Решение № 46 от 21.06.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Нови пазар, 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жулиета Ц. Стоянова при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Административно наказателно дело № 20263620200060 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. М. С., гр. Ш., ул. „***“ №*, вх. 2, ет. 3, ап. 2, депозирана чрез пълномощник, против наказателно постановление № 26-0307-000005/23.01.2026г. на Началник група в РУ-Нови пазар при ОД на МВР гр. Ш., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На основание Наредба І-з от 17.12.2012г. на МВР са му отнети десет контролни точки.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно поради несъответствие с материалния закон и целта на закона.

Акцентира върху две обстоятелства: жалбоподателят не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация и липсва умисъл за извършване на административно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП; че случаят е маловажен.

Административнонаказващият орган намира жалбата за допустима, но я оспорва като неоснователна по същество.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от пълномощник.

Поддържа жалбата на основание изложените в същата мотиви.Претендира разноски.

Административнонаказващият орган не изпраща представител. Представя писмено становище, в което акцентира върху факта, че считано от 07.09.2025г. от съдържанието на чл. 143, ал. 10, изр. 1-во от ЗДвП е отпаднал текста: „ и се уведомява собственикът на пътното превозно средство“. В тази връзка счита, че от 07.09.2025г. , за да бъде издадено наказателно постановление по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е необходимо единствено управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като уведомяването от контролния 1 орган на собственика за прекратяването на регистрацията по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП вече не е част от фактическия състав на нормата. Настоява, че знанието или незнанието за прекратяване на регистрацията е без значение и доколкото собственикът на превозното средство е длъжен да има сключена застраховка гражданска отговорност съобразно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и това задължение не може да бъде отменено поради факта, че не е знаел, че регистрацията му е прекратена. Още повече, че собственикът имал достъп до публичния сайт на Гаранционен фонд , където можел да провери дали превозното средство имало сключена застраховка гражданска отговорност. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а наказателното постановление потвърдено като на ОД на МВР гр. Ш. бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН ( наказателното постановление е връчено на 05.02.2026г., а жалбата е депозирана в Районен съд-Нови пазар на 18.02.2026г. ) от лице, имащо правен интерес от обжалване на наказателното постановление и отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл.

320 от НПК.

Районна прокуратура- Ш., редовно призована за съдебното заседание на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща представител.

Разгледана по същество същата е основателна.

От събраните по делото доказателства, се установи следното от фактическа страна:

На 14.01.2026г. св. Й. Н. Ф. и Ж. Д. Г., и двамата служители на РУ-Нови пазар, заедно с колегите си Н.А. и К.Р., осъществявали контрол на пътното движение в с. В., общ. К., обл.

Ш.. Около 14,20 часа св. Ф. спрял за проверка товарен автомобил, марка и модел „***“ с рег.

№ ***, управляван от жалбоподателя И. М. С.. В хода на проверката служителят на МВР констатирал, че товарният автомобил е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тъй като не била сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите- след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 1 от КЗ. Жалбоподателят С. не бил уведомен за прекратената регистрация. На жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение GA Акт № 1252375/ 4.01.2026г. за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Впоследствие с мотивирана резолюция № 26-0307-М000002 от 16.01.2026г. на Началник на РУ-Нови пазар било прекратено административнонаказателното производство по акта на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН и образуваното наказателно производство-БП №*/2026г. по описа на РУ-Нови пазар, преписка вх. №*/2026г. по описа на РП-Ш..

Наказателното производство било образувано като бързо със съставянето на протокола от първото действие по разследването на 14.01.2026г. за това, че на 14.01.2026г. в с. В., обл. Ш., е управлявано моторно превозно средство-товарен автомобил „***“, което не е регистрирано по надлежния ред-престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Разследването било възложено на разследващ полицай от състава на РУ-Нови пазар. След приключване на разследването материалите от досъдебното производство били предадени на Районна прокуратура – гр. Ш. с мнение за прекратяването му предвид липсата на доказателства за осъществено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. С постановление за прекратяване на наказателно производство от 22.01.2026г. на прокурор от РП-гр. Ш., постановено по ДП-БП №*/2026г. по описа на РУ Нови пазар, преписка вх.

