Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5 от 13.01.2022, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 189/2021
Вид
Решение № 5
Подписан
13.01.2022
В сила
27.06.2022
Състав
Светла Миткова Цолова, Галина Тодорова Канакиева, Мая Петрова Величкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Бургас, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Галина Т. Канакиева

Мая П. Величкова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Г. Хр. Х. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600189 по описа за 2021 година

С присъда №114 от 03.06.2021г. по НОХД №1124/2020г. Бургаският окръжен съд признал подс. ИВ. Д. М. за виновен в това, че на 18.05.2017г., на общински път №90045, отсечка между к.к. „Слънчев бряг“ и гр. Свети Влас, на кръстовище до хотел „Антония“, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Щаер 17S2 1 “ с рег.№* **** **, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.50, ал.1 от ЗДП и чл.46, ал.2 от ППЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на В. Й. О., поради което и на основание чл.343, ал.1 б. „в“ вр. чл.342, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години.

На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години.

На основание чл.343г от НК лишил подс. ИВ. Д. М. от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

Осъдил подс. ИВ. Д. М. да заплати на частния обвинител ОЛ. АГН. ОРЛ. сумата 1500 лева, представляваща направени по делото разноски.

1

Осъдил подс. ИВ. Д. М. да заплати на частните обвинители С. В. ОРЛ. и Д. В. ОРЛ. чрез тяхната майка и законен представител ОЛ. АГН. ОРЛ. по 1500 лева на всеки от тях, представляваща направени по делото разноски.

Осъдил подс. ИВ. Д. М. да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата 3912,18 лева, представляваща направени по делото разноски.

Осъдил подс. ИВ. Д. М. да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата 4140 лева, представляваща направени по делото разноски.

Постановената присъда е обжалвана от упълномощения защитника на подс. ИВ. Д. М. с оплаквания за незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложените наказания. Счита, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като събраните в хода на наказателното производство доказателства не установяват по безспорен начин виновността на М.. Заявява, че съдът, за да признае подсъдимия за виновен, е тълкувал превратно доказателствената съвкупност, което е съществено нарушение на процесуалните правила.

Отстоява тезата, че съдът неправилно е отхвърлил подробно изложените от защитата мотиви за това, че подс. М. не е нарушил правилото по чл.46, ал.2 от ППЗДП. Аргументира позицията си с местоположението на пътният знак „Б2“, който е разположен на 10 метра от мисленото продължение на дясната ограничителна линия на път 90045, с липсата на маркировка „М6“ на стоп линията, с възможността за водачите, срещу които е поставен въпросният пътен знак, да имат видимост единствено в посока гр. Свети Власт, т. е. надясно, с невъзможността за водача М. да възприеме пътното платно вляво от него – в посока к. к. „Слънчев бряг“. Обосновава необходимост за водача М., след като е спрял до пътния знак „Б2“, да предприеме движение до мисленото продължение на дясната ограничителна линия, където отново да спре и което той е сторил. С оглед на това, намира, че съдът неправилно е приел допуснато от подс. М. нарушение на чл.46, ал.2 от ППЗДП, като счита, че дори такова нарушение да е налице, то липсва причинно-следствена връзка между него и настъпилия вредоносен резултат. Изразява несъгласие с отказа на съда да приеме, че водачът М., спирайки на линията на кръстовището, не е имал обективната възможност да възприеме всеки един от участниците, които се движат в посока к. к. „Слънчев бряг“ – Свети Власт и по-конкретно мотопеда на пострадалия, поради особеностите в този момент на пътната 2 ситуация, каквито били натоварено движение, автобус и други автомобили.

