Решение № 424 от 04.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Атанас Н. Атанасов при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100600639 по описа за 2024 година , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на повереника на частната тъжителка М. Ц. Т. срещу присъда от 16.10.2023 г. на СРС, НО, 1-ви състав по НЧХД № 13117/2020 г., с която подс. Р. К. В. е оправдана по повдигнатото й с тъжбата на М. Т. обвинение за извършени престъпления по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал.

1 от НК и по чл. 147, ал. 1 от НК.

Във въззивната жалба са изложени доводи, че присъдата е необоснована и неправилна. Предлага се присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена и да бъде постановена въззивна присъда, с който подсъдимата бъде призната за виновна и осъдена по повдигнатото й обвинение.

В съдебно заседание на СГС частната тъжителка М. Т., редовно 1 призована, не се явява.

Защитникът на подс. Р. В. оспорва въззивната жалба и пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и обоснована, като моли да бъдат присъдени направените по делото разноски от подсъдимата.

Подс. Р. В., редовно призована, не се явява в съдебното заседание на въззивния съд.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Частната тъжителка М. Т. и подсъдимата Р. В. живеят в гр. София, ж. к.

******* вх. Ж от дълги години, като през годините между тях се насложили отношения на неприязън една към друга, по повод на отправяни взаимни обвинения една към друга за злоупотреби в дейността им като домоуправители и касиери, както и по различни други поводи. Всичко това довело до размяна на обидни реплики между членовете на двете семейства през годините.

На неустановена дата, месец и година, преди 01.10.2020 г. във входа на блока, където живеели подсъдимата и ЧТ, на една от стените във входа било написано „М. ВЪН!!! КРАДЛА“.

На неустановена дата, месец и година, преди 01.10.2020 г. във входа на блока от семейството на ЧТ били намерени и написани бележки със следното съдържание и запазен правопис:

„Г-жо

В съда забрави да кажеш, че си осъждана за убийство Мандата ти изтече“;

2

„Крадло

Номера на делото е 7093

В събота - на събрание трима от избираните ти са свидетели Не си и помисляй да ги обработваш“;

„Крадло,

Сигурно си получи призовката - 02.07., 9:00 И което означава, че тръгваш от врата на врата, както ти си знаеш и всички, които те „избраха“ на събрание в петък от 19:00“;

„Крадло,

Социопата да стои далеч от мен“.

Първоинстанционният съд се е позовал на заключението на съдебнопочерковата експертиза, съгласно което описаните надписи са били изпълнени от подсъдимата Р. В..

Първоинстанционният съд е приел и че от показанията на свидетелите И.Т. и П. К. се установяват влошените отношения между подсъдимата и частната тъжителка, както и че подсъдимата е отправяла обидни реплики към тъжителката, но без някой от свидетелите да може да посочи кога е ставало това.

За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на събраните в хода да съдебното следствие доказателства: обясненията на подсъдимата Р. В.; показанията на свидетелите И.Т. и П. К.; заключението на съдебно-почерковата експертиза; писмените доказателства по делото.

Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняването на предмета на делото доказателства и не е ограничил страните при упражняване на процесуалните им права да правят относими доказателствени искания.

3

Първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствените източници по делото и е формирал фактически изводи, които въззивният състав споделя.

Обосновано първоинстанционният съд е приел за установено по категоричен начин, че подсъдимата е автор на инкриминираните текстове, като се е позовал на заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-почеркова експертиза. Освен обосновано и без да дава основания за съмнение в неговата правилност, заключението се явява и съответстващо на останалите събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите И.Т. и П. К., които по еднопосочен начин установяват наличието на влошени отношения между подсъдимата и тъжителката, довели до ситуации, при които те взаимно са си разменяли обидни реплики.

Въззивният съдебен състав намира, че обосновано районният е кредитирал и показанията на свидетели И.Т. и П. К., които по еднопосочен, безпротиворечив и последователен начин установяват както характера и развитието на отношенията между подсъдимата и частната тъжителка, така и наличието на конфликтни ситуации, при които двете са разменяли помежду си обидни реплики. Обсъждайки тези показания, първоинстанционният съд е констатирал невъзможност да се установи конкретното време на протичане на съответните конфликтни ситуации, при което в съответствие с доказателствата по делото е счел, че не могат да бъдат конкретизирани по време на извършването им, както действията на подсъдимата по отправяне на инкриминираните свовесни изрази, квалифицирани като обидни по отношение на частната тъжителка, така и по написване на инкриминираните текстове, имащи съответно обидно и клеветническо съдържание, съобразно повдигнатото с частната тъжба обвинение и дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на същото.

При така установената и от настоящия въззивен състав фактическа обстановка, правилни се явяват и правните изводи, които районният съд е формирал, съгласно които подс. Р. К. В. следва да бъде оправдана по повдигнатото й с частната тъжба на тъжителката М. Ц. Т. за извършени престъпления по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 147, ал. 1 от НК.

4

Както правилно е посочил първоинстанционният съд в мотивите към обжалваната присъда, за да бъде признато за виновно определено лице в извършването на определено престъпно деяние, последното трябва да бъде индивидуализирано, както чрез установяване на реализирането на съответните съставомерни обстоятелства от обективна и субективна страна, така и чрез конкретизиране на мястото и времето на неговото осъществяване.

Това е от особено значение за обвиненията, повдигани с частни тъжби, доколкото за престъпленията, преследвани по този ред, по начало е предвидена по-кратка давност, а за да бъде постановена осъдителна присъда, следва със сигурност да бъде установено, че тази давност не е изтекла. В процесния случай повдигнатото обвинение е за извършени престъпления на конкретно посочени дати, а по делото е останало недоказано, че именно на същите дати са осъществени съответните престъпни деяния. В тъжбата и съответно по реда на нейното допълнение не е инкриминирано извършването на съответните деяния в по-широк времеви интервал, с което е препятствана възможността съдът да признае подсъдимата за виновна, че е извършила тези деяния на неустановена дата в такъв период от време. Разширяването на времевите граници на извършване на съответната престъпна дейност не е допустимо да бъде извършвано от съда по начин, при който се излиза извън определените от обвинението такива граници, доколкото това би представлявало съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, а за да е налице такова процесуално надлежно изменение следва по реда на чл. 287, ал. 6 от НПК частният тъжител да повдигне съответното ново обвинение. В процесния случай не е изменяно обвинението по посочения ред.

С оглед на изложеното, въззивният съдебен състав не намира основания за ревизиране на възприетите от първата инстанция правни изводи по отношение на повдигнатото с обвинителния акт обвинение.

Като не установи допуснати от първоинстанциония съд съществени процесуални нарушения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена. С оглед изхода на въззизвното производство, следва подсъдимата да бъде осъдена да заплати на подсъдимата 5 направените от последната разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция в размер на 200 лв., съобразно отразеното в договора за правна защита и съдействие, приложен на л. 24 от въззивното дело. Не следва да бъде уважавано искането на защитника за присъждане и на разноски на подсъдимата за адвокат пред първоинсатнционния съд, доколкото в договора, приложен на л. 30 от делото на СРС не е надлежно отразено извършено плащане на уговорената сума за адвокатска защита.

Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, ІV въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 16.10.2023 г. на СРС, НО, 1-ви състав по НЧХД № 13117/2020 г.

ОСЪЖДА частната тъжителка М. Ц. Т., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на подс. Р. К. В., ********** сумата от 200 лв. – разноски по делото за защита във въззивното производство на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ

И ПРОТЕСТИРАНЕ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6