Определение № 1648 от 21.11.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1648 гр. Плевен, 21.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20254400100545 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано на основание постъпила искова молба от Ф. Т. Фатна А., ЕГН ********** и Д. Д. А., ЕГН **********,чрез пълномощника им адвокат Д. Ф. от САК срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ***, представлявано заедно от двамата членове на УС П.Н. Д.-изп. директор, Д.Б.Ш. и А.В.Я..

В исковата молба се посочва, че между страните са постановени влезли в сила решения, както следва:решение по гр. д. № 971/2020 г. на ОС-Плевен и решение по гр.д. № 333/2021г. на ОС - Плевен, частично потвърдено с решение по в.г.д. № 87/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново, недопуснато до касационен контрол с определение от 18.03.2024 г. по т.д. № 1249/2023 г. на ВКС.

В исковата молба позовавайки се на практиката на СЕС и на ВКС са изложени подробни доводи и съображения,че двата договора за потребителски кредити от 2007г.и от 2008г.,както и доп.споразумения към тях съдържат нищожни и неравноправни клаузи .Изложени са доводи,че с влезлите в сила съдебни решения по двете гр.дела по описа на ПОС,съдилищата не са се произнесли за наличие на нищожни и неравноправни клаузи и за недействителност на договорите и доп.споразумения към тях ,което обуславя допустимост на предявените искове.

С ИМ са представени писмени доказателства по опис,приложени в том първи.Има искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с посочена задача.

В срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *** чрез адвокат И. В. от САК, в който е взето становище ,че предявените искове,с оглед влезлите в сила решения по гр.д.№971/2020г.и гр.д.№331/2021г.,двете по описа на ПОС.В тази насока са изложени подробни доводи и съображения.В случай,че съдът не възприеме доводите за недопустимост,ответникът оспорва предявените искове като 1 неоснователни,в която част също са изложени подробни съображения.

С писмения отговор на исковата молба са представени писмени доказателства по опис,приложени в том втори.Направено е искане за назначаване на счетоводна експертиза с посочена задача,като ответникът има възражения относно някои от поставените от ищците въпроси.

Окръжният съд като прецени представените по делото доказателства и становищата страните,приема за установено следното.

Предмет на предявените искове са 2 договора за потребителски кредит, сключени между ищците Ф. А. и Д. А. като кредитополучатели и „Българска пощенска банка“АД,понастоящец „Юробанк“ АД ,съответно договор за потребителски кредит HL 37067/26.06.2008 г. и сключените към него допълнителни споразумения от 24.03.2009 г., от 16.02.2011, от 29.06.2012 г., от 31.01.2013 г., от 21.10.2013 г., от 22.10.2013 г. и от 15.08.2017 г.и договор за потребителски кредит HL 22569 от 11.05.2007г. и сключените към него допълнителни споразумения от 24.03.2009 г.,от 18.02.2011г., от 29.06.2012г., от 31.01.2013г., от 22.10.2013г. и от 15.08.2017г.

Безспорно е ,че във вр.с двата договора за кредит,между същите страни са водени две дела –гр.д.№971/2020г.по описа на ПОС и гр.д.№333/2021г.по описа на ПОС,по предявени от „Юробанк България „АД осъдителни искове по чл.430 ТЗ във вр.с чл.79,ал.1 ЗЗД срещу Ф. А. и Д. А. , по които има влезли в сила решения.

По гр.д.№333/2021г. по описа на ПОС е налице влязло в сила на 18.03.2024г. решение ,с което на основание чл.430 ал.1 ТЗ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД Ф. А. А. ,ЕГН ********** и Д. Д. А., ЕГН ********** са осъдени солидарно да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД , гр.София сумата 173 232,97 лв.главница, частичен иск от главница в размер на 257 050,96лв.за периода от 01.09.2017г.до 21.04.2021г.; 115,50 лв.непогасени по давност такси за периода от 02.05.2018г.до 21.04.2021г.;479,24 лв.непогасени по давност застраховки за периода от 04.05. 2018г. до 21.04.2021г. и 168 лв. разноски по кредита,които суми представляват непогасени задължения по договор за потребителски кредит HL 22569 от 11.05.2007г.,превалутиран на 15.08.2017г.от евро в лева,кредитна сделка №4679371, обявен изцяло за предсрочно изискуем ,ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ 23.04.2021г.до окончателното й изплащане.С влязлото в сила решение на ПОС по гр.д.№333/2021г. Ф. А. и Десилава А. са осъдени да заплатят на „Юробанк“България“АД и направените по делото разноски,съответно в размер на 12 426,30лв.за първоинстанционното производство и в размер на 411,40лв.за въззивната инстанция.

По гр.д.№971/2020г.по описа на ПОС е налице влязло в сила на

09.09.2022г.решение ,с което на основание 430 ТЗ вр.чл.79 ЗЗД Ф. Т. Фатна А.

,ЕГН ********** и Д. Д. А.,ЕГН ********** са осъдени солидарно да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД , сумата от 45 811,66лв.,от които 2

45 000лв.главница,част от общо дължима главница в размер на 179 563,33лв.за периода от 01.09.2017г.до 02.12.2020г.; 288лв.такси за периода от 01.09.2017г.до 02.12.2020г.и 523,66лв.разноски за връчване на покани ,ведно със законна лихва върху главницата от датата на ИМ-07.12.2020г.до окончателното й изплащане.С влязлото в сила решение на ПОС по гр.д.

№971/2020г.Ф. А. и Д. А. са осъдени да заплатят на „Юробанк България“АД и направените по делото разноски, съответно в размер на 4 635,69лв.за първоинстанционното производство и в размер на 750лв.за въззивното производство.Видно от представените преписи от решение на ПОС №260115/27.07.2021г.по гр.д.№971/2020г./л.64-69,том първи/и решение на ВТАС №91/06. 07. 2022г.,постановено по въззивно гр.д. №442/2021г./л.142146,том втори/ ,с което е потвърдено горепосоченото решение на ПОС,присъдената главница в размер на 45 000лв.представлява непогасено задължение по договора за потребителски кредит HL 37067/26.06.2008 г. и сключените към него допълнителни споразумения.

Безспорно от представените писмени доказателства се установява,че в полза на „Юробанк България“АД по двете гореописани дела са издадени изпълнителни листове за присъдените суми,съответно изп.лист №61 от 10.05.2024г.,издаден по гр.д.№333/2021г. по описа на ПОС/л.57,том първи/ и изп.лист №260178 от 03.10.2022г.по гр.д.№971/2020г./л.147 ,том втори/.По молба на кредитора „Юробанк България“АД и въз основа на двата изпълнителни листа е образувано изп.дело №2022***0402634 по описа на ЧСИ К.П.,рег.№*** с район на действие ОС П..Видно от поканата за доброволно изпълнение до ищцата Д. А. общия размер на задължението е 363 816,79лв.,като подробно са индивидуализирани дължимите суми за главница,лихви разноски и такси.Съгласно поканата за доброволно изпълнение по образуваното изп.дело, ЧСИ е пристъпил към принудително изпълнение върху ипотекираните в полза на банката и възбранени два недвижими имота в гр.П., апартамент №7 и гараж №2, находящи се в гр.П.

,район Централен ,ул.“В..

От представената с ИМ обезпечителна заповед №30/18.06.2025г.

/л.162,том първи/ се установява,че ОС П. с определение №1922 от 16.06.2025г.по ч.гр.д.№1687/2025г.е допуснал обезпечение на бъдещи искове за установяване недействителност на процесните два договора за потребителски кредит от 2008г и от 2007г., чрез спиране на изпълнението по изп.дело №2634/2022г.по описа на ЧСИ К.П.,рег.№*** на КЧСИ в частта относно провеждане на публична продан в периода 09.06.2025г.до 09.07.2025г. на недв.имот в гр.П.,ул.Волга“№66-66а,ап.7 до приключване производството по бъдещите установителни искове.Обезпечените искове са предявени в настоящото производство.

