Решение № 40 от 06.03.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Разлог, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., в присъствието на прокурора И. Н. Ч., К. И. Ч., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Адм. нак. дело № 20221240200276 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод жалба от “П.И.Г..“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.

„Х.С.“№3, против НП №2210200091/16.05.2022 на Директора на РДГ-Б., с което за извършено нарушение по чл.206, ал.1, т.1 от ЗГ, във вр. чл.14, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл.270 и чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, му е наложено адм. наказание "имуществена санкция" от 300.00 лв.

В жалбата си въззивникът развива съображения за незаконосъобразност на издаденото НП.

В тази вр. се сочи, че констатациите в НП не отговарят на действителното фактическо положение. Освен това атакуваното НП е издадено при съществени процесуални нарушения.

АНО - редовно призован, се представлява от упълномощен представител, чрез който оспорва жалбата като неоснователна. По същество пледира съдът да потвърди като правилно и законосъобразно атакуваното НП.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното НП.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:

На 22.03.2022 г. около 11.15 часа свидетелите В.Д., М.М. и Б.Ц. – служители при РДГ-Б., извършили проверка на обект по чл.206 от ЗГ – „склад“ находящ се в м. „К.“, землище на г.Р., стопанисван от „П.И.Г..“ЕООД. Представен им бил за проверка ел. дневник, от записванията, по който установили, че има издадени два броя превозни билети от 01.03.2022 г. с №*/01.03.2022 г. и №*/01.03.2022 г., като същите са заверени на 03.03.2022 г. Също така били издадени и 2 броя превози билети с №*/01.03.2022 г. и №*/01.03.2022 г. Контролните органи проверили и системата за постоянно видеонаблюдение на обекта за дата 01.03.2022 г. и 03.03.2022 г., като от видеозаписите установили, че за посочения период няма движение на влизащи или излизащи МПС.

За констатациите от проверката бил издаден констативен протокол сер. Е №* от 22.03.2022 г.

Жалбоподателят е поканен за съставяне на АУАН на 12.04.2022 г. от 08.30 часа, връчена на А.А., упълномощен представител.

1

На посочената в поканата дата е съставен АУАН сер. №000017 от 12.04.2022 г. от свидетеля В.Т. в присъствието на свидетелите при съставяне на акта В.Д. и Б.Ц.. В АУАН е прието, че жалбоподателя като собственик/ползвател по чл.206 от ЗГ, не води дневник за постъпила, преработена и експедирана дървесина в обект по чл.206 от ЗГ на „П.И.Г..“ЕООД-Р., притежаващ Производствена марка №*, а именно: вписал е на 03.03.2022 г. в дневника на обекта 2 броя превозни билети с №*/01.03.2022 г. и №*/01.03.2022 г., без да е постъпило количество дървесина по тези превозни билети в обекта и е издал 2 броя превози билети с №*/01.03.2022 г. и №*/01.03.2022 г., без да е експедирано количество дървесина по тези превозни билети от обекта – нарушение по чл.206, ал.1, т.1 от ЗГ, във вр. чл.14, ал.1, ал.2 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии . Актът е съставен в присъствието на А.Г.А. – упълномощен представител, който отказал да го подпише удостоверено с подписа на свидетел.

Въз основа на направените в акта констатации е издадено и атакуваното НП №2210200091/16.05.2022 на Директора на РДГ-Б., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.206, ал.1, т.1 от ЗГ, във вр. чл.14, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл.270 и чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, му е наложено адм. наказание "имуществена санкция" от 300.00 лв.

По делото служебно са изискани и приложени превозни билети с №*/00010/01.03.2022 г. и №*/01.03.2022 г. с изпращач Р.А.М. и получател „П.И.Г..“ЕООД-Р. и превозни билети с №*/01.03.2022 г. и №*/01.03.2022 г. с изпращач „П.И.Г.“ЕООД и получател „П.П.“ЕООД.

Представена е и разпечатка от водения ел. дневник, в който на 03.03.2022 г. са вписани издадените превозни билети с №*/01.03.2022 г. и №*/01.03.2022 г.

От показанията на св. В.Т. се установява, че на 22.03.2022 г. е извършена проверка на процесния обект, при която от негови колеги е установено, че в ел. дневник на фирмата има заведени 2 броя превозни билети за постъпила дървесина и в същото време има издадени 2 броя превозни билети за експедиране на същата тази дървесина от обекта, като по-късно е установено, че такава дървесина въобще не е влизала и не е излизала от обекта, не е получена и не е експедирана. Чрез системния администратор в РДГ-Б. е извършена проверка н а G P S устройството на т. а. упоменат в билетите, при което е установено, че същия автомобил не е влизал в обекта и не е излизал с дървесина. Сочи, че нарушението е за това, че фирмата е завела 3 билета фиктивно, без да постъпва дървесината в обекта.

В показанията си свидетелите В.Д. и Б.Ц. сочат, че при рутинна проверка на 22.03.2022 г., извършили проверка и на ел. дневник на жалбоподателя. Установили, че има издадени превозни билети на 01 март, като същите са били заведени на 03.03.2022 г. Извършили проверка в системата за видеонаблюдение, като установили че на 01.03.2022 г. и на 03.03.2022 г. няма влизане или излизане на МПС с дървесина от същия обект.

