Решение № 231 от 07.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600530 по описа за 2026 година

С Присъда № 17/17.09.2025 год., постановена по н. о. х. дело № 496/2025 год. по описа на ОС - Враца, съдът е признал подсъдимия Б. А. Х., род. на *** год. в гр. Козлодуй, живущ в ***, българин, български гражданин, неосъждан, с ЕГН: ********** за виновен в това, че на 16.06.2023 год. около 01,40 часа, макар и непълнолетен, но навършил шестнадесет годишна възраст, след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, без да има необходимата правоспособност е управлявал МПС – лек автомобил, марка „Мазда 323 Д“, с рег. № ***, собственост на Б. И. Х. от с.

Крива бара, движейки се в посока с. Бутан, обл. Враца по път III-101, км 80.000 /с. Крива бара – с. Бутан/, нарушавайки чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се движел извън населено място със скорост от 102 км/ч, при разрешена такава от 90 км/ч по непредпазливост е предизвикал пътнотранспортно произшествие, при което е причинил смъртта на две лица – Б. Ц. С. на 12 години и Б. Р. Б. на 15 година и двамата от с. Крива бара и средни телесни повреди на две лица – Н. Д. Д. на 17 год. от с. Бутан, изразяваща се в счупване на лява лъчева кост и счупване на лява лопатка, които увреждания са й причинили трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник; счупване на горно и долно рамо на дясна срамна кост на таза, на хълбочна – кръстцовата става, които увреждане са й причинили трайно затруднение на движението на двата долни крайника за срок повече от един месец; травматичен и кръвозагубен шок, довели до разстройство на здравето временно опасно за живота и счупване на две леви ребра и счупване на щитовидните израстъци на ниво 6 – ти шиен до 6 1

– ти гръден прешлен, които увреждания са й причинили трайно затруднение на движенията на снагата и врата за повече от един месец, както и средна телесна повреда на Д. Р. Б. на 12 години от с. Крива бара, изразяваща се в счупване на дясна срамна кост на таза, което увреждане й е причинило трайно затруднение на движението на долен десен крайник за срок повече от един месец, поради което и на основание чл. 343, ал. 4 във вр. ал. 3, пр. 4 и пр. 5, б.

„б“, пр. 1 във вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. чл. 342, ал. 1 във вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 във вр. чл.

58а във вр. чл. 54 от НК, го е осъдил на две години „лишаване от свобода“.

Съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 във вр. чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата, подс. Б. А. Х., е бил оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за това престъплението по чл. 343, ал. 4 от НК да представлява „особено тежък случай“.

Съдът се е разпоредил вещественото доказателство – лек автомобил марка „Мазда 323 Д“, с рег. № ***, оставен на съхранение в двора на РУ – гр. Козлодуй да бъде върнат на собственика Б. И. Х. , а на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия Б. А. Х. да заплати по сметка на ОД МВР – Враца направените разноски в хода на досъдебното производство, който са в размер на 9993,99 лв.