С исковата молба са предявени четири обективно съединени иска:

1./по чл.26,ал.1 ЗЗД във вр.чл.143 ЗЗП ,с който се претендира да бъде прогласена нищожността, поради неравноправния му характер на договор за 3 потребителски кредит HL 37067/26.06.2008 г. и допълнителните споразумения към него от 24.03.2009 г., от 16.02.2011, от 29.06.2012 г., от 31.01.2013 г., от 21.10.2013 г., от 22.10.2013 г. и от 15.08.2017 г.;

2./установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК ,с който се претендира да бъде признато за установено ,че ищците не дължат на „Юробанк България“АД главница в размер на 45 000 лв.по договор за потребителски кредит HL 37067/26.06.2008г.

3/.по чл.26 ,ал.1 ЗЗД във вр.чл.143 ЗЗП ,с който се претендира да бъде прогласена нищожността на допълнителни споразумения от 24.03.2009 г., от 18.02.2011 г., от 29.06.2012 г., от 31.01.2013 г., от 22.10.2013 г. и от 15.08.2017 г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 22569 от 11.05.2007 г.;

4./установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК,с който се претендира да бъде признато за установено ,че ищците не дължат на „Юробанк България“АД главница в размер на 173 232,97 лв. и 115,50 лв. непогасени по давност такси за периода от 02.05.2018 г. до 21.04.2021 г.

Позовавайки се на практиката на СЕС и на ВКС ищците обосновават допустимост на предявените искове,с твърдения,че по приключилите с влезли в сила съдебни решения производства по гр.д.№971/2020г.по описа на ПОС и гр.д.№331//2021г.по описа на ПОС, съдилищата не са се произнесли за наличието на нищожни и неравноправни клаузи в двата договора за потребителски кредит от 2007г. и от 2008г.

В решение на СЕС от 26 януари 2017г.по дело С-421/14 т.52 е прието,че в хипотезата, когато при предходно разглеждане на спорен договор, довел до приемането на влязло в сила решение, националният съд се е ограничил служебно да разгледа в светлината на Директива 93/13 само една или определени клаузи от договора, посочената директива задължава национален съд, като разглеждания в главното производство, редовно сезиран от потребителя чрез насрещно възражение по искане на страните или служебно, когато разполага с необходимите за тази цел данни от фактическа и правна страна, да разгледа твърдeния неравноправен характер на другите клаузи от посочения договор. В действителност при липсата на такъв контрол защитата на потребителя би се оказала непълна и недостатъчна и не би представлява подходящо и ефективно средство за преустановяване на прилагането на този тип клаузи, а това е в противоречие с разпоредбата на член 7, параграф 1 от Директива 93/13.

В решение на СЕС от 17 май 2022г.по дело С-600/2019г.,решение на СЕС от 17 чай 2022г.по съединени дела С-693/19 и С-831/19;определение от 18.12.2023г.по дело С-231/23 се изтъква необходимостта процесуалните национални разпоредби ,уреждащи принципа на сила не пресъдено нещо,да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност,т.е.да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите.В 4 решенията на СЕС е прието,че при липса на ефективен контрол върху потенциална неравноправност на клаузи от договор с потребител не би могло да се гарантира спазването на предоставените с Директива 93/13 гаранции,че правото на Съюза не допуска национална правна уредба ,която поради действието на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове,не позволява на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи.СЕС е приел,че произнасянето на съда би било ограничено само след проверка,че с влязлото в сила предходно съдебно решение е проверена законосъобразността с оглед Директива 93/13 на всички клаузи от договора,а не само на една.Според посочената съдебна практика на СЕС,в случай,че е постановено съдебно решение ,с което се допуска принудително изпълнение,несъдържащо никакви мотиви ,дори в обобщен вид , свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на неравноправни клаузи,то забраната за непререшаемост не следва да бъде прилагана.Прието е,че забраната за непререшаемост се допуска да бъде прилагана ,когато в предходното съдебно решение,което се ползва със сила на пресъдено нещо и се отнася до друга част от същото вземане ,вече е имало произнасяне по действителността на тези клаузи с оглед на посочената директива,ако в това предходно решение се съдържат мотиви,които позволяват на съда да установи клаузите или частите от клауза,които са били предмет на контрол в рамките на първото производство,както и,дори да са изложени в обобщен вид,причините,поради които сезираният по това производство съд е приел,че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни-определение от 1декември 2023г.по дело С-231/23.