Определение № 546 от 11.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 546 гр. София, 08.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Баева

Членове:

Зорница Хайдукова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20238002900345 по описа за 2023 година

, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Кино Арена“ ЕООД, представлявано от адв. Д. И., срещу решение № 457 от 03.11.2022г. по в.т.д.

№ 374/2022г. на Апелативен съд – Пловдив, 1-ви търговски състав, с което е потвърдено решение № 260075 от 21.03.2022г. по т.д. № 790/2020г. на Окръжен съд – Пловдив и касаторът е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за въззивното производство в размер на 69 801,49 лева. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от касатора против „Лето Инвест“ ООД искове за установяване несъществуване на вземания, произтичащи от договор за финансов лизинг № 003459-001 от 14.02.2007г. и анекси към него, както следва: за сумата 12 599 424,08 лв. (6 441 983,24 евро) – просрочена главница за периода 01.05.2017 г.

– 11.03.2019 г.; сумата 210 291,68 лв. (107 520,43 евро) – просрочена главница за периода 12.03.2019 г. – 02.04.2019 г.; сумата 923 979,09 лв. (472 423,01 евро) – просрочена договорна лихва за периода 01.06.2017 г. – 11.03.2019 г.; сумата 21 002,05 лв. (10 738,18 евро) – просрочена договорна лихва за периода 12.03.2019 г. – 02.04.2019 г.; сумата 80,48 лв. (41,15 евро) – такса 1 обслужване за периода 01.06.2019 г. – 11.03.2019 г.; сумата 2,32 лв. (1,19 евро) – такса обслужване за периода 12.03.2019 г. – 02.04.2019 г.; сумата 205 420,16 лв. – данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 01.06.2017 г. – 11.03.2019 г.; и сумата 98,09 лв. (50,15 евро) – други просрочени задължения по същия договор за лизинг, които вземания са включени в списък на приетите вземания на кредиторите на “Кино Арена”ЕООД по т.д.№660/2019 г. на ОС Пловдив.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Довода си за недопустимост на въззивното решение обосновава с твърдения, че според приетото от въззивния съд спорът се концентрирал относно съществуването на вземания на кредитора с произход посочения договор за лизинг в общ размер на 7 214 895,79 евро с оглед твърдяната от ищеца нищожност на договора за лизинг поради противоречието му със закона – чл.26, ал.1, пр.1 вр. чл.152 ЗЗД, но въззивният съд не се е произнесъл по направените възражения срещу първоинстанционното решение, както и не е разгледал исковата претенция на заявените основания, а на различни основания от изложените в исковата молба. Излага съображения за неправилност на изводите на въззивния съд относно характера на договорите и поредицата от сделки, прикриващи нарушението на закона. Поддържа, че клаузите на договора за лизинг потвърждават, че съдържанието и целта му съществено се отличават от тези, предвидени от законодателя за този вид търговска сделка. Сочи, че при липса на твърдения на страните въззивният съд неправилно е приел, че процесният договор за лизинг съдържа белези на „обратен лизинг“. Намира, че този договор противоречи на императивната норма на чл.152 ЗЗД и представлява съглашение, в което страните са уговорили начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения. Излага несъгласие и с изводите на въззивния съд, че възражението за нарушение на чл.152 ЗЗД при сключване на договора за продажба, с който лизингодателят е придобил единия от лизинговите имоти, е без значение за действителността на договора за лизинг, както и че е налице правоприемство между лизингодателя по договора за лизинг от 14.02.2007г. и „Лето Инвест“ ООД.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание 2 чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. Задължен ли е съдът да се произнесе по предявения иск в рамките, очертани от основанието и петитума, въведени с исковата молба?

Касаторът твърди, че по въпроса е налице противоречие с т.8 от ППВС № 1/85г. и т.10 на ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС.

2. Какви са правните последици при учредяване на обезпечение на получен заем по забранен от закона начин от трето лице, което не е длъжник по заемното правоотношение, при приложението на чл.152 ЗЗД? Касаторът твърди, че въззивният съд се произнесъл по въпроса в противоречие с решение № 109 от 08.06.2011г. по гр.д. № 1896/2009г. на ВКС, IV г.о.

3. Какви са правните последици по приложението на чл.152 ЗЗД по отношение на договор за лизинг, при нарушение на чл.152 ЗЗД при сключване на договор за продажба, с който лизингодателят е придобил лизинговия актив, в хипотезата на поредица от сделки – договор за кредит, договор за ипотека, договор за лизинг и договор за продажба?

Касаторът поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Касаторът излага и твърдение за очевидна неправилност на въззивното решение – основание по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационен контрол.

Ответникът „Лето Инвест” ООД, представляван от адв. А. Кацарски и адв. М. Р., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, като поддържа, че: 1/първият въпрос не е засегнат в мотивите на решението, нито е налице противоречие със сочената съдебна практика, тъй като въззивният съд се е произнесъл по иска, който е предявен, и на основанието, на което е предявен; 2/ вторият въпрос не е обусловил изводите на съда и липсва противоречие с посоченото решение, тъй като е постановено при различна фактическа обстановка и е неотносимо; 3/ третият въпрос не е релевантен, тъй като въззивният съд не е приел, че е налице нарушение на чл.152 ЗЗД, нито въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като разпоредбата на чл.152 ЗЗД е ясна по отношение на последиците за договорите, които я нарушават. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

3

Синдикът на „Кино Арена“ АД /н./ А. Г. К. не представя отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че спорът между страните е концентриран относно това дали съществуват вземанията на кредитора „Л ето Инвест“ ООД с произход договор за лизинг № 003459-001 от 14.02.2007г. в общ размер на 7 214 895.79 евро, като според ищеца несъществуването им е последица от нищожността на договора за лизинг поради противоречието му със закона – чл. 26, ал.1, пр.1-во ЗЗД във вр. с чл. 152 ЗЗД.

