявяване на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 176 от З***, брутното месечно възнаграждение на държавните служители в *** се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. В чл. 178, ал. 1, т. 3 З*** е предвидено изплащане на допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд, какъвто труд съгл. чл. 179, ал. 1 от З*** полага ищеца. Според нормата на чл. 187, ал. 9 от З*** редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период 2019-2022г. са действали Наредба № 8121з776/29.07.2016г. отм., Наредба № 8121з-36/07.01,2020г. отм.. Наредба № 8121з1174/21.10.2020г. отм. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., издадени от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда и организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. Текста на чл. 3, ал.3 на всички наредби гласи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 06,00 ч, като работните часове нощен труд не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсват норми, съответстващи на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от предходно действащата Наредба № 8121з407/11.08.2014г., която гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00ч. и 6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В закона има празнота по въпроса за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. Тази законова празнота следва да бъде преодоляна по правилото на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, като съдебната практика прима, че следва субсидиарно да се приложи КТ и по специално Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ от 26.01.2007г./, в чл. 9, ал. 2 от която е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове следва да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Претендира присъждане на деловодните разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който счита иска за частично допустим. В случая се претендира период, който надвишава определения като максимален такъв от три години, което е недопустимо. Признава фактите, че в процесния период ищецът е работил на посочената длъжност по служебно правоотношение на дневни и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното време.

Оспорва исковете както по основание, така и по размер, като неоснователни и недоказани.

Възразява, като твърди, че по отношение на служителите на *** не е приложима НСОРЗ, а само З*** и подзаконовите му нормативни актове. Оспорва ищецът да е работил извън установеното работно време /график на дежурство/. Нощният труд е уреден в чл. 187, ал. 1 и 3 и чл.179 З***, както и в чл. 3 от Наредбите № 8121з-776/29.07.2016 г. и последвалите такива от 07.01.2020; 21.10.2020 и 15.12.2020 г. на министъра на вътрешните работи, предвиждащи при 5- дневна работна седмица нормална продължителност на работното време през нощта – 8 часа. Счита, че чл. 9 от НСОРЗ е неприложим по отношение на държавните служители – полицейски органи, които имат специален статут и възнаграждението за нощния им труд се урежда в З***. Твърди, че в З*** е направено разграничение между нощния и извънредния труд и начина на заплащане е уреден съответно за нощния труд в заповед на МВнР, а на извънредния – в закона. Твърди, че претендираният от ищеца нощен труд не е извънреден, тъй като не е полаган извън установеното работно време и опредЕ.та продължителност на нощния труд в чл. 187 З*** и чл. 3 от Наредбите № 8121з в посочения период. Не е положен нито извънреден дневен труд, нито извънреден нощен труд от ищеца. Моли иска да бъде отхвърлен. Счита, че след промяната 10.07.2020 г. в З*** коефициента за преобразуване на нощните часове в дневни е 1, поради което и няма празнота. Поради неоснователност на главния иск смята за неоснователен и акцесорния иск за лихви. Претендира за разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. *** поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.

2

Ответникът представляван от гл. юр. Стоянов, моли исковете да бъдат отхвърлени по съображенията, развити в писмена защита. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните и видно от служебната бележка на л. 4, издадена от ответника, че ищецът работи по служебно правоотношение с ответника в процесния период, като до момента изпълнява длъжността Водач на специален автомобил в районна служба Пожарна безопасност и защита на нанаселението - *** при *** - Смолян при ГДПБЗН при *** – София и полага труд на смени.

От заключението по назначената СИЕ се установява, че ищецът като държавен служител в системата на *** работи на 12-часови смени, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. За периода 01.03.2019 – 09.09.2022 г. е положил нощен труд общо 1873 часа, от които 86 в официални празници /234 нощни смени/, които часове са заплатени, без да бъдат превърнати нощните часове труд в дневни по методиката на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. След приравняването на часовете нощен труд в дневен по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се получават 2141 часа. Разликата от 258 часа отработен нощен труд на стойност 2 546,90 лв. не е заплатена на ищеца. Дължимата лихва, начислена по тримесечни период, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася до 09.09.2022 г. е опредЕ. в размер на 414,69 лв.

Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено, същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не е оспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.

178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 З***, за заплащане на положен нощен труд в процесния период, след преизчисляването му в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано подаване на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата, считано от първо число на месеца, следващ съответното отчетно тримесечие, за което е дължимо всяко месечно възнаграждение, до датата на предявяване на исковата молба.

Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно правоотношение с ответника. От заключението по СИЕ безспорно се установи също, че в посочения период от време същият е положил нощен труд общо 1 290 часа, които не са начислени и заплатени след преобразуването им в дневни.

Съдът приема, че КТ и подзаконовите му нормативни актове намират субсидиарно приложение по отношение на работещите по служебно правоотношение по З***.

В чл. 187, ал. 1 З*** е регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в *** е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като съгл. ал. 3 работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени – сумирано за 3 тримесечен период. Определянето на 24 - часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съгласно чл. 187, ал. 9 З*** редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано ДВ, бр. 59 и влязло в сила на 29.07.2016 г./. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена.