Решение № 182 от 12.08.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Тетевен, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330100448 по описа за 2024 година

Предявени са ,при условията на обективно и субективно съединяване,искове за прогласяване недействителност на договорна клауза на договор за паричен заем и на договор за поръчителство.

Ищецът излага,че е страна по Договор за паричен заем № тг., сключен с ответниковото дружество „ Изи Acer Мениджмънт “ АД,.Съгласно Договор за паричен заем № тг., получава заемната сума от 1000 лева, и общо дължима сума с лихва 1135.26 лева, при срок на кредита 6 вноски. Във връзка с чл.4 от Договор за паричен заем, сключва с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, Договор за предоставяне на гаранция № т с който да бъде обезпечен сключеният Договор за заем. Възнаграждението което следва да заплати, за поръчител е в общ размер на 520.74 лева или 86.79 лева за всяка вноска.

Считам, че Договор за паричен заем № тг., сключен с ответниковото дружество „ Изи Acer Мениджмънт “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № тг., сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП.

Считам и, че така сключения Договор за предоставяне на гаранция № т е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, като съображенията ми за това са следните:

1

На първо място, Договор за паричен заем № тг., сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК

Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за паричен заем № тг., е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.

Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не става ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямаме никаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за паричен заем поради неспазване на изискването на чл11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Наред с това, посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно как 2 точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин ищецът е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11 ,ал. 1 ,т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.

На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т,ч, тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи но кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от обшия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство е въздигнат, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД е "Изи Acer Мениджмънт" АД.

Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната.

Следва да се посочи, че печалбата на "Файненпгьл България" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Изи Асет Мениджмънт" АД. С оглед това обстоятелство може да заключим, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде 3 разпределено като печалба на "Изи Acer Мениджмънт" АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Изи Acer Мениджмънт" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за заем и договора за поръчителство.

Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.

Ако съдът, счете че с Договор за паричен заем № тп, сключен с ответниковото дружество „ Изи Acer Мениджмънт “ АД, е действителен, в условията на евентуалност, считам че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № тг,, сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП н чл. 146 от ЗЗП, по следните съображения:.Така посоченият чл.4 от договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит на ищеца е необходимо да сключи договор за поръчителство и то с избрано от заемодателя, дружество. Т.е въз основа на чл.4 от договора, ищецът е длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит. Сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Посочената клауза, води до нееквивалентност на насрещните престации. Накърняване на добрите нравя по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме, че е налице нищожност; е необходимо да се установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. С оглед тази конкретна преценка, се прави извод, че клаузата на чл.4 от договора за заем е нищожна, доколкото с нея се задължава доверителят ми да сключи договор за поръчителство и то с предварително избрано дружество, чието възнаграждение е в размер на 60% от отпусната сума. В тази връзка клаузата на чл.4 от Договора противоречи на добрите нрави.

Наред с това, клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем е нищожна като 4 неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до неравноправие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на доверителя ми като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / . Посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявят на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143 ал.2 т. 19 ЗЗП .