Определение № 379 от 15.07.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. Враца, 15.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20251400500260 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 423 от ГПК и е образувано по възражение вх. № 200009/07.01.2025 г. по описа на РС-Враца, подадено от М. Г. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат П. И. З., АК Благоевград, против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 682 от 13.03.2012г., издадена по ч.гр.д. № 910 от 2012г. по описа на Районен съд Враца, в полза на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.

Във възражението се твърди, че на 29.04.2025г. на молителката - М. Н.

Н. са й връчени съобщение с изх. № 19531/22 04.2025г. по ИД № 195/2025г. по описа на Частен съдебен изпълнител - В. Т. с per. № *** на КЧСИ и район на действие - Окръжен съд – Благоевград, и уведомление (с изх. № 19533/22.04.2025г.) за извършена цесия, по същото изпълнително производство. Поддържа се, че от посоченото съобщение длъжницата е установила, че дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ БГ ЕАД, гр. София парични суми, както следва: 397,04 лв. - неолихвяема сума, 551.84 лв. главница, 773.76 лв. лихви и 252,00 лв. разноски, както и такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 211,45 лв. в полза на ЧСИ; общото задължение по изпълнителното дело към 22.04.2025г. е в размер на 2416,09 лв. Твърди се, че от съобщението е установено, че посочените в него суми като главница и лихви са били предмет на развило се през 2012 г. заповедно производство по ч.гр.д. № 910/2012г. по 1 описа на Районен съд - Враца /по което дело М. Н. - М. е посочена като страна - длъжник, въпреки че едва сега, с връчване на съобщението и уведомлението узнава за съществуването на заповедното производство/. Посочва се, че по ч.гр.д. № 910/2012г. по описа на Районен съд - Враца е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 682 от 13.03.2012г., с която съдът е разпоредил М. - Г. Н. Н. да заплати на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата 551,84 лв. дължима главница по Договор за кредит CASH - *** от 07.10.2010г., 200,15 лв. - възнаградителна лихва от 28.10.2010г. до 10.02.2011г., 71.88 лв. мораторна лихва от 18.11.2010г. до 24.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. държавна такса и 100 лв. адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. Длъжницата заявява, че съобщения и книжа по ч.гр.д. № 910/2012г. на PC - Враца не са й били връчвани, нито лично, нито чрез процесуален представител, респективно, че „връчването” не е надлежно; че не е получавала заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 682 от 13.03.2012г. по ч.гр.д. № 910 от 2012г. по описа на PC Враца; че не е упълномощавала адвокат, който да получава съобщения и книжа, по каквито и да било производства пред PC Враца през 2012г. и 2013г. Нещо повече, не само, че не е получавала книжа, но и опити за връчване на такива не са били предприемани - при което е обективно и правно невъзможно евентуалното оформяне на книжа като получени „при условията на отказ“. Изтъква се, че нередовното връчване на заповедта е лишило длъжницата от правната възможност да оспори вземането на кредитора - заявител по реда и в срока по чл. 414 от ГПК, чрез депозиране на възражение в двуседмичния срок /съгласно действащата към момента на издаване на изпълнителния лист редакция на правната норма/ пред първоинстанционния съд. На основание чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК длъжницата депозира възражението при заявяване на фактически твърдения, че не дължи и оспорва като недължими сумите, за които по ч.гр.д. № 910/2012г. на Районен съд Враца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Наред с това заявява, че вземането е погасено по давност, тъй като се претендира сума по договор от 07.10.2010г., и до настоящия момент не е уведомена надлежно за каквито и да било действия от страна на заповедния съд или от самия кредитор.

Иска се от съда, на основание чл. 423, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 423, ал.

2

1, т. 1 ГПК и чл. 423, ал. 4 ГПК да приеме възражението, да спре изпълнението на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от възражението е връчен на насрещната страна „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София – правоприемник на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД - заявителя в заповедното производство, която в срок е подала становище по същото, в което го оспорва като недопустимо, а в условията на евентуалност, като неоснователно. Твърди, че от доказателствата, съдържащи се в кориците на изп. дело № 756/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й., чийто архив е приет по-късно от ЧСИ М. Н., се установява, че длъжницата е получавала призовки и съобщения във връзка със задължението и не е възразила срещу заповедта за изпълнение и обстоятелството, че е налице задължение, произтичащо от договор за кредит № CASH-***. Поради изложеното смята, че възможността за възражение срещу заповедта за изпълнение е преклудирана още през 2012 г., когато длъжницата е получила заповедта за изпълнение или най-късно, когато е получила съобщение за образувано изп. дело № 756/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й., чрез своята майка Р. Н.. Поддържа, че след като PC-Враца е установил, че срещу заповедта за изпълнение, връчена на длъжника, не е подадено възражение, с Разпореждане от 06.04.2012 г. е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за процесните суми, откъдето може да се направи извод, че на длъжницата е била връчена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. Поради тази причина счита, че определеният в чл.423 ГПК едномесечен преклузивен срок за депозиране на възражението, не е спазен, съответно възражението е недопустимо и не следва да бъде приемано. Изтъква също, че на 15.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД в качеството му на цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на цесионер, е бил сключен договор за цесия, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлило вземанията си по сключения с М. Н. Н. Договор за кредит № CASH-*** от 10.07.2010 г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. С пълномощно предишният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс" (цедентът) е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД да уведоми от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД всички длъжници по вземания на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, които дружеството е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 15.05.2015 г. Предвид това 3 и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжницата М. Н. Н. на посочения от нея адрес, а именно: ***. Изпратеното уведомление не е било получено на адреса и се е върнало с отбелязване „Непотърсен", което е удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД, като копие от същата е приложена към настоящия отговор. По този начин дружеството е положило необходимата грижа гореописаното уведомление да достигне до знанието на М. Н. Н.. По отношение на наведените доводи за изтекла погасителна давност досежно процесното вземане, твърди, че същите не могат да бъдат разгледани в хода на настоящото производство и в случай, че длъжницата има такива претенции, то следва да заведе отделен иск. Моли съда да отхвърли подаденото възражение на осн. чл. 423 от ГПК като недопустимо, поради неспазване на законово определения срок за депозирането му и изцяло неоснователно, поради недоказаност. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК и претендира сторените разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК (какъвто не е приложен).

