Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1599 от 21.11.2025, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 1255/2025
Вид
Решение № 1599
Подписан
21.11.2025
В сила
18.12.2025
Състав
ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.200, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 72, ал. 1 изр. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 , ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 7 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 1599 гр. Велико Търново, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело

№ 20254110101255 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са по реда на чл.415, ал.1, т.1 , вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК обективно съединени установителни искове, имащи за предмет претендирани вземания за стойност на потребена питейна вода в жилищен имот , на услуга по отвеждане на отпадъчни води и пречистване и обезщетение за забава в размер на законната лихва – с правна законова квалификация , изведена от нормите на чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на ВиК услугите, във вр. с чл.200, ал.1, чл.266, ал.1, чл.86 , ал.1 от ЗЗД, чл.30, чл.32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.“П.Яворов“ № 30 чрез пълномощника си М. Й. – юрисконсулт, твърди , че в качеството си на оператор на водоснабдителната мрежа е доставял питейна вода и е извършвал услуги по пречистване и отвеждане на отпадни води на ответника Х. Й. Д., с ЕГН: ********** за жилищен имот , находящ се в гр. ***, ул.“ *** “ № *, вх. *, ап. *, за който е открита партида с абонатен номер *******. Отношенията между страните са предмет на регулиране с правилата на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор ”Водоснабдяване и канализация- Йовковци” ООД-В.Търново, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.- т.9 и публикувани в централен и местен ежедневник- в-к „Новинар” бр. 196/21.08.2014 г. и в-к „Янтра днес“- бр.178/18.09.2014 г.

Ответникът не е извършил плащане на сумата от 538,34 лева – сбор от цени на доставена питейна вода и на услугите по отвеждане на отпадни води и пречистване по 14 фактури/ представени в табличен вид / в 30 дневен срок след датата на издаването им / чл.33, ал.2 на ОУ/, дължими за периода от 19.08.2022 г. до 21.08.2024 г. Поради неплащането на падежа дължи на 1 основание чл.44 от Общите условия и сумата от 76,51 лева , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода до 13.12.2024 г. За тези вземания е издадена заповед за изпълнение от 27.12.2024 г. по ч.гр.д. № 4293/2024 г. на ВТРС, но е настъпила хипотезата на чл.

415, ал.1, т.2 от ГПК.

Предвид горетвърдяното , моли съда да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответника съществуването на тези вземания, заедно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението / 27.12.2024 г./ до окончателното й изплащане, както и да бъде осъден да заплати направените по заповедното и исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Особеният представител на ответника – адвокат Д. П. от *АК, оспорва исковете с доводи, че представените от ищеца документи не притежават доказателствена годност да установят потреблението.

Съдът след като прецени събраните по делото писмени доказателства/ разпечатки на фактури , справка с данни от електронен карнет за отчитане на показанията на водомер, покана за доброволно плащане , разписка с отбелязване , че пратката е непотърсена , Общи условия / , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Безспорно е юридическото положение , че между страните съществуват облигационни отношения - предмет на регулиране с правилата на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор ”Водоснабдяване и канализация- Йовковци” ООДВ.Търново, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.- т.9 и публикувани в централен и местен ежедневник- в-к „Новинар” бр. 196/21.08.2014 г. и в-к „Янтра днес“- бр.178/18.09.2014 г. / чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на ВиК услугите/относно доставка на питейна вода и ползване на услуги по отвеждане на отпадни води и пречистване за посочения жилищен имот.

Данните от разликата между стари и нови показания от справката за електронно отчитане на разхода на вода по индивидуален водомер и общ водомер съвпадат като количествен резултат с тези по издадените фактури и няма спор , че остойностяването на доставките и услугите е съобразено с утвърденото и определено по реда на чл 25, ал.1, ал.2, чл. 27, чл.29 и чл.31 от Общите условия ценообразуване и предпоставките за прилагането му .

Претендираните вземания съдът приема за възникнали и съществуващи .

Този правен извод е умозрителен продукт на логиката на следните каузално свързани обстоятелства като градиво на доводи :

Дружеството – оператор е издало съгласно изискването на чл. 33, ал.1 от ОУ фактури, даващи на потребителя всички необходими сведения за потреблението в съответния отчетен / месечен / период, включително и за измерените със средствата за търговско измерване/ общ за сградата в режим на етажната собственост водомер и индивидуален водомер/ и отчетени по електронен път от разстояние стари и нови показания на разхода на вода , на чиято основа е направено ценообразуването с ДДС, с включване на припадащата се част на ответника в резултат на извършено разпределение при условията на чл.25, ал.1, ал.2 от ОУ и чл.30, чл.32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Разбира се , че от стриктно и формално гледище на процесуалния закон/ чл.180 ГПК/ , всяка една издадена фактура като едностранно съставен/ само от крайния снабдител – продавач / частен документ, при обоснован спор за съответствие на съдържанието й с действителността, сама по себе си няма никаква обвързваща потребителя материална доказателствена сила за такова съответствие /че е непременно вярно /.

Издаването й обаче е неотменно задължение, предвидено в данъчния закон, като последица от факт на възникване на данъчно събитие /доставка/, явяващ се източник за 2 определяне на дължимия данък – чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, поради което в хипотеза на нормално стечение на нещата, не би могло да бъде намерено разумно обяснение защо едно лице – търговец ще издава фактури по ЗДДС, без да са налице реални доставки – въпрос, породен от предназначението /битността/ на фактурата като особен счетоводен документ е да бъде доказателствен носител на информация пред данъчната администрация за деклариран облагаем доход.

Реалността на потреблението съгласно издадените фактури, отразяващи разлика в показанията на индивидуалния водомер между настоящ и предходен отчетен период не е оспорено от ответника с никакви конкретни обстоятелства/ например , че имота не е обитаван, че е имало повреда или съмнение за неизправност на водомера и т.н./ , нито има данни да е възразил извънсъдебно срещу вменените му задължения по реда на чл. 34, ал.1 от ОУ , а и показания кубичен обем на реално помесечно потребление и разпределение без отчетено потребление по индивидуалния водомер / сумата 207,53 лева с ДДС по фактура № **********/**.**.**** г. се отнася за периода от 15.12.2022 г. до 22.11.2023 г., т.е. за почти една година / не буди никакво съмнение за нереалност като надвишаващ значително обичайния.

Затова в тежест на ответника като потребител е възникнало задължението да заплати сумите по фактурите в 30 дневен срок от издаването им – чл.32, ал.2 от ОУ, вр. с чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на ВиК услугите, във вр. с чл.200, ал.1, чл.266, ал.1 от ЗЗД, чл.30, чл.32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

С изтичането на посочения срок за изпълнение в съответните календарни присъствени дни са настъпили падежите на вземанията за цената на доставената вода, разходите по общия водомер и услугите по отвеждане на отпадни води и пречистване /моментите, когато кредиторът – ищец е притежавал право да иска плащането, т.е. моментите, в които вземанията са придобили състояние на изискуемост – чл. 69, ал.1, вр. с чл. 72, ал. 1 изр. 4 от ЗЗД/, а от дните, следващи тези на изтичане на срока за изпълнение, ответникът се счита изпаднал в забава – чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, поради което дължи плащане на обезщетение в размер на законната лихва /чл. 44 на ОУ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Сборният размер на тези добавъчни задължения е толкова колкото е предявен- 76,51 лева.

По изложените съображения исковете подлежат на уважаване в своята цялост.

При този правораздавателен резултат на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното и исковото производството разноски , възлизащи общо на сумата 500 лева/ заплатена ДТ – 100 лева и 400 лева – разноски за особен представител/.

Тъй-като спечелилата делото страна е била защитавана от юрисконсулт има право на адвокатско възнаграждение , което съдът определя в размер на 150 лева/ 50 лева по заповедното и 100 лева по исковото производства/- чл.78, ал.8 от ГПК.

Предвид горното , съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК по отношение на Х. Й. Д. , с ЕГН: ********** , с постоянен адрес: гр.***, ул.“ *** “ № *, вх. , ап. *, че в полза на ДРУЖЕСТВО с ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ с фирма „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и

КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново, ул.”П.Яворов” № 30 , с ЕИК: *********, съществуват изискуеми парични вземания за 3 сумата от 538,34 лева –представляваща сбор от цени на доставена питейна вода и на услуги по отвеждане на отпадни води и пречистване по 14 фактури/ представени в табличен вид /, с включване в тях на припадащата му се част в резултат на извършено разпределение при условията на чл.25, ал.1, ал.2 от ОУ и чл.30, чл.32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи- дължими за периода от 19.08.2022 г. до 21.08.2024 г. за жилищен имот, находящ се в гр.***, ул.“ *** “ № *, вх. *, ап. * ; за сумата от 76,51 лева , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода до 13.12.2024 г. , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата , считано от 27.12.2024 г. до окончателното й изплащане – предмет на издадена заповед за изпълнение от 27.12.2024 г. по ч.гр.д. № 4293/2024 г. на ВТРС .

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, ал.8 от ГПК Х. Й. Д. , с ЕГН: ********** , с постоянен адрес: гр. ***, ул.“ *** “ № *, вх. *, ап. * да заплати на ДРУЖЕСТВО с

ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ с фирма „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ

ЙОВКОВЦИ” ООД ,със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново, ул.”П.Яворов” № 30, с ЕИК: *********, сумата от 500 лева, представляваща направени по производството разноски , както и сумата от 150/ сто и петдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение..

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му .

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________

4