Протокол № 49 от 26.05.2021, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 49 гр. Сливен , 21.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Я. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Красимира Д. Кондова при участието на секретаря П. С. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20212200500218 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Въззивниците П. М. Д. и Б. Й. Н., редовно призовани, се явяват лично и с процесуален представител по пълномощие

- адв. Д.П., редовно упълномощен от първата инстанция и приет от днес пред настоящата.

Въззиваемата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен, редовно призована, се представлява се от процесуален представител по пълномощие - юриск. К.Т. редовно упълномощен от 05.07.2019 г. и приет от днес пред настоящата инстанция.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки и при условията на чл. 142 ал. 1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на дeлото и го докладва.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №260242/09.04.2021г. по гр.д. № 364/2021г. на Сливенски районен съд, с което детето П.Б. Н., роден 1 на ********. е настанено на основание чл.28 от ЗЗДт в специализирана институция - ЦНСТДМУ - г***** за срок до навършване на пълнолетие, считано от 09.04.2021 г.

Решението е обжалвано от ответниците в първоинстанционното производство - П. М. Д. и Б. Й. Н. - родители на настаненото дете, чрез пълномощник адв. Д.П., изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна ДСП - Сливен.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С определение от з.з. от 17.05.2021 г. съдът е приел въззивната жалба за редовна и допустима и е изготвил подробен доклад на същата и на постъпилия отговор.

С определението съдът се е произнесъл по направените от двете страни писмени доказателства, оставил е без уважение искането за събиране на устни доказателства в мотивирана част от определението и е постановил изслушване на непълнолетното дете П- Н..

Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии , поддържам въззивната жалба против решението на РС - Сливен. Нямам възражения по доклада. Правя отново искане за допускане на един свидетел, който водим в днешното с.з, чрез чиито показания ще искаме да установим притежават ли представляваните от мен родители необходимите родителски качества, за да отглеждат детето П- в семейна среда. Свидетелят е ГГ.Х.М., познава ги повече от 20 г.

Юриск. Т.: Уважаеми окръжни съдии, оспорвам въззивната жалба, поддържам подадения от нас отговор. Нямам възражения по доклада. Не се противопоставям на направеното искане.

По направеното от адв. П. доказателствено искане, съдът констатира, че с определението си от 17.05.2021 г. е оставил без уважение искането за събиране на гласни доказателства, поради неспазване на изискването по чл.

156 ал. 2 от ГПК на страните. В днешното с.з. адв. П. провежда същото в съответствие с посочената норма и съдът намира, че искането е допустимо и основателно, касаещо изясняване на относими към предмета на делото 2 обстоятелства, поради това и на основание чл. 157 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел ГГ.Х.М., водена в днешното с .з. от въззивниците.

Съдът покани в залата водения свидетел.

Пристъпи към снемане на самоличността му:

ГГ.Х.М. – 71 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без родство със страните

Съдът предупреди свидетелката за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК, обещава да говори истината.

РАЗПИТАНА КАЗА: От както съм започнала да упражнявам професията си като адвокат познавам Б. и П.. С всички проблеми, които са имали, съм запозната. Когато сключиха брак и решиха да осиновят дете, първо разговаряхме, умуваха какво да направят. След това осиновиха П- и през цялото време докато се установи, че той има това заболяване, са полагали изключителни грижи към него. След това като се установи, че той има тази супер активност, както са им обяснили на първо време лекарите, родителите започнаха да полагат грижи във връзка със самото лечение и приемане на лекарства от негова страна. Беше записан в спортното училище, не можа да учи там във връзка с това. Във връзка с неговото поведение се наложи да го преместят в друго училище да учи. През всичкото това време двамата се грижеха изключително добре за него. Каквото и действие да предприемаха разговаряхме, умувахме какво да направим и когато преди 1 г. и половина вече Б. се разболя по-сериозно, започнаха с П. да имат търкания помежду си двамата. След много разговори и умуване заедно с тях, подадохме молбата за разсиновяване. Но преди да се стигне до дело, решиха да се откажат, защото просто бяха свикнали с детето. Бяха свикнали с всички грижи, които полагат към него, с лечението му. Няколко пъти тя лежа с него в болницата във Варна с детето. Единият път тя не можа да отиде, тъй като и двамата работят, отиде да лежи в болницата заедно с детето сестра й.