Подчертава, че дори М. да е имал обективна възможност да възприеме всички участници в движението, то след спирането му и изграждане на субективна увереност, че може без да ги застрашава, да навлезе в кръстовището и го прави, но така превръщайки се в опасност за движението на останалите участници, движещи се по пътя с предимство, тогава за тези участници възниква задължение да се откажат от това предимство. Твърди, че подобно дължимо поведение от страна на пострадалия – да намали или да спре, респ. противоправното му поведение, води до хипотеза на случайно деяние по чл.15 от НК. Обосновава несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, като счита, че същото следва се индивидуализира при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността, а неизпълнението на задължението по чл.20, ал.2 от ЗДП от страна на пострадалия, представлява изключително смекчаващо вината обстоятелство. По изложените съображения моли въззивният съд да отмени първоинстанционната осъдителна присъда и да постанови нова присъда, с която да оправдае подс. М. по повдигнатото му обвинение. Отправя алтернативно искане в случай, че настоящата инстанция приеме М. за виновен – да измени присъдата, като определи наказание под най-ниския предвиден размер, съгласно чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно една година лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас оспори основателността на въззивната жалба на защитника на подсъдимия и пледира същата да не се уважава.

Категорично се противопоставя на становището на защитата за наличието на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Като се позовава на заключението на тройната автотехническа експертиза, изготвено в съдебното следствие от вещите лица проф. K., доц. У. и инж. Ш., аргументира обективна възможност за подс. М. да има добра видимост наляво и да забележи движещия се отляво надясно по пътя с предимство мотопед, управляван от пострадалия В. О.. Смята, че подс. М., като е продължил движението в кръстовището със своя товарен автомобил, без да пропусне движещия се по пътя с предимство мотопед, е допуснал грубо нарушение на нормите на чл.50, ал.1 от ЗДП и чл.46, ал.2 от ППЗДП. В тази връзка изтъква, че когато деецът е 3 имал неправомерно поведение, не може да се ползва от института на случайно деяние по чл.15 от НК и да бъде оправдан. Споделя становището на първата инстанция за принос на пострадалия в причиняването на разгледаното ПТП поради допуснато от него нарушение на правилото по чл.21, ал.1 от ЗДП, доколкото при максимално позволената скорост от 50 км/ч той е управлявал мотопеда си със скорост от 57 км/ч, която е превишена и намираща се в причинна връзка с вредоносния резултат. Изразява съгласие с решението на съда за определяне на наказание при условията на чл.54 от НК и при пълен превес на смекчаващи вината обстоятелства, като размерът на наложеното наказание да съвпада с минималния предвиден в нормата на чл.343, ал.1, б.“в“ от НК. Противопоставя се на искането на защитата за оценяване неправомерното поведение на пострадалия мотоциклетист и неговия принос за настъпване на пътния инцидент и на тежкия вредоносен резултат като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, обосноваващо налагане на наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

Като не открива многобройни смекчаващи вината обстоятелства, изискващи индивидуализация на наказанието в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, и не установява законови основания за оправдаване на подсъдимия, предлага въззивният съд да потвърди първоинстанционната осъдителна присъда като законосъобразна, обоснована и справедлива.

Повереникът на частните обвинители ОЛ. АГН. ОРЛ., Д. В. ОРЛ., С. В.

ОРЛ., Й. АТ. ИВ. и СН. П. В. оспори въззивната жалба на защитника на подс.

М. и помоли същата да се остави без уважение. Смята, че с обжалваната осъдителна присъда подс. М. правилно е признат за виновен в съзнателно нарушаване на правилата за движение по чл.50, ал.1 от ЗДП и чл.46, ал.2 от ППЗДП, тъй като е безспорно установено по делото, че той не е пропуснал преминаването през кръстовището на превозните средства, които са се движили по път с предимство. Намира, че неоспореното и компетентно изготвеното заключение на тройната автотехническа експертиза на вещите лица проф. K., доц. У. и инж. Ш. убедително доказва обективната възможност на подс. М. да възприеме не само двата автомобила и автобуса, движещи се по пътя с предимство отляво надясно, но и мотопеда, управляван от пострадалия. Оценя като неправилно и професионално неиздържано решението на подс. М., който много добре е познавал процесния пътен участък и интензивния трафик от превозни средства по него, да потегли от 4 спряло положение с управлявания от него камион, натоварен с тежък товар и да се надява безопасно да пресече две ленти за движение в посока Свети Власт и още две ленти за движение в посока к. к. „Слънчев бряг“. Специално подчертава, че първопричина за настъпилото ПТП е неправомерното поведение на водача М., изразило се в допускането на изключително груби нарушения на правилата за движение, докато приносът на пострадалия мотоциклетист е значително по-малък, тъй като ако М. беше осигурил дължимото предимство на мотопеда, въпреки превишената скорост на същия пътният инцидент щеше да бъде предотвратен. Изразява несъгласие с доводите в жалбата за допуснато от пострадалия нарушение, изразило се в задължението му да се откаже от предимството си за да се избегне ПТП.

