Определение № 3426 от 03.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3426 гр. София, 03.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20248002901761 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, гр. София, чрез адвокат Д. К., обжалва решение № 166 от 12.03.2024 г. по в.т.д. № 613/2023 г. на Апелативен съд – София, ТО, 13-ти въззивен състав, в частите, с които е потвърдено решението на Софийски градски съд № 339 от 13.03.2023 г. по т.д. № 2712/2021 г. ТО, VI-4 състав, за осъждане на касатора да заплати на „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД по иск на „Про трейд финанс консулт“ ЕООД, в качеството му на процесуален субституент, на основание чл. 44а, ал. 2 от ЗОЗ, сумата в размер на 1 750 265,16 лв, дължима по фактура № 25 722/30.06.2021 г. на доставени по договор № 67 от 01.04.2021 г. нетни количества активна електрическа енергия за м. 06.2021 г. с начислена цена „Задължение към обществото и акциз“, както и обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД върху присъдената главница в размер на 63 204,02 лв, законна лихва за периода от 06.08.2021 г. до 13.12.2021 г., както и в частта, с която е отхвърлен насрещният иск на „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД срещу „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД да бъде осъден да заплати разликата над присъдения размер 2 202 308,11 лв до претендирания от 2 255 000 лв, предявен частично от 3 499 9000 лв, с правно основание чл. 92 от ЗЗД, неустойка, на основание чл. 13 от Договор № 67 от 01.04.2021 г.

1

В касационната жалба излага съображения за недопустимост на съдебното решение, поради това, че „Про трейд финанс консулт“ ЕООД не е активно легитимиран да предяви иск по чл. 44 а от ЗОЗ, тъй като не се легитимира като заложен кредитор на „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД, по силата на договор за заем от 01.07.2020 г. , ведно с анекси към него, сключени между „ПТФК“ ЕООД и „ГЕД“ ЕООД, договор за учредяване на залог върху вземания по реда на ЗОЗ, сключен на 12.05.2021 г. между „ПТФК“ ЕООД и „ГЕД“ ЕООД, поради това, че Договор за заем и Договор за особен залог са нищожни, поради противоречие със закона – липса на предварително съгласие по чл. 21, ал. 1, т. 23, съответно чл. 53, ал. 5 от ЗЕ, договор за особен залог и на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, поради начално невъзможен предмет, тъй като липсва индивидуализация на вземането. Освен това следвало да се докаже вземане на процесуалния субституент. Излага подробни съображения.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Моли да се отмени решението на въззивния част в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен искът с правно основание чл. 92 от ЗЗД и в частта, с която е потвърдено решението на СГС за уважаване на иска с правно основание чл. 44 а от ЗОЗ, във връзка с чл. 79, ал.

1 от ЗЗД досежно посочените суми, като бъде обезсилено първоинстанционното решение досежно предявения главен иск и бъде прекратено производството като недопустимо, алтернативно да бъде отменено първоинстанционното решение по отношение на предявения главен иск и да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правните основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е недопустимо и очевидно неправилно.

Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Налице ли е правен интерес и допустимо ли е възражение с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделка от лице, което не е страна по нея, но решението по делото ще се отрази върху неговата правна 2 сфера? Налице ли е правен интерес за заложния длъжник в производство по предявен срещу него иск с правно основание чл. 44а от 303, да въвежда възражения за нищожност на договора за особен залог и на договора, който той обезпечава, в случаите, когато изясняването на въпроса за действителността на договора за особен залог има преюдициално значение по отношение на възражението за прихващане на насрещни вземания между залогодателя и заложния длъжник? Длъжен ли е съдът да се произнесе по така направено възражение за нищожност?

2.Длъжен ли е съдът в производство по иск с правно основание чл. 44а от 303, предявен срещу заложния длъжник, да се произнесе относно нищожността на договора за залог и договора, който той обезпечава, и без да е направено възражение за нищожност от заинтересована страна и без да вземе предвид липсата на правен интерес на ответника, длъжник по договора за особен залог, да отправя подобни възражения?

3.Длъжен ли е съдът служебно да открие и съответно да сформира краен извод за нищожност на правна сделка, респективно на договор за залог и договора, който той обезпечава, в хипотезата на противоречие с материалния закон и/или поради липса на предмет по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, без да е направено възражение от заинтересована страна и как следва да процедира въззивният съд, когато констатира нищожност на сделка, относима към правата на страните?

По тези въпроси от 1 до 3, се обосновава наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като твърди противоречие на постановеното въззивно решение с: тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК; решение № 589 от 11.09.2009 г. по гр.д. № 1611/2008 г. на ВКС; решение № 133 от 22.11.2011 г. по т.д. № 17/2011 г. на ВКС, I т.о.; решение № 94 от 29.07.2009 г. по гр.д. № 374/2008 г. на ВКС; решение № 87 от 29.04.2013 г. по к. гр. д. № 436/2012 г. на ВКС; решение № 706 от 09.03.2011 г. по гр.д. № 1394/2009 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 87 от 29.04.2013 г. по гр. д. № 436/2012 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 45 от 23.05.2019 г. по т.д. № 1286/2018 г. на ВКС, II т.о.; решение № 60256 от 07.03.2022 г. по гр.д. № 3590/2020 г. на ВКС , IV гр.о.; определение № 605 от 04.04.2023 г. по гр.д. № 4115/2022 г. на ВКС, III гр. о.; определение № 82 от 04.03.2022 г. по гр.д. № 344/2022 г. на ВКС, III гр.о.; определение № 372 от 3

23.06.2015 г. по ч. т. д. № 244/2015г. на ВКС, I т.о.; решение № 90 от 16.06.2015 г. по гр.д № 4406/2014 г. на ВКС, III гр.о.

