Решение № 89 от 22.07.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Сандански, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20261250200014 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр. Благоевград, седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул.

„Антон Чехов“ № 3, с ЕИК 811047831, представлявано от управителя М.П., срещу Електронен фиш № 8506138294 от 23.02.23г., с който на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. - за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДВП.

С жалбата се оспорва изцяло законосъобразността и обосноваността на издадения електронен фиш като се твърди, че наложената санкция е в разрез с правото на Европейския съюз, което има примат над националното законодателство.

Административнонаказателната преписка е изпратена от АПИ със съпроводително писмо № 154/2026г.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител, изпраща писмено становище.

1

За Районна прокуратура, ТО – гр. Сандански, редовно призовани, не се явява представител. Ответникът АПИ, редовно призовани, не изпращат представител, изпращат писмено становище.

По делото се установява, че се оспорва Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1, т. 1 от Закона за пътищата № 8506138294, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя, за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.179, ал.3б, вр. чл.187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 300 лева.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На 23.02.2023 година в 08.14 часа, устройство №10132, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-3 км 129+714, заснело движещо се ППС – лек автомобил ******, рег. № *****, с технически допустима максимална маса 1610, в община Кресна, за движение без заплатена дължима пътна такса.

Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за собственост, е издаден електронен фиш за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя, за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 300 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което не следва да бъдат поподробно анализирани.

Вмененото нарушение се установява по безспорен начин от приложеното графично изображение, генерирано от контролно устройство (АПИ), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, доклад и становище от отдел УИСИ. Последните водят до несъмнен извод, че 2 за управляваното от жалбоподателя ППС не е заплатена такса според категорията на превозното средство.

Не е спорно по делото, че именно жалбоподателят е лицето, което е собственик процесното пътно превозно средство.

При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че деянието и неговото авторство са доказани по категоричен и несъмнен начин.

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН/ЕФ по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай ЕФ и издаден от орган в пределите на тяхната компетентност. Спазени императивните процесуални правила при издаването на ЕФ – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакувания ел.фиш, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

Изложеното сочи, че поведението на жалбоподателя покрива формално признаците от обективна страна на състав на административно нарушение, установен в чл. 102, ал. 2 ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си да не 3 допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

В процесния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП. С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. /образувано по отправено от АС – Хасково преюдициално запитване/ е разгледан въпросът за съответствие на националната ни правна уредба и в частност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, с принципа за съразмерност на наказанията, регламентиран с чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Съгласно изр. последно от цитираната норма, установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

В мотивите на решението си съдът е извел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия принцип на пропорционалност.

Следователно, посоченият принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. Съдът изрично е посочил, че в случая чл.179, алинеи 3—3б от ЗДвП, предвижда в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1800 лв. или 2500 лв., като освен това ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. Т.е. националната ни система от наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както 4 следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН.

Изрично е акцентирано върху обстоятелство, че единственото предвидено в тази система адаптиране на размера глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение. Така, при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. При това нормативно положение съдът е заключил, че тази система от наказания не предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на наказанието от националните съдилища, а при тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirбl-Gйp, C497/15 и C-498/15, EU: C: 2017: 229).

По аргумент на тези съображения съдът е приел, че на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

Тук е мястото да се посочи, че макар и държавите членки да са 5 компетентни да изберат средствата, в т.ч. санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременното им изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради действието на принципа на примат. Т.е. националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

В този смисъл, принципът на пропорционалност е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56).

Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.