Решение № 388 от 27.04.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 397/2023
- Вид
- Решение № 388
- Подписан
- 27.04.2023
- Състав
- АНАТОЛИ ЙОРДАНОВ БОБОКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, изр. 1, пр. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.38 ал.1 т.1 · Закон за счетоводството
- чл. 74 ал. 1 · Закон за счетоводството
РЕШЕНИЕ
№ 388 гр. Бургас, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Д. Михайлова като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20232120200397 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от *** ЕИК*** срещу Наказателно постановление (НП) №2549-F659953 от 28.11.2022г., издадено от Зам.Директора на ТД на НАП, гр.Бургас, с което на основание чл. 74 ал. 1 от ЗСч, на жалбоподателя е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 550,00 лева, за нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 ЗСч. С жалбата се изразява недоволство от наложената санкция, като се претендира неговата отмяна. В с.з. процесуалният представител поддържа жалбата и претендира за разноски.
Процесуалният представител на ответната страна - ТД на НАП, гр. Бургас оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното постановление и да присъди разноски.
Бургаският районен съд, след анализ на всички събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата изхожда от лице, което е легитимирано да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото НП. Същата е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и съдържа изискуемите реквизити. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.
По повод извършена проверка св. М. – „инспектор по приходите” в ТД на НАП, гр.
Бургас, констатирала, че жалбоподателя не е публикувал годишните си финансови отчети за 2020г. в законоустановения срок, а именно до 30.09.2021г. /с оглед на удължаване на срока с 2 месеца, поради обявеното извънредно положение в страната/. Това обстоятелство било установено, чрез предоставени списъци от Агенцията по вписвания. За това нарушение на 1 жалбоподателя бил издаден АУАН. Въз основа на издадения АУАН, било издадено и атакуваното в настоящото производство наказателно постановление, с което на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч, на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 550,00 лева, за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 ЗСч.По делото е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя като показанията му кореспондират с констатациите обективирани в акта и в обстоятелствената част на наказателното постановление.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи от правна страна следното:
Не е спазен тримесечния срок от установяване на нарушителя съгласно чл.34 от ЗАНН. Това нарушение е такова на просто извършване и е осъществено с бездействието на нарушителя към датата следваща последната фиксирана от закона - в случая първия работен ден след законоустановения срок. Следователно първия момент, когато контролният административен орган-ТД на НАП е имал възможност да констатира нарушението на чл.38 ал.1 т.1 ЗСч и да установи по несъмнен начин неговия автор е 1.10.2021г. Това е така защото всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не нарушението. Регистъра на АВ е публичен и главният факт подлежащ на доказване е можел да се установи чрез една елементарна справка в сайта на АВ. Това води до извода, че за контролният орган тримесечният срок, в който може да състави АУАН на нарушителя започва да тече от 1.10.2021г. и изтича на 3.1.2022г. – първия работен ден. АУАН е съставен на 23.05.2022г. – следователно не е спазен тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на акт за констатиране на нарушението, тъй като този срок е изтекъл. Актосъставителят не се е съобразил с нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН и е съставил АУАН извън установения тримесечен срок в тази разпоредба при погасена вече правна възможност.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя се дължат направените по делото разноски като следва да бъде осъдена НАП-София да заплати сума в размер на 400 лева съгласно договор за правна услуга.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, пр. 3 от ЗАНН, Бургаският районен съд, 17-ти наказателен състав,
РЕШИ:
2
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №2549-F659953 от 28.11.2022г, издадено от Зам.Директора на ТД на НАП, гр.Бургас, с което на основание чл. 74 ал. 1 от ЗСч, на *** ЕИК*** е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 550,00 лева, за нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 ЗСч.
ОСЪЖДА НАП-София да заплати на *** ЕИК*** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред пред Административен съдБургас в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3