Решение № 23 от 10.02.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Севлиево, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велемира Д. Димитрова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Гражданско дело № 20244230101258 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че страните по делото имат общо дете, като понастоящем не живеят заедно.

По гр.д. №802/2015 г. по описа на Районен съд –Севлиево ищецът бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето си Х. С.ов К. в размер на 100 лв. Впоследствие издръжката била увеличена на 350 лв. месечно, считано от 15.04.2024 г., съгласно решение по гр. д. № 522/2024 г. по описа на Районен съд–Севлиево.

За присъдените суми било образувано изпълнително дело № 106/2015 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Севлиево. За периода от м. юни 2018 г. до м. ноември 2021 г. ищецът счита, че не дължи издръжка, тъй като през това време е живял с ответницата и сина си в едно домакинство и е полагал грижи за детето. През периода м. юни 2018 г. – м. септември 2020 г. семейството живяло в жилище под наем, наето от ищеца и находящо се в гр.

***************************., а от м. септември 2020г. до м. ноември 2021г.– в с. Душево, в къща собственост на бащата на ответницата.

Прави се искане съдът, да постанови решение, с което да признае за установено, че С. Я. К. не дължи на Н. Х. Х. в качеството й на майка и законен представител на детето Х. С.ов К. сумата от 4 200.00 лева представляващи 1 издръжка за периода м. юни 2018г. – м. ноември 2021г. включително, както и законната лихва върху всяка просрочена вноска за този период, които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 106/2015г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Севлиевски районен съд, образувано въз основа на изпълнителен лист № 871/07.12.2015г. по гр. д.

№802/2015г. по описа на РС Севлиево.

В установения от закона срок е постъпил отговор от ответницата Н. Х.

Х. в качеството й на майка и законен представител на детето Х. С.ов Х.в, която заявява, че счита предявения иск за неоснователен и недоказан. Не оспорва факта на съжителство с ищеца и детето в процесния период, но твърди, че независимо от това издръжката е дължима от бащата, въз основа на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. №802/2015 г. по описа на Районен съд – Севлиево, след като той не е завел иск за прекратяване на издръжката.

Моли иска да бъде отхвърлен и претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установени следните фактически обстоятелства:

Видно от приложеното изпълнително дело № 106/2015г. по описа на СИС при РС Севлиево, изпълнителното производство е образувано по молба на Н. Х. Х., ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на детето Х. С.ов К., ЕГН ********** въз основа на изпълнителен лист № 871/07.12.2015г. издаден по гр. д. № 802/2015г. по описа на РС Севлиево, срещу длъжника С. Я. К., ЕГН **********. По посоченото гражданско дело С. К. е осъден да заплаща на Н. Х. Х., ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на детето Х. С.ов К., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 100.00 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законни причини за изменяването или отпадането на така определената издръжка, начиная от 31.07.2015г.

С молба вх. № 2083/31.07.2024г. по описа на СИС при РС –Севлиево от страна на взискателя Н. Х. Х. е представен по изпълнителното дело Изпълнителен лист № 104/12.07.2024г. , издаден по гр. д. № 522/2024г. по описа на Севлиевски РС, по което с Решение № 2015/17.06.2024г. размерът на присъдената издръжка е увеличен на 350.00 лева, считано от 15.04.2024г.

2

Видно от приложената в настоящото исково производство справка на дълга по изп. дело № 106/2015г. на СИС при РС Севлиево, за периода от 01.02.2018г. до 24.01.2022г. по делото не са постъпвали плащания. За същия период от страна на взискателя Н. Х. Х. не е искано извършване на изпълнителни действия. За исковия период от м. юни 2018г. до м. ноември 2021г., дължимата месечна издръжка е била в размер на 100 лева, като не са заплатени 42 месечни вноски на обща стойност 4 200 лева. За размера на лихвата за просрочие върху тези 42 вноски в приложената справка на дълга няма данни.

По делото бяха допуснати и събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетелите К. Я. К. – брат на ищеца и И.М.Н. –приятел и колега на С. К..

От показанията на свид. К. се установи, че през 2017г. се е прибирал от работа в Англия като се установил да живее при брат си С. в нает от последния апартамент в ж.к. ***************************. След около 7-8 месеца при тях в апартамента дошли да живеят ответницата Н. Х. заедно с детето на брат му - Х.. В края на 2019г. свид. К. заминал да живее в гр. Варна, но ответницата и детето останали в апартамента, заедно с ищеца. Свидетелят твърди, че за времето, през което е живял в жилището на брат си, С. К. бил този, който плащал наемите, а сметките за вода и електричество си поделяли двамата със свидетеля. Н. Х. от своя страна пазарувала за домакинството, като същото правел и С. К., който участвал и в разходите за семейството, грижел се и за сина си. Доходите му били от извършване на строителни услуги на частно. На Йордановден 2020г. свидетелят К. К. заедно със свои приятели ходил в гр. Калофер за леденото хоро и се отбили до гр. Севлиево. В апартамента, нает от брат му, ги посрещнала Н. Х.. В последствие свидетелят разбрал, че брат му и Н. са ремонтирали къща на нейния бащата в с. Душево и тримата с детето са се преместили да живеят там, което продължило до раздялата им през м. ноември 2021г.- няколко дни след рождения ден на детето, който е на 23 ноември.