Против така постановената присъда, е постъпила жалба от поверениците на частните обвинители Р. Б. Б., Д. Р. Б., Т. Ц. С., С. К. Х., Д. П. К., Ц. С. К. и М. Б. И. – адвокатите Н. Н. Д. и Г. Г. Р.. По изложените в същата съображения, се иска въззивната съдебна инстанция да постанови решение, с което да измени присъдата на първата инстанция и да увеличи размера на наказанието „лишаване от свобода“ към максималния предвиден в закона, касаещ непълнолетните. Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия относно тава извършеното деяние да представлява „особено тежък случай“ по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК. В тази връзка се цитира Постановление № 1/1983 год. на Пленума на ВС и друга съдебна практика. Според жалбоподателите, в конкретния случай, от една страна е налице изключително тежък вредоносен резултат, тъй като е настъпила смъртта на две деца и други четири са пострадали, включително и със средни телесни повреди, а от друга е налице и висока степен на обществена опасност на самия подсъдим, тъй като е налице от негова страна “дълбоко незачитане“ на правните норми /управлявал МПС без да има необходимата правоспособност и то системно, с което е налице умишлено нарушаване на закона/. Жалбоподателите сочат като нарушение на материалния закон и подхода на първоинстанционния съд при мотивиране на акта във връзка с липсата на поставени обезопасителни колани, довели до получаване на по – тежки травми, което съпричиняване не може да се тълкува като смекчаващо вината обстоятелство. На второ място, в жалбата, се твърди че е налице съществено нарушаване на процесуалните правила. В тази връзка, се изтъкват аргументи за непълнота на мотивите относно отегчаващите отговорността обстоятелства. Според жалбоподателите, като отегчаващи обстоятелства следва да бъдат отчетени и липсата на 2 оказване на помощ на пострадалите, включително и позвъняване от негова страна на телефон 112, и поведението на подсъдимия след инцидента, отново свързано с неправомерно управление на електрическо МПС. За нарушение на процесуалните правила се твърди и наличие на необоснованост в мотивите при кредитиране от съда на част от защитната теза на подсъдимия - внушаването за вина на пострадалите поради липса на поставени предпазни колани. Последното според жалбоподателите е довело до вътрешно противоречие на мотивите, тъй като е приетото, че подсъдимият е извършил виновно деянието, а от друга страна приемането на принос на жертвите от деянието. Не на последно място се твърди, че е налице явна несправедливост на наложеното наказание, при неправилно отчитане на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Твърди се, че наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде определено към максималния срок, предвиден в закона за непълнолетните – 8 години, което да бъде търпяно ефективно от подсъдимия.

Възражение по така постъпилата жалба е било направено от подсъдимия Х., чрез защитника му – адв. С. Л. - П. от АК – Враца, с оспорване на подадената въззивна жалба. В него се твърди, че първоинстанционният съд не допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон, налице е правилно обсъждане на събраните в съдебното следствие доказателства, въз основа на което е оправдан относно това деянието да представлява особено тежък случай. Изложени са съображения за липсата на противоречие в доказателствата и неподпълване на делото с такива, с които да бъде изяснена в цялост фактическата обстановка. По отношение на квалифициращия признак на „особено тежък случай“ са изложени аргументи, че следва да бъде налице разкриване както на изключително висока степен на обществена опасност на деянието, така и изключително висока степен на обществена опасност на дееца, като последното не е установено да е налице в настоящото производство. Изложени са и аргументи, че липсата на поставени предпазни колани, не са били предмет на обсъждане във връзка със съпричиняване от страна на пострадалите лица, а е налице възпроизвеждане на съществуващия и признат факт, съществуващ в обстоятелствената част на обвинителния акт. Според подсъдимия, жалбата е неоснователна и във връзка с искането за увеличаване на размера на наказанието, тъй като първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е изложил съображенията си във връзка смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и в условията на чл. 58а във вр. чл. 54 от НК, без да приема, че са налице основанията за определяне на наказанието и при условията на чл. 55 от НК. В предвид на всичко това, с посоченото възражение на подсъдимия, се иска присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Постъпило е становище на частната обвинителка Н. Д. Д., чрез нейния повереник – адв. Й. Д. от САК. Със същото се подкрепя жалбата на останалите частни обвинители, излага доводи относно възрастта и съдебното минало на подсъдимия, обезопасителните колани и процесуалното поведение на подсъдимия – липсата на изразено искрено съжаление. Изтъкват се и съображения относно постигането целите на наказанието. В посоченото становище, се прави искане да бъде изменена обжалваната присъда, с 3 увеличение на наказанието съобразно подадената въззивна жалба от останалите частни обвинители.

Във въззивното производство, представителят на АП – София, пледира жалбата на частните обвинители да бъде уважена, тъй като първоинстанционният съд е проявил „неоправдана толерантност, довела до налагането на явно несправедливо наказание, което не съответства на завишената опасност на деянието и отегчаващите отговорността обстоятелства“.

В пледоарията на повереника - адв. А. и на частните обвинители Р. Б. Б., Д. Р. Б., Т. Ц. С., С. К. Х., Д. П. К., Ц. С. К. и М. Б. И., се поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Повереникът прави анализ на поведението на подсъдимия, който според него е въвел в заблуждение всички пътуващи в автомобила, че знае да управлява този автомобил и е показал умения в тази насока, поради което следва да се направи извод, че не за първи път е правил това, което следва да бъде взето в предвид при преценката на неговите характеристични данни.