2

№*/2026 г. по описа на посочената прокуратура, било прекратено наказателното производство поради наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК, а материалите – изпратени отново на РУ-Нови пазар по компетентност.

На 23.01.2026г. било издадено процесното НП № 26-0307-000005 от 23.01.2026 г., а именно за това, че на 14.01.2026 г. около 14.20 часа в с. В., по ул. „***“ в посока с. З., жалбоподателят С. управлявал собствения си товарен автомобил, марка и модел „***“ с рег.

№ ***, който не е регистриран по надлежния ред на Република България след като регистрацията е служебно прекратена на 06.01.2026г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Наказателното постановление било издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на доказателствата, събрани в хода на разследването по БП №*/2026г. по описа на РУ-Нови пазар, преписка вх. №*/2026г. по описа на РП-Ш., приключила с постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.03.2025г., образувано и водено за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С процесното наказателно постановление на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 255,65 евро и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На основание Наредба N Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР на жалбоподателя били отнети 10 контролни точки.

Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства-показанията на Й. Н. Ф. и Ж. Д. Г..

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, но при неправилно приложение на материалния административен закон, доколкото от събраните в хода на съдебното следствие доказателства-устни и писмени, не се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил предвидените в административния състав на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП признаци от субективна страна, като съображенията на настоящата инстанция са следните:

С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1-во от ЗДвП/ изм. ДВ, бр. 105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г./, законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл.

142 от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие се събраха доказателства, че жалбоподателят С. на 14.01.2026г. е управлявал товарния автомобил по „път отворен за обществено ползване“ в с.

В., общ. К., обл. Ш.. От разпитаните в съдебно заседание свидетели и приобщените писмени 3 доказателства, съдържащи се досъдебното производство-справка от административноинформационната система на МВР, безспорно се установява, че на посочената в наказателното постановление дата-14.01.2024г. автомобилът, управляван от С., не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Същата е била служебно прекратена на основание 143, ал.10 от ЗДвП след получено уведомление от Гаранционен фонд по чл. 574, ал.1 от КЗ. Пак от приобщената по досъдебното производство справка се установява, че товарният автомобил е собственост на жалбоподателя. Не се събраха доказателства, от които да се установява, че С. е бил уведомен за служебно прекратената регистрация, поради което и административното нарушение се явява несъставомерно от субективна страна. Вината в административния процес не може да се предполага. В тази връзка съдът не се съгласява с наведените от страна на администартивнонаказващия орган доводи, че в хипотезата на извършване на административно нарушение не следва да бъде изследван въпросът за вината като за ангажиране на административнонаказателна отговорност е необходимо само да бъде установено управление на превозно средство, което не е регистрирано. Такова тълкуване на нормата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП е превратно и е в противоречие с разпоредбата на 6, ал. 1 от ЗАНН, съобразно която административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Действително нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, считано от 07.09.2025г. не предвижда уведомяване на собственика за прекратената регистрация, но законовото задължение на административнонаказващия орган да уведомява собственика за прекратената регистрация не е отпаднало, доколкото чл. 18б, ал. 2 от Наредба І-45/2403.2000г. повелява, че при прекратяване на регистрация по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство. Въпреки промяната на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, не е загубило значението си.

Настоящата инстанция не се съгласява и с доводите на административнонаказващия орган, че собственикът на превозното средство по всяко време има достъп до публичния регистър на Гаранционен фонд, за да провери дали за съответното МПС има сключена застраховка гражданска отговорност и това е достатъчно, за да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като няма достъп публичен регистър, в който да провери дали регистрацията му е прекратена, което е от основно значение за съставомерността на административното нарушение по чл.140, ал. 1 ЗДвП от субективна страна.

По гореизложените съображения съдът намира, че са налице предпоставките за отмяна на наказателното постановление.

С оглед изхода на делото и претенцията на жалбоподателя за разноски, както и представеното доказателство за направени такива-договор за правна помощ, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва на същия да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 357,90 евро.