Решение № 931 от 09.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 931 гр. Бургас, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100501243 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, вр. чл.17 и сл. от ЗЗДН.

Образувано е по жалбата на Ю. З. с ЕГН ********** , с постоянен адрес: ******** и настоящ адрес: ********, чрез процесуален представител адв. Д.Гочев от БАК,с посочен адрес на дейност, против Решение №969/09.05.2023г., по гр.д.№1046/23г. по описа на БРС.

Изразява се недоволство от посочения съдебен акт, уважаващ молбата на Г. С. Б. ЕГН ********** за издаване на Заповед за защита от домашно насилие, осъществено на 04.02.2023 г. в гр. **** спрямо нея и малолетния А. Ю. З. ЕГН **********- двамата с адрес: ********, като срещу жалбоподателя, явяващ се бивш съжител на Б. и баща на детето й са наложени ограничителни мерки, ползващи молителите.

Иска се отмяна на решението и издадената срещу жалбоподателя заповед за защита от домашно насилие, както и ново произнасяне, с което съдът да остави без уважение молбата за издаването на такава съдебна заповед в полза на молителката лично и като законен представител на малолетното на страните дете А. З..Дирят се съдебно- деловодни разноски за двете инстанции.

Решението се сочи за неправилно и необосновано.

Твърди се неправилна преценка на събраните по делото доказателства, при които съдът необосновано е достигнал до извода за упражнено от жалбоподателя спрямо въззиваемите домашно насилие(деликт). Оспорват се в тази връзка показанията на св. Г.Б. и изложените в Декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства.

Излагат се пространни съображения в тази насока.

Страната прави собствен анализ на събраните доказателства и от него заключава, че 1 действията на молителката са продиктувани не от необходимост за защита срещу действително осъществени спрямо нея и детето насилствени действия, а от намерението й да ограничи контактите на детето с бащата изцяло, предвид заведеното от последния дело за промяна на режима на личните отношения с малкия без присъствието на майката.

В подкрепа на горното твърдение, жалбоподателят намира преднамерено провокативно също така поведението на молителката, която противно на очакванията за човек, заплашен от друг, се среща с него и го кани в дома си.

Въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба.

Проверката на БОС по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а служебната проверка по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо обжалваното съдебно решение.

По съществото на спора, в отговор на оплакванията за неправилност на решението, изразени в жалбата, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано пред Бургаски РС по реда на Закона за защита от домашното насилие(ЗЗДН), по молба на Г. С. Б. от гр****, за налагане на мерки за защита спрямо нея и детето А. Ю. З., ЕГН **********, срещу Ю. З. от гр****, явяващ се баща на малолетното дете.

В молбата се твърди, че молителката и ответникът са живели за кратко на семейни начала, като от връзката им е родено детето А. Ю. З.. Сочи се, че още преди детето да навърши една година двамата са се разделили, като отношенията във връзка с А. били уредени по съдебен ред.

Молителката твърди, че ответникът злоупотребява с алкохол и марихуана, като при осъществяване на режима си на лични контакти с детето той проявявал агресия спрямо нея, при това в присъствието на сина им. Конкретно се излага, че на 04.02.2023 год. около 13:15ч. молителката и детето били заедно с ответника на разходка, по време на която двамата родители се скарали, защото ответникът не искал да остане до 17:00ч. с детето, а след това пускал жалби срещу молителката. Сочи се, че когато се качили пред апартамента на молителката и тя отворила вратата, за да прибере детето, ответникът влязъл в коридора и в момента, в който молителката се навела да съблече момченцето, което било с лице към баща си, ответникът й ударил силен шамар през лицето. Молителката се стреснала и извикала. Попитала го защо я е ударил пред детето, а в този момент се появила и голямата й пълнолетна дъщеря Г., която също била в жилището и чула какво е станало. Молителката излага, че за случая е подала жалба с вх.№ 3388001208/06.02.2023г. в 5-то РУ към ОД на МВРБургас. Сочи, че се страхува от ответника, защото под въздействието на алкохол и марихуана същият проявявал агресия срещу нея безпричинно. Твърди, че живее в страх за живота и здравето си, както и за тези на детето, поради което е молила да им бъде предоставена защита, включително незабавна такава. Отправила е искане до съда да задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, да му забрани да приближава жилището им, яслата на детето, както и местата за социални контакти и отдих на двамата; да бъде задължен да посещава специализирани програми и се моли тези мерки да бъдат наложени за максималния предвиден в закона срок.

Ответникът чрез пълномощника си адв. Димо Гочев от БАК, е депозирал писмен отговор, оспорващ като неверни всички твърдения, изложени в иницииралата производството молба, включително това, че молителката Б. е била обект на домашно насилие от негова страна.

Сочи, че целта на депозираната молба е прекратяване на режима на лични контакти между него и 2 общото му с молителката Б. дете – А. З., определен за всяка събота от 10.00 часа до 17.00 часа в присъствието на майката, с решение по гр. д № 3001/2021г. по описа на БРС, с което упражняването на родителските права над малолетния е възложено на молителката. Твърди, че на процесната дата – 04.02.2023г. по време на осъществяване на посочения режим, молителката е отправила неоснователни обвинения за физически тормоз над нея от страна на ответника, като по този начин е прекъснала срещата му с детето. Сочи, че за тези нейни действия са били уведомени органите на полицията, както и че на 16.02.2023г. ответникът е подал искова молба за промяна на режима на лични контакти между него и сина му, които да се осъществяват без присъствието на майката. Излагат се съображения в насока неоснователността на сезиращата съда молба, вкл. се сочи, че след издаване на заповедта за незабавна защита по делото и въпреки твърденията си, че се страхува от ответника, молителката се е явила на уговорена помежду им среща в присъствието на социален работник.

Заинтересована страна Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас , редовно призована, не е участвала в съдебно заседание, но е депозирала социален доклад по делото.

Първоинстанционният съд е приел с обжалваното решение, поправено поради ЯФГ с Решение №1319/13.06.23г. на БРС, че молбата е основателна, задължил е Ю.З. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г. С. Б. и детето А. Ю. З.- двамата с адрес: *******, на основание член 5 алинея 1 точка 1 от ЗЗДН; забранил е на Ю. З. да приближава на по-малко от 100 метра Г. Б., жилището й, посочено по- горе, както и местата за социални контакти и отдих на същата за срок от 12 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита, на основание член 5 алинея 1 точка 3 от ЗЗДН; Ю. З. е осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд Бургас глоба в размер на 200 лв. на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, както и държавна такса в размер на 25 лв. за проведеното производство, на основание член 11 алинея 2 ЗЗДН.

Въз основа на решението е постановено издаването на заповед за защита на молителите, подлежаща на незабавно изпълнение.

Лицето, срещу което е издадена, е предупредено за последиците от нарушаването й и на полицейските органи е указано да следят за нейното изпълнение.

Издадена е и заповед за незабавна защита на молителите до приключване на делото с влязло в сила решение, подлежаща на незабавно изпълнение.

Въззивният съд изцяло споделя тези крайни правни изводи на БРС, по следните съображения:

Предвид естеството на производството, в чл.13 от ЗЗДН са визирани способи и доказателствени средства за установяване основателността на твърдените обстоятелства, обосноваващи издаване на заповед за защита. БОС анализира събраните по делото и съобразени с горното правило документи и свидетелски показания, поради което установява фактическа обстановка по спора, идентична с тази, констатирана от РС:

Към молбата по ЗЗДН ищцата Б. е приложила декларация по чл.9, ал.3 от Закона, в която са описани обстоятелства, изцяло съвпадащи с изнесените в молбата по делото, посочени по- горе такива.