В съдебните прении, подсъдимият, лично и чрез защитника си адв. П., оспорват жалбата по съображения, изложени вече в писменото си възражение срещу същата. Изтъква се, че неоснователно се твърди за наличие на въвеждане в заблуждение на пострадалите от страна на подсъдимия, че той притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство и че може да управлява такова. Прави се искане като смекчаващо обстоятелство да се приеме и липсата на родителски контрол както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на пострадалите лица. Според защитата, подсъдимият не е личност с висока степен на обществена опасност, във връзка с което се посочва установената липса на криминални прояви, на криминалистическа регистрация, на осъждания, на регистрация в ДПС – Козлодуй и на наказания по Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.

В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият Б. А. Х. заявява, че иска присъдата да бъде потвърдена.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената от частните обвинители и техните повереници присъда, в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, прие следното:

Съдебното производство пред ОС – Враца е проведено при условията на чл. 373, ал. 2 във връзка чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК, в което обосновано и законосъобразно е прието за установени обстоятелствата и фактите, очертани в обвинителния акт, за които подсъдимият Х. е направил пълни самопризнания, без съдът да събира доказателства във връзка с тях, тъй като тези самопризнания се подкрепят от доказателствата, събраните в досъдебното производство и приобщени като такива в съдебното производство.

При така изложеното, правилна е възприетата фактическа обстановка от първата инстанция, изразяваща се в следното:

4

Подсъдимият Б. А. Х. е роден на *** год. в гр. Козлодуй. Живее заедно с баща си А. Х. К., в дома на баба си и дядо си - свидетелите Х. К. Х. и Б. И. Х., в ***. Майката на подсъдимия, М. Б. И., работи във ФР Германия. Към 15.06.2023 год. Б. Х. е бил ученик в 8ми клас в СУ „Св. св. Кирил и Методи“ - с. Бутан и не притежавал свидетелство за управление на МПС, но въпреки това бил запознат и можел да управлява МПС. На 15.06.2023 год. към 19,00 часа подсъдимият Х. и свидетелите С. М., Н. Д., Д. Б. и Н. Ц. били в дома на чичото на подсъдимия. Там били и двамата починали Б. Ц. С. и Б. Р. Б.. Слушали музика и се забавлявали, смятали до отидат до „Яза“ на реката, но се отказали и останали в къщата до към полунощ. Към полунощ подсъдимият Х. предложил на групата да се повозят с лекия автомобил, по документи собственост на баба му Б. И. Х. и управляван от дядо му Х. Х.. Автомобилът бил марка „Мазда 323 Д“ и с peг. № *** и се намирал в двора на къщата на дядо му. Подсъдимият Б. Х., заедно с починалите Б. С. и Б. Б. влезли в двора с лекия автомобил, а останалите свидетели и пострадали С. М., Н. Д., Д. Б. и Н. Ц. ги чакали недалеч от къщата, до един канал. Тримата избутали колата от двора и на пътя се събрали всички, като подс. Х. седнал на мястото на водача, С. М. седнал на предната седалка до него, а останалите седнали отзад: Н. Д. била зад М., до вратата; до нея се настанил Б. Б.; в средата - Б. С. и в лявата част - Н. Ц., в чийто скут седнала Д. Б.. Никой от возещите се в автомобила, включително и водачът му, не били с поставени предпазни колани. Возели се из селото, стигнали до старата тухларна фабрика, след което се отправили до гробищният парк, а от там тръгнали към асфалтовата база на с. Бутан. Подсъдимият през цялото време управлявал автомобила, с включени фарове. Времето било лошо, валял дъжд и пътната настилка била мокра. Нямало движение на други пътни превозни средства. Подсъдимият управлявал автомобила с висока скорост и в един момент автомобилът се завъртял странично и с дясната си страна се забил в едно дърво, извън пътя, в ляво от платното за движение по посоката, в която се движел. След удара в дървото, автомобилът спрял.