Направено е и доказателствено искане съдът да изиска препис от изпълнително дело № 756/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й. от приелия архива му ЧСИ М. Н. или да му предостави допълнителен срок с оглед събирането и представянето на съответните документи, подкрепящи тезата му.

Врачанският окръжен съд, след преценка на доказателствата към делото, доводите и съображенията на страните, и документите по приложеното ч.гр.д.

№ 910 от 2012г. по описа на Районен съд – Враца, констатира следното:

Производството по ч.гр.д. № 910/2012 г. по описа на Районен съд – Враца е било образувано по заявление, подадено от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. Н. Н. от гр.

Враца. Заявлението е уважено и е издадена Заповед № 682/13.03.2012 г. С разпореждане № 3153/06.04.2012г. по делото заповедният съд е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК няма подадено възражение срещу нея, поради което съгласно чл.416 от ГПК е влязла в сила и съставлява изпълнително основание по смисъла на чл.404, т.1 4 от ГПК и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист.

Върху заповедта за изпълнение е отбелязано, че на 09.04.2012 г. е издаден изпълнителен лист против М. Н. Н. в полза на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, който е получен от представител на заявителя на 26.04.2012 г.

Други документи по ч.гр.д. № 910/2012 г. по описа на Районен съд – Враца няма, тъй като е изтекъл срокът за съхраняването му и същите са унищожени.

Установява се също, от приложеното в заверено копие изпълнително дело № 756/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й., чиито архив е приет впоследствие от ЧСИ М. Н., рег. № 723 с район на действие ОС-Враца, че по молба от 06.07.2012г., подадена от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с приложен към нея изпълнителен лист от 09.04.2012г., издаден въз основа на заповед № 682/13.03.2012 г. по ч.гр.д. № 910/2012 г. по описа на Районен съд – Враца, е образувано изпълнително дело срещу длъжницата М. Н. Н. от гр. Враца. С уведомление от 30.10.2012г. по това изпълнително дело длъжницата е уведомена за издадения по ч.гр.д. № 910/2012 г. по описа на Районен съд – Враца изпълнителен лист, както и за дължимите суми. С уведомлението, на основание чл.428, ал.1 от ГПК, поради влязла в сила заповед, издадена по реда на чл.410 ГПК, длъжницата е поканена при връчването му с приложено копие от изпълнителния лист, да изпълни задължението си. Уведомлението е изпратено на посочения в изпълнителния лист адрес на длъжницата - ***. Видно от разписката на гърба на уведомлението, същото е получено на 03.11.2012г. от Р. Н. – майка на длъжницата, със задължението да го предаде на адресата. Разписката е оформена с подписите на длъжностното лице – връчител и на получилата уведомлението.

Установява се също, от представеното от длъжницата съобщение от 22.04.2025г. по изпълнително дело № 195/2025г. по описа на ЧСИ В. Т., рег. № *** с район на действие ОС-Благоевград, че длъжницата е уведомена за издадения по ч.гр.д. № 910/2012 г. по описа на Районен съд – Враца изпълнителен лист, както и за дължимите суми. Със съобщението, на основание чл.428, ал.1 от ГПК, поради влязла в сила заповед, издадена по реда на чл.410 ГПК, длъжницата е поканена при връчването му с приложено копие от изпълнителния лист, да изпълни задължението си. Уведомлението е изпратено на посочения в изпълнителния лист адрес на длъжницата, както и на регистрирания й 5 постоянен и настоящ адрес в гр.Благоевград. Видно от разписката на гърба на съобщението, същото е получено на 29.04.2025г. лично от длъжницата.

Разписката е оформена с подписите на длъжностното лице – връчител и на длъжницата.

На 08.05.2025 г. по заповедното дело е постъпило процесното възражение вх. № 260418/08.05.2025 г. по описа на РС-Враца, подадено от М.

Н. Н., чрез адв. П. З. от АК – Благоевград, против издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.