Счита, че подобна теза обезсмисля регламентирането на правилата за движение по път с предимство. Обръща внимание, че в конкретния случай водачът М. е спрял пред знак „Стоп“ и не е имал поведение, указващо незачитане на правилата за движение и създаващо опасност за движението, за да се изисква от водачите, движещи се по път с предимство, да намалят скоростта и да спрат, т. е. да се откажат от предимството си за да предотвратят ПТП. Солидаризира се с решението на първата инстанция за липса случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, което да изключва наказателната отговорност на подсъдимия и да обуславя неговото оправдаване. Противопоставя се на алтернативното искане на защитата за намаляване размерите на наложените наказания и за определяне на наказанието лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

Подкрепя напълно становището на съда за индивидуализация на наказанието лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината обстоятелства и в размер, който съвпада с минималния предписан с чл.343, ал.1, б.“в“ от НК.

Намира наложените две наказания в минимални размери за справедливи и съобразени с целите на личната и генералната превенция. Моли въззивният съд да потвърди изцяло атакуваната присъда.

Упълномощеният защитник на подс. И.М. заяви, че след повторно обсъждане на доказателствата по делото и мотивите към първоинстанционната присъда, поддържа само алтернативното искане, направено с въззивната жалба – определяне на наказанието лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. В тази връзка претендира въззивният съд да приеме, че са налице едно изключително смекчаващо 5 обстоятелство и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които заедно с предпоставката, че и най-лекото предвидено в закона наказание лишаване от свобода от две години е несъразмерно тежко и обосновават налагане на наказание под този минимален размер. Що се отнася до кумулативно предвиденото в чл.343г от НК наказание лишаване от право да се управлява МПС, моли да се приложи нормата на чл.55, ал.3 от НК и същото да не се налага. Възразява срещу преценката на съда за допуснати от водача М. две нарушения на правилата за движение, с които е аргументирал наличието на отегчаващо вината обстоятелство. Смята, че в случая се касае за едноединствено нарушение на правилата за движение, което се дефинира така:

„Спри, пропусни движещите се по път с предимство“. Изтъква, че това правило, макар и да е уредено в две правни норми – в чл.50, ал.1 от ЗДП и в чл.46, ал.2 от ППЗДП, всъщност представлява едно правило за движение и неговото неспазване следва да се цени като едно нарушение, допуснато от виновния водач. Не споделя мнението на съда, че допуснатото от подсъдимия нарушение е грубо и че следва да се съобразява като отегчаващо обстоятелство при индивидуализацията на наказанието. В противовес на това заяви, че в случая не става въпрос за безпардонно нарушаване на инкриминираното правило, тъй като е безспорно установено, че водачът М., приближавайки кръстовището, е спрял пред знака, констатирал е, че няма видимост наляво към к. к. „Слънчев бряг“, затова е спрял на мислената линия на кръстовището, осигурил си е видимост и в двете посоки, изчакал е достатъчно дълго време, за да избере възможно най-безопасния момент за пресичане на кръстовището и основавайки своята преценка на очакването за правомерно поведение на останалите участници в движението, е предприел това пресичане. Като подчертава обстоятелството, че пострадалият също е допринесъл за настъпване на ПТП, прави извод, че не е налице грубо нарушение на правилата за движение от страна на подсъдимия, а се касае за недооценка на възможно неправомерно поведение на пострадалия водач.