Решение № 88 от 13.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Пловдив, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265000600105 по описа за 2026 година Производство по Глава 21 НПК.

С присъда № 30/20.11.2025г., постановена по НОХД № 658/2025г. по описа на Окръжен съд- Хасково подсъдимия М. М., роден на *** в община К., област И., Република Т., с персонален номер *** е признат за виновен в това, че на 09.10.2024г. на ГКПП „Капитан Андреево“, общ. Свиленград, обл. Хасково, без надлежно разрешително, направил опит да пренесе през границата на страната, от Република България в Република Турция, високо рисково наркотично вещество - кокаин с общо нето тегло 11.689 килограма, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент кокаин от 50.00 до 69.96 тегловни процента, на обща стойност 2 406 668.05 лева, поради което и на основание чл. 242, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК е осъден на

6 (шест) години и 8 (осем) месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим, както и на глоба в размер на 100 000 лева, като е признат за невинен в това предметът на контрабандата да е в особено големи размери и случаят да е особено тежък и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по първоначално предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 242, ал. 4, предл. 1-во от НК.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато от размера на наказанието времето, през което подсъдимия М. М. е бил задържан под стража, считано от 1

10.10.2024г.

На основание чл. 242, ал. 7 от НК е отнет в полза на Държавата предмета на престъплението, за да бъде унищожен.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия М. М. е осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски, като съдът се е разпоредил и какво да стане с веществените доказателства по делото.

Против присъдата е постъпил протест и допълнително писмено изложение към него, с които се изразява несъгласие с приетата от съда правна квалификация на деянието и като се излагат доводи, че е налице особено тежък случай по дефиницията на чл.93 т.8 НК, поради което прокурорът предлага да се отмени, като подсъдимият М. М. бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.

242, ал. 4, предл. 1-во от НК и му се наложи наказание при условията на чл.58а ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 НК в размер на шест години и осем месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на 100 000 лева.

Присъдата е обжалвана от подс.М. М. чрез защитника му адв.А. Д. с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание, като счита, че следва да се определи при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК и се намали размера на лишаването от свобода, а на основание чл.55 ал.3 от НК да не се налага кумулативното наказание глоба.

Прокурорът поддържа подадения протест.

Въззивната инстанция, след като обсъди доводите на страните и провери цялостно правилността на постановената присъда, приема за установено следното:

Протестът и жалбата са процесуално допустими- подадени са в срок от надлежни страни, а разгледани по същество са неоснователни.

Съдебното следствие пред първата инстанция е проведено като съкратено по реда на чл.371 т.2 НПК като подс.М. М. е признал всички изнесени в обвинителния акт факти и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.

Въз основа на неговото самопризнание и на доказателствата от досъдебното производство, окръжният съд правилно е приел за установени по несъмнен начин следните фактически положения:

Подс. М. М. е ***, *** гражданин, роден на *** в община К., област И., Република Т.. Същият е с персонален номер *** и притежава международен паспорт № ***, издаден на 25.07.2023г. от Република Т.. Подс. М. не е женен, със средно образование и не е осъждан. На 02.08.2021г. бил назначен на трудов договор на длъжност международен шофьор в *** транспортна фирма „Екол Лоджистик Лимитет Ширкети“, като изпълнявал курсове до различни европейски страни. В периода месец април - месец октомври 2024г. той и колегата му св.М. И. били разпределени от св. А. Д. - директор отдел „Логистика“, да превозват стоки /авточасти/ от Турция до Германия и обратно.

На 04.10.2024г. подс. М. М. и св. И.потеглили за изпълнение на експресен курс 2 от Истанбул, Турция, за Германия с товарен автомобил, собственост на „Екол Лоджистик Лимитет Ширкети“. Те пристигнали в гр. Кьолн на 06.10.2024г., откъдето управляваното от тях превозно средство следвало да бъде поето от други шофьори на фирмата.

От своя страна М. и И. трябвало да вземат от тях т.а.“Ивеко“ с ДКН: ***, в който да натоварят авточасти от склад на „БМВ“ в гр. Динголфинг, Германия, предназначени за транспортиране до гр. Истанбул, Турция.

В очакване на размяната на превозните средства, подс. М. М. и св. И. отседнали в хотел в гр. Кьолн. Използвайки престоя там , М. се снабдил по неустановен начин с кокаин с общо нето тегло 11.689 килограма. Наркотика подсъдимият следвало да пренесе до Турция, където при предаването му да получи 10 000 евро. Високорисковото наркотично вещество било със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент кокаин от 50.00 до 69.96 тегловни процента. То било разпределено в 13 пакета. Два от тях подсъдимият сложил в черен чорап с надпис “Адидас”, който решил по време на пътуването да държи при слабините си. Останалите 11 пакета разпределил във вътрешните джобове на якето си, което поставил под предната пасажерска седалка на т.а.“Ивеко“ с ДКН: ***

Тези действия подс. М. извършил без знанието на колегата си И., преди потеглянето им на 07.10.2024г. от гр. Кьолн към гр. Динголфинг. След натоварването на т.а.“Ивеко“ с ДКН: *** със стоката от склада на „БМВ“ в гр.

Динголфинг, Германия, на 08.10.2024г., двамата се отправили към Турция, като преминали през Австрия, Унгария и Румъния. По време на пътуването М.

М. и св. И. се сменяли, като в тахографа на управлявания от тях т.а.“Ивеко“ с ДКН: *** поставяли и карта на друг водач, като по този начин избегнали да бъде регистрирано неспазването на времето за шофиране и почивки от тяхна страна. Достигайки до България, около 11.40 часа на 09.10.2024г. при ГКПП “Видин-Дунав Мост“, превозното средство било управлявано от св. Й.. До него на предната пасажерска седалка се возел подсъдимият. Без да подозира за наличието на пренасяния от последния кокаин, св. И., като водач на товарния автомобил, представил нужните за преминаване на гранична и митническа проверка документи. Тъй като те не били селектирани за извършване на щателна такава, укритото от подс. М. наркотично вещество не било установено. От ГКПП “Видин-Дунав Мост“ подсъдимият и св. И. се отправили към ГКПП “Капитан Андреево“, общ. Свиленград, обл. Хасково.

