Решение № 53 от 29.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. София, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова при участието на секретаря Кристина Орл. Първанова като разгледа докладваното от Анелия Цанова Касационно гражданско дело № 20238002102382 по описа за 2023 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по подадени от Апелативна прокуратура – Велико Т. и Г. С. А. касационни жалби.

С касационната жалба на АП- В.Т. се обжалва постановеното от АС- В.Т. решение № 13/07.02.2023 г. по в.гр.д. № 404/22 г., в частта, с която предявеният от Г. С. А. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ е уважен за сумата от 15 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно и необосновано и се иска да бъде изцяло или частично отменено.

По делото не е постъпил писмен отговор от Г. С. А..

С касационната жалба на Г. С. А. се обжалва постановеното от АС- В.Т. решение № 13/07.02.2023 г. по в.гр.д. № 404/22 г. в частта, с която исковите претенции са отхвърлени.

Твърди, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно и необосновано и се иска да бъде отменено, като му се присъди обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в претендираните размери, с присъждане на разноски.

По делото не е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на Р.България.

Върховният касационен съд счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

1

За да постанови решението си, АС- В.Т. е приел, че Г. А. е бил военен, редник 3-ти клас, младши акумулаторист в автомобилна ремонтна работилница на секция ”Автомобилна и електрогазова техника” във военно формирование 52090 [населено място]. На 22.04.2019 г., във вила, намираща се в м. ”Т. чешма”, обитавана от Г. А., е извършено претърсване, при което са иззети стекове с цигари без бандерол, ловна пушка и патрони, подробно описани по вид, марка и количество. С постановление на военно разследващ полицай от 17.06.2019 г., Г.А. е привлечен като обвиняем за две престъпления- по чл.234 ал.1 НК за държане на акцизни стоки /тютюневи изделия без бандерол/ и по чл.339 ал.1 НК за държане на огнестрелно оръжие- гладкоцевна ловна пушка, 12-ти калибър и патрони без надлежно разрешително и срещу него е взета мярка за неотклонение „подписка”. На 12.07.2019г. ВОПСофия е внесла обвинителен акт срещу Г. А. за двете престъпления, въз основа на което е образувано нохд № 91/2019г. по описа на ВС- София. С определение от 12.09.2019 г. съдебното производство е прекратено и върнато на ВОП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С определение № 48/03.10.2019 г.на ВАС- София по ч.н.д. № 55/2019г. определението е отменено и делото е върнато на СВС за продължаване на съдопроизводствените действия. Проведено е едно съд.заседание на 27.11.2019г., в което са разпитани свидетели, като поради заболяване на съдията- докладчик е определен друг докладчик по делото, проведено е разпоредително заседание на 28.01.2020 г., след което са проведени 3 открити съдебни заседания. С присъда № 20/ 02.07.2020г. на СВС по нохд. № 91/2019 г. Г. А. е признат за виновен в извършване на двете престъпления по чл.234 ал.1 НК и по чл.339 ал.1 НК, като му е наложено едно общо наказание- две години лишаване от свобода и на осн.чл.66 ал.1 НК изтърпяването е отложено с 5 годишен изпитателен срок. С присъдата на Г. А. е наложена и глоба в размер на 3 120лв., постановено е да бъдат отнети в полза на държавата иззетите цигари без бандерол, ловната пушка и патроните. Присъдата е протестирана от прокурор от Военноокръжна прокуратура, обжалвана е и от подсъдимия. С присъда № 1 от 08.02.2021г. на ВАС по нохд. № 40/2020г. присъдата е изцяло отменена и подсъдимият Г. А. е признат за невиновен и оправдан и по двете обвинения. Оправдателната присъда е протестирана от прокурор към ВАП, като с решение на ВКС № 60112 от 22.06.2021г. постановено по н.д. № 489/2021 г., оправдателната присъда е оставена в сила, като решението е вляло в сила на 22.06.2021г. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е счел, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, е основателен до определеният от първата инстанция размер, като на осн. чл. 272 ГПК е препратил към подробните и обстоятелствени мотиви на ОС- Плевен.

