Определение № 366 от 07.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366 гр. Велико Търново, 07.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Пенко Цанков

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно частно наказателно дело № 20234100600557 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

Постъпил е частен протест от прокурор при РП - Велико Търново, ТО – гр. Елена. Предмет на подадения частен протест е Определение № 50 от 19.09.2023 г. по ЧНД № 47/2023 г. по описа на Районен съд – Елена, с което районният съд е отменил Постановление № 00223/2020 г. от 02.04.2023 г. на Районна прокуратура – Велико Търново, с което на основание чл. 243, ал. 1, т.

2 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 38/2020 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Велико Търново, поради случайно деяние, като необосновано и незаконосъобразно.

С подадения частен протест се прави искане за отмяна като неправилно и незаконосъобразно на Определение № 50 от 19.09.2023 г. по ЧНД № 47/2023 г. по описа на Районен съд – Елена. Прокурорът твърди, че тъй като пострадалият К. не е бил на позицията си, нарушил е правилата за облеклото, което следва да носи по време на ловния излет и е бил „практически невидим“ за всички други участници в лова, бил е облечен с камуфлажни дрехи, то обвиняемият Г. е бил лишен от възможността да предположи, че пострадалият се е намирал на мястото, където е бил. Поради това, се твърди в частния протест, че обвиняемият не е бил длъжен да се съобрази с този факт – не бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и не могъл да ги предвиди, което според представителя на държавното обвинение изпълвало предпоставките на чл. 15 НК и следвало да се приеме, че е наЛ. случайно деяния по смисъла на чл. 15 НК.

Постъпили са писмени възражения от пострадалия Ю. К. чрез адв. С.

Н.. Излага се становище, че обжалваният съдебен акт е правилен, мотивиран и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден. Изтъква се несъгласие с мотивите на прокурора досежно наличието на случайно деяние 1 по смисъла на чл. 15 НК. Твърди се, че не би могло едно деяние да бъде квалифицирано като „случайно“, когато деецът извършва правно регламентирана дейност и нарушава правилата, регламентиращи упражняването на тази дейност. Посочва, че след като обвиняемият не е могъл да различи човек от дива свиня, то явно той не е имал ясна и видима цел, по която да стреля, което обуславяло извод за нарушение на правилата, предписващи задължение да се стреля само по ясна и видима цел. Моли съда да потвърди Определение № 50 от 19.09.2023 г. по ЧНД № 47/2023 г. по описа на Районен съд – Елена.

Постъпила е и частна жалба от обвиняемия Г. Г. чрез адв. М. М.. В жалбата се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен. Оспорва приетата от районния съд фактическа обстановка, като твърди, че поради неправилно възприемане на фактите и обстоятелствата, районният съд е направил погрешни правни изводи. Оспорва се обвиняемият да е стрелял по неясна цел.

Твърди се, че е нарушена забраната, регламентирана в чл. 8, т. 9 от Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели, като обвиняемият не е пренасял заредено ловно оръжие между отделните гонки. Споделят се изводите на представителя на държавното обвинение, изложени в постановлението за прекратяване, като се отправя искане до съда да отмени първоинстанционния съдебен акт.

Подаденият частен протест и частна жалба са срещу акт /определение/, попадащ в приложното поле на чл. 341 и сл. НПК, тъй като на основание чл.

243, ал. 7 вр. чл. 341, ал. 2 НПК, законодателят изрично е предвидил, че постановлението на прокурора, с което се прекратява наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, подлежи на обжалване/протестиране. Същите са подадени в законоустановения срок за обжалване/протестиране по чл. 243, ал. 7 вр. чл. 342, ал. 1 НПК, от съответния родово и местнокомпетентен държавен орган /прокуратура/, поради което се явяват процесуално допустими. Не са наЛ. и други абсолютни и/или относителни отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи недопустимост на подадените частен протест и частна жалба. Последните отговарят и на изискванията за редовност по съдържание и приложения, установени с нормата на чл. 320 НПК.

На основание чл. 345, ал. 1 НПК, настоящият съдебен състав счита, че не е наЛ. необходимост подадените частен протест и частна жалба да бъдат разгледани в открито съдебно заседание, с призоваване на страните, поради което с настоящото определение ще следва да се произнесе в закрито заседание по същество.

Въззивният частен протест и частна жалба са допустими, но разгледани по същество, се явяват неоснователни.

Това е така по следните съображения:

ДП № 38/2020 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП – Велико Търново, преписка вх. № 00223/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Велики Търново, ТО – гр. Елена е образувано за престъпление по чл. 338, ал.