Автомобилът “Ивеко“ с ДКН *** отново управлявали и двамата, като правели недълги почивки. С него те преминали през териториите на различни области, като от магистрала „Тракия“ продължили движението си по магистрала „Марица“. Около 20.10 часа на 09.10.2024г. пристигнали на паркинг „Капитан Андреево“, общ. Свиленград, обл. Хасково. Там се наложило да престоят преди да влязат на територията на ГКПП “Капитан Андреево“, което време не прекарали заедно. Св. И. посетил намиращи се в близост казино, минимаркет и ресторант. От своя страна подс. М. М. не оставял без надзор т.а.“Ивеко“ с ДКН: ***, в който било якето му с по-голяма част от наркотичното вещество.

Той стоял в близост до него, провеждайки множество телефонни разговори.

3

След почти двучасов престой, около 22.00 часа на 09.10.2024г., подс. М. и св.И. напуснали паркинга, като т.а.“Ивеко“ с ДКН: *** се качил да управлява Й.. При навлизането им на територията на ГКПП „Капитан Андреево“ той се наредил на образувалата се опашка от чакащи тирове на трасе „Изходящи товарни автомобили“. В това време подс. М. седял на предната пасажерска седалка, под която било якето му с 11-те пакета кокаин. Другите два се намирали в черния чорап при слабините му. Подс.М. излязъл от товарния автомобил и се отправил пеш към вътрешността на пункта. Опасявайки се, че превозното средство може да бъде селектирано за извършване на рентгенов контрол, подс. М. преценил, че е по-безопасно да вземе у себе си и другото количество наркотик, укрито в якето му. Той се върнал до т.а.“Ивеко“ с ДКН:

***, извадил го изпод дясната седалка и го облякъл, като заявил на св. И., че му е станало студено. Под предлог, че му се ходи до тоалетната, подсъдимият отново напуснал товарния автомобил и тръгнал към вътрешността на пункта, с намерението да открие по-ненатоварено трасе, от което бързо и без проверка да преминат от България в Турция.

Докато подс.М. М. се движел пеш в посока Турция между колоните от чакащи за претегляне между кантар № 3 и кантар № 4 тирове, около 22.30 часа на 09.10.2024г., той бил забелязан от изпълняващия служебните си задължения на трасе „Изходящи товарни автомобили“ на ГКПП “Капитан Андреево“ митнически служител К. К. Х.. Тъй като поведението му било подозрително, а и якето, с което бил облечен, било дебело и изглеждало издуто около кръста и коремната област, митническият служител решил да му извърши проверка.

Спрял подсъдимия и го попитал на разбираем за него език дали има нещо за деклариране, при което М. отговорил отрицателно. Тогава митническият служител докоснал с ръка в областта на кръста якето му, при което усетил наличието на твърд пресован пакет. В този момент, в опит да осуети извършваната проверка и откриването на носеното от него наркотично вещество - двата пакета в чорапа при слабините му, съдържащи кокаин с общо нето тегло 0.720 килограма, и 11-те пакета, укрити в якето му, съдържащи кокаин с общо нето тегло 10.968 килограма, подс. М. хванал ръката на св. Х. и я извил. Това негово поведение било възприето от митническия служител Н.

С. Ч., който се затичал към тях, за да окаже съдействие на колегата си.

Последният се опитал да разговаря с подсъдимия, но той продължавал да се държи агресивно и се опитвал да избяга в посока Турция. Двамата с Х. го държали, а той се опъвал, за да се откопчи от тях. Поведението му наложило намесата и на митническия служител М. Б. Б., който също се отзовал на място.

Осъзнавайки, че няма да бъде допуснат да избяга от България в Турция, М. М. спрял да оказва физическа съпротива. Успокоил се и започнал да моли митническите служители да го пуснат, като твърдял, че имал болно дете, а това, което носил в якето си, били пакети с пари, които взел да пренесе до Турция срещу определена сума.

Свидетелите Х., Ч. и Б.не удовлетворили желанието на М., указали му да седне на бордюра и поискали да представи документи за самоличност. Тогава подсъдимият обяснил, че в него няма такива, а се намират в наредения на 4 опашката на трасе „Изходящи товарни автомобили“ т.а.“Ивеко“ с ДКН: ***, с който пътувал заедно с друг шофьор на фирма „Екол Лоджистик Лимитет Ширкети“. Тирът и св. И. били установени на трасето чакащи за кантар 3.

Превозното средство било отклонено за рентгенов контрол, при който били отбелязани четири зони с подозрение. При щателната му митническа проверка обаче нарушения не били констатирани. След приключването й, на подсъдимия бил извършен личен преглед от свидетелите Х., Ч. и Б.. В хода му М. извадил чорапа от областта на слабините си, който бил завързан в горния край. Тогава св. Х. го разрязал и установил наличието в него на двата полиетиленови плика, съдържащи кокаин, които били прозрачни. По указание на митническите служители М. извадил от джобовете на якето си, които били от вътрешната страна на подплатата му, и останалите 11 пакета с кокаин. Те били пресовани и имали различни обозначения. Някои от тях били разрязани и се виждало, че съдържат бяло прахообразно вещество. Св. Б. извършил полеви наркотест в присъствието на М., който реагирал положително на високорисковото наркотично вещество кокаин. Това не учудило подсъдимия, чието държание останало спокойно.