Решение № 818 от 06.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 818 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ВАНЕСА АС. ДОНКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20241110207917 по описа за 2024 година при участието на секретаря Ванеса Донкова, след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 7917 по описа на СРС за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Трета, раздел V (чл.58д – 63д) от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Н. Б., чрез процесуален представител адв. И. Н., срещу Електронен фиш (ЕФ) сер. К № 9145892, издаден на 20.05.2024г. от СДВР, с който на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за повторно нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева.

В жалбата се сочи, че издаденият електронен фиш (ЕФ) бил незаконосъобразен, защото при съставянето му били допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, както и за неправилно приложение на материалния закон, като е отправено искане за отмяна на процесния ЕФ като незаконосъобразен, като се претендира и присъждането на разноски, които съдът да определи по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).

В съдебно заседание жалбоподателят Д. Н. Б., редовно призован, не се явява, както не се явява и неговият упълномощен процесуален представител адв. И. Н. (вж. л.34 от съд. дело), като явяващият се преупълномощен защитник адв. В.М. (вж. л.189 от съд. дело) изцяло поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения, като допълва, че към датата на издаване на процесния електронен фиш не е била налице повторност, доколкото предходният Електронен фиш сер. К № 7150847 от 09.03.2023г. не бил влязъл в сила, защото бил обжалван пред Ботевградския РС и едва през 2025г. било приключило делото след 1

Определението на Административният съд – Софийска област (АССО), като добавя и аргумента, че изобщо не била посочена точната хипотеза на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), която жалбоподателят бил нарушил, и в частност – липсвали данни за категорията на моторното превозно средство Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени изцяло атакуваният електронен фиш. Отбелязва, че не е налице повторност на нарушението, доколкото предходния електронен фиш е бил обжалван пред РС-Ботевград, а производството във връзка с обжалването е приключило към 2025 г. В допълнение се сочи липсата на посочена категория на пътното превозно средство, което обуславя нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Изтъква, че в обжалвания електронен фиш погрешно е посочена и точка към цитираната за нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Претендира разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/, като евентуално прави и възражение за прекомерност на исканото от въззиваемата страна възнаграждение.

Административно-наказващият орган - СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител, като са постъпили писмени бележки по съществото на спора, с които се претендират разноски за юрисконсулт и е отправено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение (вж. л.178-180).

Административно-наказващият орган – СДВР, редовно призован, не изпраща процесуален представител, като са представени писмени бележки по съществото на спора, като се претендират разноски за юрисконсулт и е отправено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение (вж. л.105-107, 138-142, 167-1711 256-28 от съд. дело).

Съдът, като обсъди становището на страните, служебно провери атакувания електронен фиш, анализира поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателствени материали, съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

Посредством запис от мобилна (преносима) видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип „Cordon M2” с фабр. № MD 1196, монтирана на триножна стойка (вж. протокол на л.14 от съд. д.) било установено, че на 06.05.2024г., в 12:29.55 ч., в гр. София, на връзката на бул. „Брюксел” с бул. „Цариградско шосе”, с посока на движение от ж.к. „Дружба” към ж.к. „Младост”, се движело моторно превозно средство – лек автомобил марка/модел „***” с рег. № ***, със скорост на движение от 70 км/ч., при въведено с пътен знак „В 26 – Забранено движението с по-висока от означената скорост” ограничение за пределната скорост в населено място от 50 км/ч. (вж. снимков материал – л.7гръб, 32-38 от съд. д.). Изготвена била фотоснимка (вж. л.9 от съд. д.).

Нарушението е установено чрез преносима видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации „Cordon M2” с фабр. № MD 1196, която била поставена до платното за 2 движение (вж. л.7 от съд. д.), и била вписана под № В-46 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване (СИ), със срок на валидност до 13.06.2027г. (вж. л.55, 66, 80, 91 от съд. д.). На посоченото техническо средство „Cordon M2” с фабр. № MD 1196 била извършена последваща проверка на 06.12.2023г. със срок на валидност една година, като за тази проверка е съставен Протокол № 145-СГ-ИСИС/06.12.2023г. за проверка на видео-радарна система (вж. л.56, 67, 81, 92).

Въз основа на горния снимков материал, на 20.05.2024г. неизвестно лице от СДВР издало (съставило) обжалвания ЕФ сер. К № 9145892 за това, че на 06.05.2024г., в 12:29 ч., в гр. София, по бул. „Брюксел”, с посока на движение от ж.к. „Дружба” към ж.к. „Младост”, на връзката към бул. „Цариградско шосе”, моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка/модел „***” с рег. № *** се движело със скорост от 67 км/ч., при въведено със знак „В 26” ограничение на скоростта от 50 км/ч. (собственост на Д. Н. Б.), е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с горното техническо средство, като е отчетено превишение на разрешената скорост с 17 км/ч., а нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ сер. К № 7150847 от 09.03.2023г., на датата 29.12.2023г. Поради това и на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на лицето Д. Н. Б. (жалбоподател по делото) било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева за административно нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

Посоченият (оспорен) ЕФ бил връчен на жалбоподателя Д. Б. на 24.05.2024г., след което с жалба вх. № УРИ-433200-56192/28.05.2024г., подадена чрез пощенски оператор (клеймо от 27.05.2024г. – вж. л.4гръб) до Отдел „Пътна полиция ” към СДВР, процесният ЕФ бил обжалван пред СРС (вж. л.3) и било образувано настоящото дело.

Според извадката от информационната система на Отдел „Пътна полиция” – СДВР собственик на въпросното превозно средство бил жалбоподателят Д. Н. Б. (вж. л.8).

