Решение № 453 от 02.08.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Велико Търново, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело № 20234100100598 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и 52 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът – С. М. С. - твърди, че на 11.04.2021 година пострадал при транспортно произшествие на път III-***, км. ***. Пътувал в автомобил, шофиран от В. М., който вследствие на неправилно маневриране - за да избегне внезапно появило се препятствие на пътя, загубил управление, довело до обръщане на колата. Водачът загинал, а ищецът получил счупване на дванадесети гръден прешлен и повърхностни травми.

Вследствие на катастрофата търпял физически и психически страдания, чиято репарация търси по реда на настоящото производство в размер на сумата от 40 000 лв. за неимуществените вреди, и в размер на 3 533,32 лв. за обезщетение за вреди от забава в размер на законната лихва върху първото вземане за времето от 25.10.2022 година до датата на предявяване на исковете – 02.08.2023 година. Претендира се законна лихва върху главното вземане и разноски.

Ответната страна – „ЛЕВ ИНС“-АД, гр. София – признава факта на транспортния инцидент, времето, мястото на осъществяването му и твърдяното от ищеца застрахователо правоотношение. На ищеца било определено обезщетение от 10 000 лв. за репарация на увреждането. Оспорва исковете с довод ищецът да е съпричинил увредата, неползвайки предпазен колан. Оспорен е целия фактически състав на претенциите.

Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 1 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено:

Не се спори, че на 11.04.2021 година ищецът пътувал в автомобил, шофиран от В. М.. На път III-***, км. *** автомобилът катастрофирал, вследствие на което ищецът получил уврежданията, посочени в исковата молба – приетата от съда и неоспорена от страните медицинска експертиза. Ищецът се е возел без предпазен колан – признанието му при разпита в прекратеното впоследствие досъдебно производство по протокол за разпит от 11.04.2021 година.

Не се спори, че в рамките на производството по чл. 380 и сл. от Кодекса за застраховането ответникът е определил обезщетение за ищеца от транспорнтния инцидент в размер на 10 000 лв. Няма спор и по въпроса, че автомобилът е застрахован от ответното дружество по риск гражданска отговорност на автомобилистите.

Страданията на ищеца са доказани с цитираната медицинска експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели.

Изложените факти налагат извод за доказаност и частична основателност на предявените искове. Установено е неправомерно шофиране на застрахован в ответното дружество водач на автомобил, довело увреждане на ищеца. Фактическият състав на чл. 432, ал.1от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите е налице, а исковете са доказани по основание.

Доводите на ответника в обратна насока са неоснователни. Те противоречат факта, че ответникът е определил обезщетение – ако фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ не беше налице, той не би сторил това. Този му акт съставлява извънсъдебно признание на предпоставките за ангажиране на отговорността му като застраховател по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

Страданията на ищеца следва да се репарират със сума от 40 000 лв. – чл. 52 от ЗЗД. Установеното с признанията му и със заключението на неоспорената техническа експертиза на вещото лице Н. А., че предпазният колан би изиграл превантивна роля, съпричиняване на увредата сочи предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Обезщетението, резултат единствено от неправомерно шофиране, възлиза на 30 000 лв. Останалите вреди, изискващи обезщетение от още 10 000 лв., са плод на поведението на ищеца – не е ползвал задължителен според закона предпазен колан. Така искът е основателен в размер на 30 000 лв., следва да се уважи за тази сума, а за разликата, като неоснователен – да се отхвърли.

Вземането за обезщетение за вреди от забава в плащането на основния дълг за исковия период възлиза на сума от 2 649,99 лв., а за разликата, като неоснователно, следва да се отхвърли.

Доводът на ответника, черпен от чл. 497 от Кодекса за застраховането, е неоснователен. Ищецът претендира мораторна лихва като част от дължимото застрахователно обезщетение по смисъла на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането, а не защото ответникът несвоевременно е заплатил обезщетение в процедурата по чл. 380 от Кодекса.

2

Върху уважената част от исковете на пълномощника на ищеца – адв. С. И., се дължи възнаграждение от 3 262 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Правилата на чл. 78, ал.1 и 3 от ГПК сочат, че при общ размер на направените разноски от 2 141,33 лв. ищецът има право на 1 606 лв., а на ответника, при разходи от 1 900 лв., следва да се присъдят 475 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Осъжда „ЛЕВ ИНС“-АД, гр. София, ЕИК: 121130788, да заплати на С. М. С., ЕГН:

**********, гр. ***., ул. „***“ № ***, сумата от 30 000 (тридесет хиляди лева) лв., обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от пътнотранспортно произшествие на 11.04.2021 година на път III-***, км. ***, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 02.08.2023 година до окончателното му заплащане, сумата от 2 649,99 (две хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) лв., обезщетение за вреди от забава в размер на лихвата по чл. 86 от ЗЗД върху сумата от 30 000 лв. за времето от 25.10.2022 година до 02.08.2023 година, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, както и сумата от 1 606 (хиляда шестстотин и шест лева) лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК..

Отхвърля исковете за разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер от 40 000 (четиридесет хиляди лева) лв., а за мораторна лихва – за сумата от присъдените 2 649,99 лв., до претендираните 3 533,32 лв., като неоснователни в тази им част.

Осъжда „ЛЕВ ИНС“-АД, гр. София, ЕИК: 121130788, да заплати на С. Н. И., адвокат от В. а. к., гр. Г. О., ул. „***“ №***, сумата от 3 262 (три хиляди двеста шестдесет и два лева) лв., адвокатско възнаграждение, включващо данък добавена стойност, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Осъжда С. М. С., ЕГН: **********, гр. ***., ул. „***“ № ***, да заплати на „ЛЕВ ИНС“-АД, гр. София, ЕИК: 121130788, сумата от 475 (четиристотин седемдесет и пет лева) лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4