От представена справка за съдимост на Ю. З., ***** гражданин явства, че той не е осъждано лице.

Съгласно внесения пред първа инстанция социален доклад на Агенция за социално 3 подпомагане, детето живее и се отглежда при майката при много добри хигиенно- битови условия.

Майката има три вече пълнолетни дъщери от предходен брак, живеещи самостоятелно, но подкрепящи я при отглеждането на малолетното дете А., с чийто баща е съжителствала за кратко преди раждането.

Бащата се е оплакал пред ДСП –ОЗД-Бургас веднъж през м. януари 2023г., че майката осуетява с присъствието си режима му с детето, определен със съдебно решение. Същевременно майката се оплаквала, че бащата не участвал активно в живота на сина си, не се грижел икономически за него.Бащата е оспорил горното с твърдения, че плаща редовно издръжка и му носи подаръци- дрешки и обувки. Установено е по данни от двамата родители, че имали несходство в характерите, изпадали постоянно в конфликти. Според майката З. постоянно я притеснявал и тормозел по телефона и чрез трети лица, злоупотребявал с алкохол и после ставал агресивен спрямо нея, употребявал наркотични вещества. Изброени са конкретни случаи, когато между бащата и неговите роднини от една страна и майката на детето от друга, са ставали скандали и пререкания по повод малкия А..

Бащата е дал своя версия на станалото на 04.02.23г. Посочил е пред социалните работници, че в същност не той ударил майката, а тя него два пъти с шамар, без никаква причина, след което и щом той извадил мобилен апарат да заснеме случая, започнала да вика, че той я ударил, на което станала свидетел дъщерята на Б.- Г.. Тогава ищцата искала ответникът да влезе в жилището й и да остане до 17 часа, но той отказал и отишъл в 5-то РПУ на МВР-Бургас да се оплаче. Сочи се, че и двамата родители отричат да са упражнили насилие един спрямо друг в присъствието на детето им.

Налице са данни за няколко водени съдебни дела между двамата родители и че те не са в добри отношения.

С полицейски протокол от 27.02.23г. З. е предупреден по реда на чл.65 от ЗМВР да се въздържа и да не извършва домашно насилие спрямо Г. Б. и всички спорни въпроси да разрешават по законоустановения ред, под който З. се е подписал с възражение, че не е извършил акт на насилие спрямо жената.

Ю. З. действително води дело срещу Г.Б. по чл.59, ал.9 от СК за изменение на определения му с детето А. режим за лични контакти, който сочи за неудобен за него и детето, както и за често нарушаван или възпрепятстван от майката и моли контактите да се провеждат без нейно присъствие.

Безспорно и видно от представения в процеса акт за раждането на А. е, че молителката и ответникът по молбата са му родители.

По делото са представените снимки на хартиен носител А4, за които ответникът признава, че ги е направил със собствен телефон на 04.02.23г. и това се признава и от другата страна.Тези снимки обаче не носят съдържание, относимо към конкретния спор, т.е. не отразяват твърдения от ищцата единичен акт на насилническо поведение на ответника. С оглед това съдът не ги обсъжда в контекста на спорния предмет.

Разпитана е свидетелка Г. Б.- пълнолетна дъщеря на ищцата от предходен брак, според която в деня, посочен за дата на осъществено домашно насилие тя била в апартамента на майка си, а последната с ответника и детето им излезли навън, т.к бил ден за свиждане. Към 13.30 или малко преди 14 часа чула, че се връщат, че Ю. крещи в коридора, видяла майка си да кляка, предполага, че за да събуе детето и тогава чула много силна плесница и майка си да пита Ю. защо я удря и знае 4 ли, че и Г. е вкъщи. Тя извикала дъщеря си и като я видял, Ю. пребледнял, после излязъл навън с майката, където продължил да вика, но преди това казал“Ще те удрям, не те понасям“. Чула също, че и Ю. запитал майка й защо го е ударила.