Приел е за безспорно, че на 14.02.2007г. между ЕFG Private Bank (Luxembourg) S.A., от една страна като кредитор, и „Кино Арена“ ЕООД като кредитополучател, е сключен договор за банков кредит, с който страните са се съгласили и уговорили размера на кредита 14 000 000 евро, целта на кредитирането – рефинансиране на други съществуващи кредити и частично финансиране на проект за изграждане на Арена Мол в гр.Стара Загора, срок на кредита – 180 месеца от подписване на договора, лихвен процент в размер 3,15 % и възможност за предсрочно прекратяване на договора при забава на кредитополучателя да заплати вноска на падежа. Посочил е, че за обезпечаване на задълженията за главница, лихви и др. вземания кредитополучателят се е задължил да учреди ипотека върху свой собствен недвижим имот в гр.София, жк „Младост“ 4 и върху имота на бул.“Т одор Александров“, собственост на „Кино Арена 2001“ ООД, както и да учреди особени залози върху дълготрайни материални активи, собственост на „Кино Арена 2001“ ООД, съставляващи оборудване на К ино Арена (Запад), и върху вземания на същото лице от наеми на обекти, находящи се в имота на бул.“Тодор Александров“ в гр.София. Взел е предвид, че съгласно т.3.1 от раздел „Задължения на кредитополучателя“ с подписване на договора кредиторът дава съгласието си на собственика на имуществото, описано в т.1.1 и т.3 (имота на бул.“Т одор Александров“ и дълготрайни материални 4 активи, съставляващи оборудване на Ки н о Арена) да продаде същото имущество на „И Еф Джи Лизинг“ ЕАД за сумата 9 000 000 евро, която да бъде използвана за пълно погасяване на дълга на продавача „К ино Арена 2001“ ООД към „Ейч Ви Би Банк Биохим“АД.

Приел е, че на 15.02.2007г. и в изпълнение на поетите задължения за обезпечаване на вземанията по договора за банков кредит от ипотекарния длъжник „Кино Арена 2001“ ООД е учредена договорна ипотека върху описан урегулиран поземлен имот - УПИ ІІІ в кв.42, находящ се на бул.“Тодор Александров“ № 64, заедно с построената в него сграда, обект от верига „Мултиплекс кинотеатри“, както и върху описаните урегулирани поземлени имоти - УПИ ІІ и УПИ ІV в кв.42 по устройствения план на гр.София, находящи се на бул.“Т одор Александров“, отредени за жилищно строителство, заедно с временни открити паркинги за леки автомобили върху тях. Със същия договор е учредена ипотека и върху имоти на кредитополучателя „Кино Арена“ ЕООД.

Приел е за установено, че на 14.02.2007г. между „И Еф Джи Лизинг“ ЕАД - като лизингодател, и „Кино Арена“ ЕООД - като лизингополучател, е сключ е н процесният договор за финансов лизинг № 003459-001 от 14.02.2007г., с който лизингодателят се е задължил да придобие и предостави на лизингополучателя за ползване недвижими имоти, находящи се в гр.София, бул.“Т одор Александров“, както следва: УПИ ІІІ в кв.42 по плана на гр.София, заедно с построената в същия имот сграда – К ино Арена 2001 (15 бр.кинозали, пицария, детски кът и пр.), ведно с машини, съоръжения и оборудване, находящи се в описаната сграда, които поземлен имот, сграда и движимости са собственост на „Кино Арена 2001“ ООД, за цена 9 000 000 евро без ДДС, като е уговорена 0 лв. първоначална вноска и 180 месечни вноски с лихва в размер 3,15 %, съответно правото на ползване е за 180 месеца от сключване на договора. Посочил е, че в т.2.20.3 е уговорена възможност за обявяване от лизингодателя на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за лизинг при неизпълнение от страна на лизингополучателя „Кино Арена“ ЕООД или на „К ино Арена 2001“ ООД на задълженията по който и да е договор за финансов лизинг, сключен с лизингодателя, или по който и да е договор за кредит, сключен с ЕFG Private Bank (Luxembourg) S.A.. Взел е предвид, че съгласно уговорено в т.5.11 от лизинговия договор лизингополучателят ще има правото да придобие 5 собствеността върху актива след изтичане на срока на ползване, при условие че е изплатил изцяло лизинговата цена, заедно с всички парични и непарични задължения по договора за лизинг и по договора за банков кредит от 13.02.2007г., сключен между лизингополучателя и ЕFG Private Bank (Luxembourg) S.A., като съгласно т.5.12 в този случай лизингодателят е длъжен да прехвърли на лизингополучателя собствеността върху актива в срок от пет работни дни. Посочил е, че са изменени и общите условия към договора за лизинг, като в тях е добавено още едно условие за придобиване на собствеността върху имотите от лизингополучателя, а именно – да са изпълнени всички парични и непарични задължения по договора за лизинг и по договора за банков кредит от 13.02.2007г., сключен между лизингополучателя и ЕFG Private Bank (Luxembourg) S.A.

Въззивният съд е приел за безспорно установено, че с договор от 11.08.2014г. лизингодателят е прехвърлил на лизингополучателя собствеността върху активи, подробно описани в договора, съставляващи движими вещи на стойност 939 965,50 евро с ДДС, което е сторено в изпълнение на уговорката между страните за изменение на договора за лизинг движимите активи, предмет на лизинга, да бъдат изплатени преди недвижимите имоти.