Решение № 5036 от 11.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5036 гр. Пловдив, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330115034 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от ищцата Е. А. Е., ЕГН ********** против Й. Д. А., ЕГН **********, С. Д. Г., ЕГН **********, Е. Д.

А., ЕГН **********, Л. И. Г., ЕГН **********, А. А. Г., ЕГН ********** и Р.

Д. А., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал, 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцата пропорционално полагащата се на всеки ответник 1/7 част от главницата на заема от 8000 лв. предоставен на общия н. на ответниците Л. Д. Г. от страна на ищцата Е. А. Е. равняваща се на сумата от 1142,85 лв. и отговаряща на наследствения му дял; пропорционално полагащата се на всеки ответник 1/7 част от дължимата законна лихва за забава (общо 202,22 лв.) изплащане главницата на заема за периода от 23 .03.2022 г. до 21.06.2022 г., равняваща се на сумата от 28,88 лв., както и законната лихва за забава върху полагащата се на всеки ответник 1/7 част от главницата на дълга (1142,85 лв.), за периода от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а именно от *г. до окончателно изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № *г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № * г. по описа на PC - Пловдив, ГО, *състав.

Ищцата излага, че на *г. предоставила паричен заем в размер на 8000 1 лв. на общия н. на ответниците - Л. Д. Г., с ЕГН: **********, п. на *г., която сума е била необходима и използвана за лечение на същия в *. Твърди се, че заемът е предоставен по банков път, чрез извършено платежно нареждане за сумата от 8000 лева директно по сметка на лечебното заведение, каквото е било искането на заемателя с посочено основание, че сумата се заплаща в полза на Л. Г., с ЕГН: **********.

Твърди, се че средствата му за лечението били необходими незабавно, поради което същия помолил ищцата да му заеме необходимата сума, доколкото не разполагал с лични средства.

Сочи, се че ищцата не разполагала със средствата, поради което се е наложило да изтегли суми от кредитната карта, с цел покрИ.е на сумата на н.я на ответниците, за което страните имали уговорка, че след възстановяването на н.я на ответниците парите ще й бъдат върнати.

Ищцата твърди, че това обаче не се случило и заемната сума не била върната, тъй като н.ят на ответниците п. на * г. преди да успее да го направи.

В исковата молба се твърди, че на * г. ищцата изпратила, чрез упълномощен а. изрична покана до наследниците на п.ия н., които са ответници в настоящия иск за доброволно изплащане на заема, като дала дълъг срок за доброволно плащане на дълга - 3 дни от продажбата на недвижим имот, останал им в наследство от н.я каквото намерение за продажба тогава е било декларирано от наследниците, но при всички положения не по-късно от * г.

Излага се, че независимо от предоставения срок за доброволно плащане, заемът не е върнат от наследниците на п.ия длъжник нито към * г., нито към настоящия момент. С оглед изложеното се моли да се уважи предявения иск и се претендира присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците Л. Г., Е. А., Й. А., С. Г. и Р. А., депозиран чрез адв. И. И., като с него се изрязава становище за неоснователност на предявените искове.

Ответниците оспорват твърдението на ищцата, че че предоставената от нея парична сума на *г. на Л. Г., в размер на 8000 лв., за неговото лечение в *, е паричен заем. В тази насока се възразява, че липсва писмен договор за паричен заем, сключен между Е. Е. и Л. Г., в който да са уредени техните взаимоотношения.

Оспорва се твърдението, че по искане на н.я Г. сумата от 8000 лв. е била преведена по сметката на *. Сочи, че в отговора на исковата молба, че ищцата е предоставила процесната сума на общия н. на ответниците - Л. Г. безвъзмездно, а не по силата на сключен договор за паричен заем, в знак на признателност и с желание да му помогне, поради тежкото му здравословно състояние.

Алтернативно ответниците сочат, че в случай, че съдът приеме, че ищцата е предоставила процесната сума, под формата на заем, то падежа на вземането все още не е настъпил, доколкото към настоящия момент 2 апартаментът, наследен от ответниците все още не е продаден, тоест не е настъпило сбъдването на условието, при което дадената от ищцата парична сума на Л. Г., следва да бъде върната. Предвид изложеното се настоява предявените искове да се отхвърлят и се претендира присъждане на направените разноски по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № *г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXII – ри гр.състав, образувано по депозирано от Е. А. Е. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед от *г. Заповедта е връчена редовно на длъжниците, като в законоустановения срок са постъпили възражения по чл.

414 ГПК от същите, поради което с разпореждане на съда от 19.08.2022г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.

422, ал.1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на *г. ищцата Е. Е. заплатила по сметка на * сумата от 8000 лева. Като основание за плащането в платежния документ на л. 5 от делото е посочено „плащане за Л. Г., с ЕГН: **********“. Установява се по делото, че средствата били необходими на Г. за извършване на оперативна интервенция.