Изложил е и собствени мотиви, като е приел, че наказателното производство срещу Г. А. е продължило около две години общо в досъдебната и съдебната фаза, като е приключило в разумен срок, като не е и медийно оповестено, като не е станало обществено достояние, нито е узнато от близкият приятелски кръг на А. и от съучениците на сина му, като не е довело до негативно отражение в социален план за него. Мярката за неотклонение е била най- леката- „подписка“ по време на цялото производство, не е ограничавала свободата му и той е продължил да работи във военното формирование до момента, в който е напуснал по собствено желание, след което е продължил да работи в БДЖ. Решаващият съд е взел 2 предвид и показанията на разпитаните по делото свидетели, от които се установява, че А. е бил притеснен, преживял е негативни емоции и стрес, тревожност и безпокойство, че може да влезе в затвора, бил е напрегнат, които негативни емоции са довели до влошаване на отношенията между съпрузите- започнали често да се карат, избухвали, а скандалите в семейството са се отразили негативно и спрямо непълнолетния им син. В резултат на преживените тревоги и стрес, А. отключил посттравматично стресово разстройство, диагностицирано през м.октомври 2021 г. след влизане в сила на оправдателната присъда, което заболяване въззивният съд е намерил в косвена връзка с незаконното обвинение. След постановяване на оправдателната присъда е констатирано влошаване на здравословното му състояние- високо кръвно налягане, главоболие, получен остър панкреатит и др.гастрити, които заболявания, съдът, при липсата на доказателства, е счел, че не се намират в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство. Ето защо е приел, че по делото не е доказано пълно и главно, като се изходи от приетите за установени и в първоинстанционното производство факти, настъпването на трайни тежки последици за ищеца от повдигането на конкретното обвинение, обосноваващи друг размер на претърпяните от него неимуществени вреди, поради което е счел за неоснователно възражението на А., че преживените от него страдания са над обичайните и последствията от тях са „трайно или временно увреждане на здравето му и здравето на членовете на неговото семейство“. Позовал се е на трайната съдебна практика, съгласно която, когато се търсят увреждания над обичайното, съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка, като в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е станало с незаконосъобразното обвинение и всяко свое негативно изживяване, което в случая това не е направено. За неоснователни е приел и възраженията на А., че съдът се е произнесъл общо по отделно описаните в исковата молба страдания, че мотивите му обхващат само периода от момента на повдигане на обвинението /21.06.2019г./, без действията на разследващите органи от 22.04.2019г. и че не приел, че всички проблеми в семейството се дължали само на воденото наказателно производство, тъй като обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост, съобразно посочените в т.ІІ от ППВС №4 от 23.12.1968г. критерии. Изложил е и че съдът е преценил всички обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението, а в мотивите са посочени както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер, които мотиви не обхващат само периода от момента на повдигане на обвинението /21.06.2019г./, без действията на разследващите органи от 22.04.2019г. /претърсване и изземване във вилата, като първата инстанция само е посочила, че периода от привличане на лицето като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда, е 2 години. Счел е, че при определяне размера на обезщетението ОС- Плевен е взел предвид действията на разследващите органи на 22.04.2019 г., които изрично са посочени и описани в мотивите на съдебният акт, като безспорно установени. Разгледано било по отделно и всяко твърдение в исковата молба за преживените от А. страдания, като са изложени мотиви по всеки конкретен случай на твърдяно понесено страдание. Обосновано от събраните по делото 3 доказателства, включително показанията на доведените от ищеца свидетели, е приел и че първоинстанционният съд е приел, че не всички проблеми в семейството му се дължат на воденото срещу него наказателно производство, а и на финансовото му състояние и липсата на достатъчно доходи, след като е напуснал работата си по свое желание. Ето защо е приел, че размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 15 000 лева, тъй като не са установени специфични увреждания, произтичащи само от наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда.

Решаващият съд е намерил за неоснователни възраженията във въззивната жалба на Г. А. срещу решението в частта, в която са отхвърлени претенциите за имуществени вреди, тъй като в случая не е установена връзка между воденото наказателно производство и твърдяните от ищеца имуществени вреди- пропуснати ползи от неполучено възнаграждение като военнослужещ за периода 27.06.2019г.- 22.06.2021г., поради прекратяването на служебното правоотношение по взаимно съгласие. Счел е и че не представлява имуществена вреда за ищеца в пряка и непосредствена последица от увреждането сумата заплатена от друго лице в полза на Център за професионална квалификация София претенцията за имуществени вреди, представляваща направени разходи. Относно претенцията за адвокатско възнаграждение, заплатено по други дела, е приел, че на ищеца не се дължи обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се в заплатено адв. възнаграждение по дела, по които не са приложени адв. пълномощни и в които не е посочено за защита по кое дело са сключени, а претенцията за пътни разходи по воденото наказателно производство, в размер на 180 лв., е недоказана. За неоснователна е счел и частната жалба на Г. А. срещу определение № 1249/02.09.2022 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, тъй като разноските са правилно изчислени при основателно уважено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно чл.78 ал.5 ГПК във вр. с чл.7 ал.2 т.4 от НМАВ и съобразено с уважената част от претенцията.

С определение № 3729/23.11.2023г., постановено по гр.д. № 2382/2023 г., Върховният касационен съд, четвърто гр. отд., е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, в частта, с която предявеният на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата от 15000лв. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК по поставения от касаторите правен въпрос относно определянето по размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. С определението съдът не е допуснал касационното обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която предявените от Г. С. А. против Прокуратурата на Република България иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ са частично отхвърлени относно претенциите за обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Отговорът на въпроса е даден по задължителен начин с ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. В ППВС №4/1968г. е посочено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид 4 от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. В трайно установената и безпротиворечива практика на ВКС се приема, че конкретно при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение; съдебното му минало, разгласяването и публичността на обвинението, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания, както и цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетение се присъжда при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, като се определя глобално. В случай, че от повдигнатото обвинение са причинени болки и страдания над обичайните или специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска, като тежестта за оказване на вредите и причинната връзка е върху ищцовата страна- в този смисъл са решение от 11.03.2013г. на ВС, ІV гр.отд. по гр. д. № 1107/2012 г., решение от 15.01.2013г. на ВКС, ІV гр.отд. по гр. д. № 1 568/2011г. В практика на ВКС изрично се приема и че при определяне размера на обезщетението, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. При определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да се вземат предвид и икономическата обстановка и стандарта на живот в страната, присъдените в аналогични случаи в съдебната практика обезщетения, както и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия.