Определение № 782 от 17.03.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 782 гр. Бургас, 17.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500322 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Г. З., гражданин на Украйна, роден на ************, ЛНЧ: ********** с адрес в гр. С. В., община Н., ул. "Я." № **, ап. ** против определение рег.№ 109/25.01.2026г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20252150101283, с което е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател твърди, че определението е постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като е изпълнил указанията на съда и е посочил изрично наличието на правен спор, определил е ответната страна по спора – Л. Михайлова М. и е изложил доводи, които обосновават правния му интерес от провеждане на исковото производство. Жалбоподателят посочва, че с последващо разпореждане съдът е оставил исковата молба без движене и в нарушение на съдопроизводствените правила е приел, че не е налице правен интерес от търсената защита.

С. Г. З. подчертава, че цели да установи съществуването на юридически факт с правно значение, а именно, че имуществото е придобито с лични средства, които е получил чрез дарение. Според З., искът има декларативен характер, не засяга вещните права на трети лица и не изисква вписване на промени в регистъра на недвижимите имоти.

С. Г. З. иска от въззивната инстанция да отмени определението на районния съд и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

1

Производството пред Районен съд – Несебър е образувано по искова молба на С. Г. З., с която иска от съда да установи юридическият факт, че неговата майка Е. И. З. му е дарила парични средства в размер на 47 850 щатски долара по договор за дарение на парични средства от 28.05.2022г., изпълнен черз банков превод от 01.06.2022г. с целево предназначение – закупуване на недвижим имот, находящ се в гр. С. В., община Н., ул. "Я." № **, ап. **.

Ищецът твърди, че фактът на дарение има юридическо значение за законния произход на средствата, с които е придобил правото на собственост върху апартамент № 23, находящ се в гр. С. в., община Н., ул. "Я." № **, от което следва, че имотът е негова лична собственост, а не съпружеска имуществена общност. Той заявява, че майка му е починала през месец октомври 2022г., поради което същата не може да бъде конституирана като ответник в процеса.

В подкрепа на твърденията си, ищецът представя договор за дарение на парични средства от 28.05.2022г., сключен между него и Евдокия Ивановна Зиновиева в качеството й на дарител; банково удостоверение за извършен превод на сумата от 47 850 щатски долара и извлечение от банкова сметка.

Към исковата молба е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96, том IX, рег. № 8085, дело № 1644/01.06.2022г., съставен от помощник-нотариус при нотариус Стоян Ангелов с район на действие:

Районен съд – Несебър, от който се установява, че на 01.06.2022г. ищецът е придобил правото на собственост върху апартамент № 23, находящ се в гр.

Свети влас, ул. „Ясен“ № 11, декларация по чл.66, ал.2 от ЗМИП за произхода на средствата, предоставени на Зиновиев, удостоверение за декларирани данни изх.№ УД001202/07.07.2022г., издадено от Община Несебър; паспортни данни на ищеца и неговата майка и препис – извлечение от акт за смърт на Евдокия Зиновиевна и решение на ТЕЛК № 95445/225/20.11.2024г., от което се установява 67 % намалена работоспособност на ищеца.

С разпореждане № 3343/12.11.2025г., Районен съд – Несебър оставя без движение исковата молба и указва на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването: 1/ да посочи съществува ли правен спор, заради който да иска установяване със сила на присъдено нещо в отношенията между страните, че е получил дарение на парични средства от своята майка за закупуване на недвижим имот и че дарените парични средства са със законен произход; 2/ да посочи лицето, срещу което предявява исковата молба; 3/ да изложи фактическите основания за пасивната легитимация на ответната страна като мотивира ясно правния си интерес от търсеното установяване; 4/ да съобрази разпоредбата на чл.124, ал.4, изр.I I от ГПК при обосноваване на правния си интерес; 5/ да представи препис от исковата молба и приложенията към нея за връчване на ответната страна. В разпореждането, съдът указва на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания, исковата молба ще бъде върната.

Разпореждането е връчено на ищеца на 01.12.2025г.

На 04.12.2025г. З. подава заявление, в което посочва като ответник в процеса лицето Л. М. М.. Ищецът твърди, че между него и ответната страна съществува правен спор, тъй като вторият е посочен в регистрационен 2 документ за собственост, а имотът е придобит със средства, дарени от неговата майка. Правният си интерес от установяване на факта, ищецът обосновава с факта, че ответната страна претендира ½ идеална част от процесния имот, което накърнява неговите права и законни интереси. Ищецът заявява, че на основание чл.22 от СК, жилището представлява негова лична собственост. Към заявлението, ищецът прилага препис от исковата молба, ведно с приложените към нея доказателства за връчване на ответната страна.

С разпореждане № 3556/08.12.2025г., Районен съд – Бургас оставя повторно исковата молба без движение и указва на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването: 1/ да поясни каква е правната връзка между него и ответника Л. М. – роднина, съпруга или трето лице. Ако твърди, че е съпруга – кога е сключен гражданския брак и дали същият е прекратен; 2/ да изложи фактическите основания относно пасивната легитимация на ответната страна и да обоснове правния си интерес от търсената защита по отношение на ответника.

В изпълнение на дадените указания, ищецът заявява, че с ответната страна са бивши съпрузи, имотът е придобит по време на брака им, а бракът е прекратен с решение на районен съд в Украйна. З. твърди, че е обжалвал решението за прекратяване на брака, поради което същото не е влязло в законна сила. Това обстоятелство, според ищеца има значение за делото, тъй като ответницата се позовава на брака и твърди наличието на съпружеска имуществена общност по отношение на процесния имот. Тези твърдения са заявени в хода на гр. д. № 20252150101196 по описа на Районен съд – Несебър, образува по иск за съдебна делба от ответната страна М.. Ищецът обосновава правния си интерес от установяване на факта по реда на чл.124, ал.4 от ГПК от наличието на имуществен спор между него и ответната страна относно правото на собственост върху процесния имот. В подкрепа на твърдението си, ищецът представя искова молба, подадена от Л. М. против него за делба на спорния имот, решение за прекратяване на брака, постановено на 20.01.2025г. от Московския районен съд на гр. Харков и определение за допускане на въззивно обжалване на Харковския апелативен съд.

С разпореждане № 109/25.01.2026г., Районен съд – Несебър прекратява производството по делото. За да постанови това определение, съдът приема, че в петитума на исковата молба не се съдържа нито искане за защита на нарушено субективно материално право, нито искане за съдействие при упражняването на безспорни субективни материални права /съдебна администрация/, а искане за установяване на факт по смисъла на чл.124, ал.4, изр.I I от ГПК. По аргумент от цитираната правна норма, съдът приема, че твърденият от ищеца факт не може да бъде установен самостоятелно със сила на присъдено нещо в отношенията между страните, тъй като за съществуването му законодателят не е предвидил предявяването на нарочен иск. Съдът посочва, че сочените в исковата молба факти не могат да бъдат установени самостоятелно и допълва, че тези факти са заявени от З. в отговора на исковата молба за делба на имота, подадена от М.. Според съда, изложените в исковата молба твърдения обосновават правен интерес за ищеца да предяви иск за трансформация на семейната имуществена общност в 3 обикновена съсобственост след прекратяване на брака, но при положение, че заяви това изрично в петитума на исковата молба.

Въз основа на изложените факти, които се установяват от представените по делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното определение поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, частната жалба е процесуално допустима.

Разгледано по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.4, изр.II от ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. За да е допустим иска с правно основание чл.124, ал.4, изр.I I от ГПК е необходимо да е налице правен интерес за ищеца от установяване на факта с правно значение и за това установяване да е предвиден съдебен ред в закона. Според практиката на Върховен касационен съд, правният интерес е налице, когато ищецът черпи права от съществуването на факта с правно значение. Той е винаги конкретен и се преценява от съда въз основа на доказателствата по делото.

В настоящия случай, ищецът цели да установи факта, че средствата, с които е придобит апартамент № 23, находящ се в гр. Свети Влас, ул. „Ясен“ № 11, са получени чрез дарение от неговата майка и това имущество има личен характер. Установяването на този факт е свързано със съществуващия спор за съдебна делба на процесния имот, иницииран от ответната страна по иска Л.

Михайлова М.. В закона обаче липсва специален ред за самостоятелно установяване на този факт, поради което изводът на районния съд, че искът е недопустим, е правилен и обоснован. В исковата молба и в направените уточнения, ищецът не е формулиран петитум за трансформация на имуществото, придобито по време на брака в лично имущество, който иск би бил допустим след прекратяване на брака. Самостоятелното установяването на факта, че при покупката на имота са вложени лични средства, получени чрез дарение от майката на ищеца, не е допустимо, тъй като не е предвиден самостоятелен процесуален съдебен ред за това. Като е достигнал до този извод и е допълнил, че съдът няма правомощия да указва на ищеца процесуалния ред за защита на правата му, районният съд е постановил правилно определение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна, въведени в частната жалба и основанията за отмяна, за които съдът следи служебно.

По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на определението за прекратяване на производството.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, V I въззивен граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№ 109/25.01.2026г., постановено от Районен съд – Несебър по гр. д. № 20252150101283.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5