От извлечението от информационната система на пътната полиция и от приложените по делото писмени материали се установява, че на 09.03.2023г. от ОДМВР – гр. София бил издаден ЕФ сер. К № 7150847/09.03.2023г. (вж. л.5 и л.17), с който на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя Д. Н. Б. било наложено наказание „глоба” от 400.00 (четиристотин) лева за нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като този ЕФ бил връчен на 14.12.2023г. (вж. л.17 от съд. д.). В рамките на 14-дневния срок за обжалване на посочения фиш, жалб. Д. Б. изпратил декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП вх. № УРИ-120400-33/02.01.2024г. за друг водач, управлявал заснетото по ЕФ сер. К № 7150847/09.03.2023г. моторно превозно средство (вж. л.135 от съд. д.).

Междувременно, на 15.12.2023г. жалбоподателят Б. заплатил наложената му глоба по ЕФ сер. К № 7150847/09.03.2023г., както това е видно от информационната система на Отдел „Пътна полиция” (вж. л.254, 284 от съд. д.), като плащането е извършено на 15.12.2023г. и с оглед правилото на чл.79б, ал.2 от ЗАНН (вж. и Определение № 958/09.07.2025г. на АССО по КЧАД № 441/2025г. – л.261 от съд. д.), този електронен фиш 3 е влязъл в сила на 15.12.2023г.

Въпреки това, жалбоподателят Д. Б. (чрез процесуален представител) подал жалба срещу ЕФ сер. К № 7150847/09.03.2023г., по която било образувано НАХД № 8225/2024г. на СРС – НО, 22-ри състав, който изпратил по подсъдност делото на Ботевградския РС, който образувал НАХД № 695/2024г., като с Определение № 210/14.12.2024г. жалбата била оставена без разглеждане и съдебното производство по делото било прекратено (вж. л.232-233 от съд. д.). Жалбоподателят Д. Б. (чрез процесуален представител) оспорил с частна жалба определението на районния съд в гр. Ботевград, като с Определение № 958/09.07.2025г. по КЧАД № 441/2025г. е оставено в сила Определение № 210/14.12.2024г. на Ботевградския РС (вж. л.261).

Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателствени материали: писмените доказателства, приобщени по надлежния ред на чл.283 от НПК: писмо от ОПП-СДВР (л.2 от съд. д.), плик с клеймо (л.4), справка за собственост на МПС (л.8), заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра н а предходен ЕФ сер. К № 7150847 от 09.03.2023г. (л.5), справка за собственост на МПС (л.8), заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи за одобряване на образец (л.9), протокол за проверка № 145-СГ-ИСИС/06.12.2023г. на средството за измерване (л.10, 56, 67, 81, 92), извлечение от регистъра за „одобрен тип” средство за измерване (СИ) (л.11, 57-58, 68-69, 82-83, 93-94), решение за одобрение на типа на уреда за измерване (л.12-13), протокол от 06.12.2024г. за използване на автоматизирано техническо средство (АТСС) (л.14), ежедневна форма на отчет на наряда (л.15), справка от АИС-АНД с данни за издаване/връчване на процесния ЕФ сер. К № 9145892 (л.16), справка от АИС-АНД с данни за издаване/връчване/влизане в сила на предходния ЕФ сер. К № 7150847 (л.17), справка-картон за водач на МПС с данни за нарушения по ЗДвП (л.18-19, 152-153, 285), сертификат за успешно завършен курс на обучение на лицето Иван Бенчев (л.20), писмо от 25.06.2024г. от ОПП-СДВР (л.31), писмо от 02.07.2024г. (л.37), писмо вх. № 220181/04.07.2024г. от Столична община – Дирекция „УАТ” (л.52), схема за организацията на движението в пътния участък (л.53), писмо изх. № 57-00-93-1 от 25.06.2024г. от БИМ (л.55), инструкция за ползване на техническо средство (л.59-63, 70-79, 84-88, 95-104), писмо изх. № 57-00-99-1/16.07.2024г. от БИМ (л.66, 80, 91), материали от ОДМВР – София по повод предходния ЕФ сер. К № 7150847 (л.129-137), ръководство за работа с техническото средство (л.143-150, 173-180), копие на СУМПС на жалбоподателя (л.155), Определение № 210/14.12.2024г. на Ботевградски РС по н. а. х.дело № 695/2024г. (л.232-233), извлечение от информационната система АИС-АНД относно статуса на предходния ЕФ сер. К № 7150847/09.03.2023г. (л.254, 284), писмо от 10.07.2025г. на АССО (л.260), Определение № 958/09.07.2025г. на АССО по к. н. а. дело № 441/2025г. (л.261), както и веществените доказателства: 5 (пет) бр. фотоснимки (л.6, 7, 7-гръб, 32 и 38).

По делото н я м а разпитвани свидетели и затова към конкретния случай няма относими към предмета му гласни доказателства.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и имат 4 доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, като поради това съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тези доказателства се установява датата, часа и мястото на административното нарушение, както и автомобилът, с който е извършено въпросното нарушение, но според настоящия съдебен състав писмените доказателства не установяват редица релевантни обстоятелства за соченото административно нарушение, установено с техническо средство: ограничението на максимално разрешената скорост с наличен пътен знак, което се твърди в оспорвания електронен фиш (50 км/ч. – бел. с.), точната стойност на отчетената скорост на превозното средство (в ЕФ тя е 67 км/ч., а на снимковия материал – 70 км/ч., но с оглед допустимата грешка на СИ от ± 3 км/ч. за скорости до 100 км/ч., същата може да бъде и 73 км/ч.), както и точното превишение на разрешената скорост – в оспорвания ЕФ е отразено превишение от 17 км/ч., а на снимковия материал (л.6), с оглед данните в него, превишението би следвало да бъде 20 км/ч., ако се приеме за установено наличието на пътен знак за въведена пределна скорост на движение от 50 км/ч. (вж. по-долу).