Свидетелските показания на К. К. кореспондират с приложения по делото Договор за наем от 29.09.2017г., сключен между „Мазалат“ ЕООД и С.

Я. К., с приложен към договора Анекс от 16.09.2019г.

От показанията на свид. И.М.Н. се установява, че двамата със С. К. се 3 познават от м. Ноември 2020 г. Тогава свидетелят се прибрал от работа в чужбина и тъй като бившата му жена и Н. Х. работели в Общината, се запознал и със С.. Двамата започнали да работят заедно през м. декември.

Занимавали се със строителство. Обектите ги намирал С. К., а свидетелят му бил помощник. Свидетелят твърди, че по това време С. и Н. живеели в с.

Душево и той многократно е ходил там, тъй като С. нямал шофьорска книжка, а Николаев имал кола и всеки път след работа го возел до Душево. Събирали са се там и на гости. Многократно с ищеца са ходили да пазаруват, като свидетелят му превозвал багажа да селото. Ходили са заедно и в Изи пей, тъй като през деня били неразделни и свидетелят е виждал К. да плаща сметки.

Електричеството за къщата в с. Душево плащал С.. Купувал е и дрехи на детето, също и храна, която свидетелят превозвал до Душево. За цялото това време С., полагал грижи за детето.

При така установените фактически обстоятелства, съдът намира от правна страна, че предявеният иск с осн. чл. 439 от ГПК е основателен и доказан.

По безспорен начин от събраните по делото доказателства се установи, че за времето от м. юни 2018г. до м. ноември 2021г. ищецът и ответницата, заедно с детето им, са живели заедно в общо домакинство в издръжката на което са участвали и двамата родители. Заедно са отглеждали и полагали грижи за детето си Х..

По силата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжката е част от задължението на родителя да се грижи за детето си, което е законово установено - да предоставя на детето си средства за задоволяване на потребностите му, за физическото и за духовното му развитие. Когато детето и родителят живеят съвместно, средствата се предоставят и в натура.

Доколкото по делото по несъмнен и безспорен начин е установено, че през целия исков период, детето Х. С.ов К. е живяло заедно с двамата си родители, които са му осигурявали необходимите условия за живот предоставяйки му издръжка - както парична, така и в натура, следва да се приеме, че ищецът е изпълнил задължението вменено му със съдебното решение по гр. д. № 802/2015г. на Севлиевски РС и респективно, правото на 4 детето да получава издръжка от своя баща е погасено чрез предоставянето й.

Без значение е дали за този период ищецът е имал правно основание да упражнява родителските права и дали е била налице законна причина за прекратяване или изменение на издръжката или друго обстоятелство, при настъпването на което законът да предвижда освобождаване от задължението за плащане на издръжка. Да се приеме противното, би означавало родителят да престира два пъти по едно и също задължение. / В този смисъл Решение № 134/25.06.2012г. по гр. д. № 90/2011г.IV г.о. на ВКС /.

По изложените съображения предявеният иск с основание чл. 439 ал.1 от ГПК следва да бъде уважен изцяло.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 768.00 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Х. Х., ЕГН **********, действаща в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Х. С.ов К., ЕГН **********, двамата с адрес ***************************, че С. Я. К., ЕГН ********** с адрес гр.

***************************, със съдебен адрес гр.

*************************** – чрез адвокат Т. М. - ГАК, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 4 200.00 лева /четири хиляди и двеста лева/- главница за периода от месец юни 2018г. до месец ноември 2021г., включително, представляваща 42 месечни вноски за издръжка, всяка по 100.00 лева, както и законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 106/2015г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Севлиевски районен съд, образувано въз основа на изпълнителен лист № 871/07.12.2015г. по гр. д. №802/2015г. по описа на РС Севлиево, поради изпълнение на задължението в натура, на осн. чл. 439 ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА

Н.

Х.

Х.,

ЕГН

**********, с адрес

***************************, ДА ЗАПЛАТИ на С. Я. К., ЕГН ********** с адрес гр. ***************************, със съдебен адрес гр.

*************************** – чрез адвокат Т. М. - ГАК направените по 5 делото разноски в размер на 768.00 /седемстотин шестдесет и осем лева/, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.

Препис от решението да бъде връчен на страните.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 6