Понякога наистина на емоционална основа, приемам че е било така, може би 3 са вземали погрешни решения, но не мога да кажа от както ги познавам, това както са ги обвинили в социалния доклад и във всички документи пише, че са непригодни родители. С това нещо не мога по никакъв начин да се съглася.

Те като родители каквото трябва го правят. Ако в училище се сбие с някого, ако нещо е счупил и трябва да се плати нещо, което е направил те отиват и плащат. Каквото трябва те винаги са го правили. П- не е изоставено дете, което не е гледано, да не е лекуван – всичко това двамата родители всичко са правили за това дете. Няколко пъти П. лежа с него в болница във Варна.

Лекарствата, докато беше по-малък те можеха да следят как приема лекарства, но като порасна малко повече, той е вече почти на 18 г. П- - не всеки път може да се проследи дали взема лекарства. Всичко това може би е усложнило малко отношенията им и се е наложило да бъде настанен в този център преди 1 г. и половина. Считам, че в момента когато изтече срокът за настаняването му и няколко пъти те ходиха там, за да го освободят, от центъра отговаряха, че не могат да се грижат за него и няма да го освободят от там. Няколко пъти казвах на Б. да подадат писмена молба, защото като има писмена молба се вижда, че те желаят да се грижат за него вече, че срокът е изтекъл. След като те няколко пъти ходиха в дома и искаха да го вземат, последва новото искане за настаняването му за срок до навършване на 18 г.

Това как те успяват да го възпрат не съм виждала, но винаги когато той направи нещо, което не е редно съответно те вземат мерки това да бъде изправено. Извиняват се ако трябва, заплащат каквото трябва. П. има дъщеря от първия си брак, по същия начин осиновена, която след като не живее с мъжа, с който няма брак и оставя децата, те продължават да се грижи за тези деца. От с. Селиминово, където ходят на училище има документ, че тези деца никога не са били изоставяни и добре се гледат. Така, че тяхното дете, което гледат от 1 г., не мога да каже, че не могат да го гледат. П- - в момента го виждам след настаняването му в дома, много добре изглежда в момента.

Може би благодарение на лечението е спокоен, може би в дома все пак има условия и той осъзнава това. Той вижда колко много усилия полагат те да не бъде повече там и е наясно, че трябва да приема лекарства, за да бъде в едно що годе нормално състояние. П. и Б. имат определен режим кога да ходят.

Винаги каквото му трябва нещо му го носят, от каквото има нужда му го предоставят, за да бъде спокоен и да не се чувства травмиран и да му се уврежда психиката. Прочетох в документите представени от Агенцията, че 4 някакво изслушване на П- му е повлияло много зле, Аз такова нещо по никакво дело не съм разбрала и не съм установила да е имало. Не знам защо се говори за такова нещо няколко пъти. То не се говори, пише се няколко пъти, а не се цитира точно кога и по какво дело става въпрос.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.

Съдът освободи свид. Г.М..

Съдът освободи от залата страните по делото и покани в залата детето П- Н..

С детето се явява социалният работник М.Х.С., определена със заповед № 2003-ЗДЗД-1007/19.05.2021г. на Директора на ДСП – Сливен.

На основание чл. 15 ал. 1 от ЗЗДт

ИЗСЛУШВАНЕ на детето П.Б. Н.. съдът ПРИСТЪПИ към

Детето П.Б. Н.: Чувствам се зле без родителите си там, не мога без тях.

