Определение № 198 от 06.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 198 гр. София, 06.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514300 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по подадено възражение пред въззивния съд по чл. 423 ГПК от Й.

Р. Х., И. Р. Х. и Р. Л. Х. – длъжници по ч.гр.д. № 22673/2025 г. по описа на СРС, 72 състав.

Жалбоподателите твърдят, че от 1996 г. и към настоящия момент живеят в Унгария, гр. Будапеща 1095, ул. „********. Семейството не пребивава на адреса в Р.

България, няма местоживеене на територията на страната, като само Р. Х. е пребивавал в Р. България епизодично по различни поводи и за няколко дни. Твърдят, че в Р.

България не притежават годен за живеене, водоснабден недвижим имот и нямат роднини, които да ги уведомят за евентуално изпращани съобщения и призовки.

Излагат съображения по същество на спора, че никога не са подавали искане за присъединяване към водопроводната мрежа на ответника за имота. Считат, че не е налице изпълнение на изискванията за връчване чрез залепване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Посочват, че ако призовкарът бил разговарял с някой от съседите, то неминуемо е щял да установи, че и трите лица живеят извън страната от десетилетия. Твърдят, че призовките са оформени абсолютно бланкетно и от тях не може да се направи извод, че длъжностното лице е положило усилия да намери и връчи книжата, още повече, че в случая, предвид липсата на конкретика, не може да се установи дали призовкарят е бил именно на конкретен адрес – Републиканска 15. Предвид изложеното искат да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 423 ГПК – заповедта за изпълнение не е надлежно връчена нито на адреса посочен в ЗИПЗ, нито на друг адрес, за който заявителят е бил редовно уведомен – адвокатска кантора, нито лично на лицата, за които се отнасят, нито на друго лице съгласно да я приеме. Претендират разноски.

Ответникът по възражението „Софийска вода“ АД не изразява становище.

Съдът, при извършена служебна проверка и във връзка с наведените доводи, намира че възражението по чл. 423 ГПК, подадено от длъжниците Й. Р.

1

Х., И. Р. Х. и Р. Л. Х. е допустимо, тъй като е подадено в предвидения в закона преклузивен срок. Разгледано по същество възражението е основателно, предвид следните мотиви:

Видно е от приложеното частно производство, че по ч.гр.д. № 22673/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 72 състав на 16.05.2025 г. е издадена заповед за изпълнение в полза на „Софийска вода“ АД срещу длъжниците Й. Р. Х., И. Р. Х. и Р. Л.

Х. за суми за задължения за предоставени ВиК услуги в периода от 12.08.2021 г. до 26.07.2024 г. за главница и мораторна лихва.

Препис от заповедта за изпълнение е изпратена на длъжниците на посочения в заявлението адрес – гр. Банкя, ул. „********, който е и вписаният към датата на подаване на заявлението адрес в справката за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., служебно изготвена от районния съд.

Съобщенията по делото са върнати в цялост с идентично отбелязване във всяко:

„Лицето не е открито на адреса. Залепено уведомление на видно място до входната врата. Няма пощенска кутия“.

Приложени са справки за предоставяне на данни за осигуряване на физическите лица и техните осигурители, от които е видно, че за длъжниците по заповедта за изпълнение не се открити данни за трудови договори.

С разпореждане от 09.09.2025 г. районният съд е приел, че в срока по чл. 414, ал.

2 ГПК не е постъпило възражение от длъжниците и заповедта за изпълнение е влязла в сила на 23.08.2025 г. Разпоредил е в полза на заявителя да се издаде изпълнителен лист.

Връчването на съобщения до длъжника при издадена заповед за изпълнение става по реда на чл. 37 и сл. от ГПК. Изрично в чл. 47, ал. 1 ГПК е посочено, че когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочени по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адрес, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В разглеждания случай съобщенията са надлежно оформени от външна страна, съобразно чл. 47, ал. 1 ГПК, като е направено посещения в рамките на месец, включително в неприсъствен ден и е посочено, че лицата не са открити. От друга страна обаче към частната жалба са представени доказателства, от които се установява, че в деня на връчването длъжниците не са имала обичайно местопребиваване на територията на Република България.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК и заповедта за изпълнение не е била връчена лично на Й. Р.

Х., И. Р. Х. и Р. Л. Х. и в деня на връчването те не са имали обичайно местопребиваване на територията на Република България. Ето защо съдът намира, че следва да приеме възражението на длъжниците, да се спре изпълнението на издадената 2 заповед и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на производството с указания по чл. 415 ГПК.

Относно искането за присъждане на разноски, заявено от длъжниците, съдът намира, че произнасяне по него се дължи в рамките на исковото производство, предвид характера на производството по чл. 423 ГПК и по аргумент от т. 4 от Тълкувателно решение 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че разноските, направени от молителя в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора.

Страната може да иска присъждане на разноските в исковото производство, в зависимост от изхода на спора, в което сезираният съд е длъжен да се произнесе по всички разноски, сторени в рамките на заповедното производство, включително и в процедурата по възражение по чл. 423 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението по чл. 423 ГПК, подадено от Й. Р. Х., И. Р. Х. и Р. Л. Х.

– длъжници по ч.гр.д. № 22673/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 72 състав.

СПИРА на основание чл. 423, ал. 3 ГПК изпълнението по издадената на 16.05.2025 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д.

№ 22673/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 72 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Делото да се върне на Софийски районен съд, 72 състав за продължаване на производството с указания по чл. 415 ГПК, на основание чл. 423, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3