По делото е разпитан като свидетел А.А., който в показанията си твърди, че на въпросната дата се работело в съседство, където се намира обектът по чл.206 от ЗГ и се товарели дърва.

Метрологичните условия били лоши. Твърди, че човека от Общината, който издава билета вместо да го издаде за друго място го издал за „П.И.Г..“ЕООД, на която фирма е пълномощник. По изискване на РДГ на системата трябвало да впише конкретната фирма и за това пропуснал от неговата фирма друг билет. Твърди, че всичко това било отразено в електронния дневник. От сечището издали превозен билет по местоседалището на фирмата „П.И.Г.“. Тази дървесина се препродавала и трябвало да издадат превозен билет за лицето, което е получател. За втория билет, копали защото щипката била пропаднала и пак бил издаден за „П.И.Г.“ЕООД, вместо за краен потребител. Уточнява, че превозните билети са били издадени от служител на общината, тъй като имотът е общински. Тези превозни билети ги завеждали на краен потребител. Също посочва, че по така издадените превозни билети количеството дървесина не е постъпвало.

Съдът кредитира напълно като непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал показанията на разпитаните по делото свидетели.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра 2 доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът приема довода, изложен в пледоарията по същество на процесуалния представител на жалбоподателя, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

Адм. нак. производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма и процедура за съставяне на АУАН и издаване на НП. Процедурата по установяването на адм. нарушение, съставянето на АУАН, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона.

В хода на същата, съдът констатира следното:

Първото възражение наведено от жалбоподателя е свързано с непредявяване и невръчване на АУАН. Съдът намира, че същото е основателно.

Видно е от материалите по делото, че адм. нак. производство срещу дружествотожалбоподател е образувано с АУАН сер. №* от 12.04.2022 г., съставен от В.Т., на длъжност главен горски инспектор при РДГ-Б. В акта е посочено, че е съставен в присъствието на А.Г.А., който отказал да го подпише. Видно от представеното пълномощно /л.23 от делото/ е, че представителя е упълномощен с общо пълномощно за участие в тръжни процедури, представителство пред НОИ, НАП и др. институции, представителство пред частни съдебни изпълнители, ДАИ, ИАА, АПК, пред нотариус във вр. с продажба на автомобили, пред АВ.

Липсва обаче упълномощаване изобщо за представителство пред РДГ, така и упълномощаване за представителство при съставяне и връчване на съставяне на акт за установяване на адм. нарушение. С други думи, в обема на представителната власт на упълномощеното лице не е включено изрично правото да представлява дружеството в процедурата по съставяне на АУАН, в която нарушителят упражнява определени свой права, включително и да отрази възражения по акта.

От анализа на чл.43, ал.1 от ЗАНН, може да се направи категорично заключение, че съставените актове за установяване на адм. нарушение следва да се връчват лично на наказаното лице, на неговия законен представител или на изрично упълномощено за това лице. Изискването за нарочно упълномощаване за представителство в адм. нак. производство, следва и от самия характер на производството, доколкото неблагоприятните последици от налагане на евентуална санкция, възникват директно в правната сфера на нарушителя, поради което законът поставя изискване за изричното му волеизявление в тази насока. В случая това правило е нарушено, тъй като АУАН е връчен на лице без нужната представителна власт за посоченото действие.

Нарушаването на реда за връчване на АУАН, регламентиран в чл.43 от ЗАНН, несъмнено ограничава възможността за реализиране защитата на лицето, срещу което е образувано санкционно производство, както с оглед произтичащите от връчването на акта права и задължения /чл.44 от ЗАНН/, свързани именно с реализиране правото му на защита, така и с оглед функциите на АУАН в адм. нак. производство – значението му на правен акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на адм. нарушение. Ненадлежното му връчване съществено е опорочило производството. При това положение, НО не е следвало да пристъпи към издаване на НП, поради което издаденото такова се явява незаконосъобразно. Констатираното процесуално нарушение е от категорията на съществените и представлява самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт.

На следващо място следва да бъде отбелязано, че при съставяне на атакуваното НП е допуснато строго формално нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като не е точно 3 посочена и материално правната разпоредба, която е била нарушена от жалбоподателя. В атакуваното НП е посочена за нарушена разпоредбата на чл.206, ал.1, т.1 от ЗГ, във вр. чл.14, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии

Нормата на чл.206, ал.1, т.1 от ЗГ, въвежда задължение за собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които са експедира дървесина, да водят дневник за постъпилата, преработена и експедирана дървесина. Според ал.2 от същия текст "Условията и редът за изпълнение на задълженията по ал.1 се определят с наредбата по чл.148, ал.11". Това е Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, издадена от министъра на ЗХ и министъра на ВР.

Според чл.14, ал.1 от Наредбата, дневникът за постъпилата, преработена и експедирана дървесина се попълва от собственика/ползвателя на обекта или от упълномощено от него лице и се съхранява в обекта, за който е издаден, заедно със съответните екземпляри на превозните билети за експедираната и за постъпилата дървесина и производствената марка.