В дома хората се грижат за мен. Казвам на госпожите, че искам да съм при семейството си, че ми е по-удобно при тях и ми е по-хубаво при тях, защото ги обичам и не мога без тях. Няма да се повтори повече това да посягам на мама, не е хубаво да се посяга. Като се ядосам правя това, минават 5 минути и се извинявам казвам: „Мамо извинявай”. Когато съм при родителите си не си пиех редовно лекарствата, защото ми се приспива от тях. Сега ми е подобре вече. Аз се промених. Това вече няма да се повтаря. В дома госпожите и медицинската сестра ми дават лекарствата. Когато съм в къщи родителите ми редовно ми дават лекарствата, но аз не ги исках. Повече няма да правя така, щото вече съм нов човек. В дома нямам психолог, ходех на Дневен център. Аз ходя в дневния център, там ми е по-добре, там не ми е скучно. В дома нямам телефон, играя си с децата, рисувам с тях. Там мога да си говоря с някои деца, но има и деца с увреждания, с които не мога да си говоря и от тях се чувствам зле. Спрях да ходя на училище, защото едни момчета ме нападнаха и не мога от тях да отида на училище. Майка ми дойде един път при директорката да кажем, че ме удрят и ме бият. Излизаме от училището и те направо ме нападнаха. Не помня от кога спрях да ходя на училище. Имам желание да ходя в училище. В село има до 7 клас. След това в Сливен ходим на училище. Това когато ме нападнаха беше в 5-то основно училище в 5

Сливен. Ще слушам майка ми и баща ми, каквото ми кажат ще изпълнявам.

Ще помагам на майка ми, ще шетам, ще чистя. Искам да ме пуснете в къщи.

Те идват да ме виждат постоянно в дома, постоянно им се обаждам. Баща ми не ми се кара. Каза ми един път да слушам, казва: „Слушай П-, слушай”, а аз не слушам. От както си пия хапчетата в дома се промених. Преди не слушах и майка ми и баща ми. От както ме настаниха в дома пия си хапчетата редовно и се промених. И в къщи ще ги пия вече редовно. Моля ви се от сърце и душа, искам да съм си в къщи. В събота и неделя не си ходех в къщи, не ме пускаха от дома.

Съдът освободи детето П- от съдебната зала.

Социалният работник М.С.: От 2019 г. работя по случая с П-.

Доколкото съм запозната от колеги, които са работили в предходен период от 2016 – 2017 г. майката на П- е заявявала няколкократно желание да го изостави. Като причина изтъква невъзможността да се справи с възпитанието и овладяване на агресивните му прояви. От както е в дома определено след лечението, което се проведе в края на миналата година, променени са медикаментите на П-, наистина се наблюдава положителна промяна - както от емоционално и психическо естество, така и визуално. В периодите, в които го бяха пуснали да гостува на родителите си при извършени тогава от нас посещения, той беше пуснат по улиците и никой не знаеше къде е. Казваха, че ходи да работи, нямаше никакъв контрол. Към момента майката твърди, че иска да го гледа и осъзнава грешката, но преди един месец, може би преди делото на РС, в телефонен разговор ми каза: „М., да кажеш две добри приказки и да ми помогнеш, защото и ти си майка”. Аз й казах, че ще защитавам интересите на П-. Отговорът от нейна страна беше: „Ако не ми го върне съда, аз ще го разсиновя”. Тя стои на двете крайности, тя или си го взема или го разсиновява. В момента детето е на държавна издръжка в дома и парите не се получават от никой.

Това, което каза детето днес пред Вас, ми го каза и на мен вчера същото.

Смятам, че е истината. Той е чистосърдечен, осъзнава проявите си и чистосърдечно се разкайваше. По детски е наивен все още, въпреки възрастта си. Той е посещавал училище в Селиминово, изключен е от там, преместен е в 5-то основно училище в Сливен. След това е преместен е във „Власаки 6