Спорният въпрос по делото се свежда до основанието за предаване на паричната сума от 8000 лева от ищцата на н.я на ответниците – паричен заем или дарение.

По същество на така предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти- възникналото между него и н.я на ответниците облигационно правоотношение, произтичащо от договор за заем от * г., изпълнение на задълженията си по облигационното отношение – предаването на паричната сума, поетия от н.я на ответниците ангажимент да върне посочената сума и падежа на задължението за връщане. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже всички възражения в отговора си.

При така ангажираните по делото доказателства, съдът счита предявения иск за неоснователен по следните съображения:

Договорът за заем е реален, неформален договор и съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното 3 задължение на заемателя да я върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на сумата. Поради което, независимо дали е налице писмен акт между страните по договора или само устна уговорка, само с предаването на сумата е завършен фактическият състав на договора.

В настоящия случай, по делото не бяха представени каквито и да било доказателства за наличието на възникнало между ищцата и общия н. на ответниците облигационно отношение по договор за заем. Съдът не споделя твърденията на процесуалния представител на ищеца, че от представеното по делото извлечение от електронна кореспонденция се установява сключен договор за заем. Това е така най-малко и от факта, че кореспонденцията не отразява изявление на сочения за заемател Л. Д. Г., а на * на ищцата – *, която няма как да поеме задължение за връщане на посочената сума от името на трето лице.

От събраните по делото доказателства съдът намира за неустановено твърдението на ищцата, че между нея и н.я на ответниците е налице неформален договор за заем. Не се установиха и част от съществените елементи на договора – страни, цена, срок, права и задължения на страните, падеж на задължението и други. От представеното писмено доказателство преводно нареждане от *г. се установява единствено, че на същата дата ищцата Е. Е. е наредила в полза на н.я на ответниците Л. Г. сумата от 8000 лева по банковата сметка на болница * с основание „плащане за Л. Г., с ЕГН:

**********“.

По делото не се установява обаче дали процесният паричен превод е осъществен във връзка с договорни отношения между страните и какво е тяхното съдържание. От самия факт, че по сметката на лечебното заведение е постъпил паричен превод в размер на 8000 лева, като преводът е нареден от ищцата, съдът не може да изведе извод, че са налице заемни отношения между страните, предвид липсата на уговорка за връщане на предадената в заем сума.

Предвид изложените аргументи съдът намира, че с представените доказателства, ищецът не е доказал наличието на договор за заем, не е доказал, че н.ят на ответниците е получил от него в заем парична сума със задължението да я върне и не е доказал уговорката паричната сума да бъде върната в определен срок. Предвид посоченото обстоятелство претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.

С оглед отхвърлянето на главната искова претенция по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал, 1 ЗЗД, следва да бъде отхвърлена и акцесорната искова претенция по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има т ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които видно от представения списък по чл. 80 ГПК възлизат както следва: Л. И. Г., Е. Д. А., Й. Д. А., С. Д. Г. и Р. Д. А. – 885 лева, представляващи разноски за заплатено а.ско възнаграждение в исковото производство и 1500 лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № * г. по описа на PC - Пловдив, ГО, * състав.

4

Видно от представения списък по чл. 80 ГПК, ответницата А. Г. е направила разноски както следва: 600 лева за заплатено а.ско възнаграждение в исковото производство и 300 лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № * г. по описа на PC - Пловдив, ГО, * състав.

Неоснователно се явява направеното от страна на процесуалния представител на ищцата възражение за прекомерност, доколкото а.ските възнаграждения на двамата процесуални представители на ответниците са договорени в минимален размер, съгласно НМРАВ от 09.07.2004г.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Е. А. Е., с ЕГН:

********** против Й. Д. А., с ЕГН: **********, С. Д. Г., с ЕГН: **********, Е. Д. А., с ЕГН: **********, Л. И. Г., с ЕГН: **********, А. А. Г., с ЕГН:

********** и Р. Д. А., с ЕГН: ********** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал, 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцата пропорционално полагащата се на всеки ответник 1/7 част от главницата на заема от 8000 лв. предоставен на общия н. на ответниците Л. Д. Г. от страна на ищцата Е. А. Е. равняваща се на сумата от 1142,85 лв. и отговаряща на наследствения му дял; пропорционално полагащата се на всеки ответник 1/7 част от дължимата законна лихва за забава (общо 202,22 лв.) изплащане главницата на заема за периода от * г., равняваща се на сумата от 28,88 лв., както и законната лихва за забава върху полагащата се на всеки ответник 1/7 част от главницата на дълга (1142,85 лв.), за периода от датата на депозиране на заявлението по чл.

Разпечатката съдържа 47 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ae0e4480-8e98-406d-99b4-96e1cf944386