4.Длъжен ли е при проверка правилността на обжалвания акт въззивният съд да се произнесе по всички наведени в жалбата възражения и доводи и да направи преценка на всички писмени доказателства?

5.Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства?

6.В качеството си на инстанция по същество, може ли въззивният съд да остави неразгледани направени пред него оплаквания и неразгледани определени писмени доказателства?

По въпроси от 4 до 6 обосновава наличие на допълнително основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се твърди противоречие на постановеното въззивно решение с: решение от 17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС; решение № 210 от 08.10.2018 г. по гр.д. № 4971/2017 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о.; решение № 88 от 03.06.2021 г. по гр.д. № 2747/2020 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 116 от 07.10.2020 г. по гр.д. № 3896/2019г. на ВКС, III гр.о.; решение № 142 от 30.03.2020 г. по т.д. № 2970/2018г. на ВКС, I т.о.; решение № 50142 от 16.11.2022 г. по т.д. № 1833/2021 г. на ВКС, II т.о.; тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК; решение № 136 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 1865/2019 г. на ВКС, I гр.о.; решение № 202 от 21.12.2013 г. по т. д. № 866/12 г. на ВКС, ТК, I т. о.; решение № 157 от 08.11.2011 г. по т.д. № 823/2010 г. на ВКС, II т.о.; решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 1857/2010 г. на ВКС, IV гр. о.; решение № 17 от 23.07.2014 г. по т.д. № 811/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение № 55 от 03.04,2014 г. по т.д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 63 от 17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 263 от 24.06.2015 г. по т.д. № 3734/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 111 от 03.11.2015 г. по т.д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 180 от 11.01.2016 г. по т.д.

№ 1618/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 136 от 06.11.2015 г. по т.д. № 2483/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 190 от 07.02.2018 г. по гр. д. № 180/2017 г. на ВКС, IV гр.о.; т.19 от тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г.

4 по т.д. № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК.

7.Противопоставимо на заложния кредитор ли е възражение за прихващане, направено от заложния длъжник, за вземане от залогодателя, възникнало след датата на съобщаване на заложния длъжник за учредяването на залога по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗОЗ и преди датата на съобщаване на заложния длъжник за пристъпване към изпълнение по реда на чл. 32 от ЗОЗ?

Счита, че по посочения правен въпрос липсва трайна практика на ВКС и съдът следва да допусне касационно обжалване, за да създаде такава по тълкуването на чл. 44 а от ЗОЗ , чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД. Липсвало в законите отговор на посочения правен въпрос и законите били непълни, съдебната практика щяла да допринесе за разрешаване на правния въпрос, решаване на делата според точния смисъл на законите.

Ответникът по касационната жалба „Про трейд Финанс Консулт“ ЕООД, гр.

София оспорва подадената касационна жалба. Излага подробни съображения, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Претендира разноски.

Не е постъпил в срок писмен отговор от „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД, гр. София.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.

283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението ли це.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел по предявените искове с правно основание чл. 44а от ЗОЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 44 а ЗОЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД имал правните характеристики на иск на заложен кредитор срещу заложен длъжник, за реално изпълнение на заложеното вземане, доколкото доброволно изпълнение от страна на заложния длъжник не била налице. В тази хипотеза, заложният кредитор предявявал иска за реално изпълнение на заложеното вземане в качеството на процесуален субституент на залогодателя срещу заложния длъжник, съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ГПК, при което кредиторът и залогодателят като необходими задължителни другари, 5 притежавали съвместна активна процесуална легитимация, съгл. чл. 26, ал. 4 от ГПК.

Въззивният състав е установил, че по отношение активната легитимация на заложния кредитор да предяви исковете, ответникът - заложен длъжник е заявил редица възражения, касаещи действителността на Договора за особен залог от 20.05.2021 г. и Договор за заем от 01.07.2020 г., които въззивният състав е преценил като неоснователни. На първо място, въззивният съд е посочил, че тези възражения в действителност не касаят процесуалната легитимация на заложния кредитор, а неговата материална такава. Отделно от това чрез посочените възражения ответникът „БДЖ - ПП“ ЕООД, който не бил страна по посочените договори, в действителност не бранил собствени права, доколкото недействителността, във формата на нищожност, в каквато насока били възраженията, не би имала за последица промяна в правното положение и в правната сфера на ответника. На следващо място, според непротиворечивата практика на касационната инстанция, допустимо било разглеждане на възражения за нищожност на договори, които бранят правата на лицето, което използва това процесуално средство за защита, но не и възражения за нищожност, които бранят права на трето лице, което не участва в производството, тъй като само и единствено от волята на лицето, чиито права възражението брани, зависело дали да се позове на последиците от нищожността, както и да ангажира доказателства за нейното установяване.