2

3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 128, ал. 1 НК, като обвиняем е привлечен Г. Г. за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 128 НК.

С постановление от 02.04.2023 г. производството е било прекратено, тъй като от страна на прокурора е прието, че са наЛ. предпоставките на чл. 15 НК. Приел е, че пострадалият К. не е бил включен в ловния излет, не е преминал и инструктаж. Счел е, че по тази причина нямало как да се докаже, че на обвиняемия Г. е било известно, че срещу него в местността „Чудемлията“, където е била неговата позиция, има позиция на друг ловец, посочил е, че дори и обвиняемият да е бил наясно, че в околността има позиции на други ловци, то К. е променил своята позиция малко преди Г. да произведе изстрела, като същевременно не е носел сигнална жилетка и шапка, които е следвало да носи, а в допълнение е бил облечен с връхна дреха – камуфлажно яке, което го правило трудно забележим. Представителят на държавното обвинение приема, че пострадалият е участвал в лов, в който е нямал право да участва, като твърденията на последния, че е бил „разставен на позиция“ не оправдавали присъствието му там. Не е спазил правилата за безопасност, тъй като се е предвижвал в ловния район без задължителните сигнална жилетка и шапка с ярки цветове. Установено било, че в момента на изстрела обвиняемият се е намирал на 116 метра от К. и според прокурора, поради особеностите на терена, е бил практически невидим за него, като Г. не е могъл да предположи, че К. се е намирал там в този момент, на което място не е следвало да бъде изобщо.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че не е наЛ. хипотезата на „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 НК във вр. с установеното нарушение на чл. 8, т. 1 и 9 от Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели. Районният съд е изтъкнал, че е очевидна причинно-следствената връзка между действията на обвиняемия Г. на инкриминираната дата и настъпилия вредоносен резултат – прострелването на пострадалия К. и наличната тежка телесна повреда. Приел е за безспорно установено нарушението на чл. 8, т. 1 и 9 от Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели, като същото нарушение е в причинно-следствена връзка с умишлено допуснато от страна на обвиняемия на нарушение на разписаните правила. Изложени са мотиви, че обвиняемият е дългогодишен ловец, преминал задължителна инструкция и е могъл да предвиди настъпването на противоправните вредни последици – огнестрелно нараняване на пострадалия, защото е произвел изстрел в нарушение на правилата. От изложеното за районния съд оставал единственият възможен извод за липса на необходимите предпоставки за приложението на чл. 15 НК, като според контролирания съд деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици при извършеното от него нарушение на цитираните правила.

Относно поведението на пострадалия К., районният съд е счел за несъмнено, че последният също е нарушил правилата, но неговото поведение следвало да се преценява на базата на многобройните доказателствени източници на плоскостта на съпричиняването на вредоносния резултат.

По производството са били извършени различни процесуално3 следствени действия разпит на обвиняемия Г. П. Г. в присъствието на защитника му адв. М.в М.; разпит на свидетеля Ю. С. К. – пострадал от престъплението. По делото са разпитани като свидетели И. Й. Р., Н. Н. Н., С.

В. С.ов, Г. Й.Г, Й.Г. Й. Д. Й. Г., С. Р.С.ов, И. И. В., Г. Ц. К., Т.Н. П., В. И. У., В. И. Г., Б. Г. С., Е. Н.Б., М. С. М., Н.А. И., Й. С. М., С. С.ов С., С. К. Л. Д. В.

В., Д.Х. Х. и С.М. С., събрани били писмени доказателства, проведен е следствен експеримент. Извършени са редици експертизи – съдебнобалистична и допълнителна двойна съдебно-медицинска експертиза.

Въззивният съд, в специалното производство по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК, проверява единствено законосъобразността и обосноваността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и изводите в тази насока на първоинстанционния съд.

Прокурорският акт за прекратяване на производството е бил подложен на внимателен анализ от страна на състава на Районен съд – Елена като касателно установеното като фактическа обстановка, така и изведените въз основа на нея правни изводи.

На първо място, така приетата за установена в акта на първоинстанционния съд фактическа обстановка, кореспондира със събраните до настоящия момент доказателства. В постановения съдебен акт, предмет на настоящото производство, първоинстанционният съд в пълнота е посочил всички правно значими факти, поради което настоящата съдебна инстанция не намира за необходимо да възпроизвежда отново същите фактически положения. Първоинстанционният съд подробно е анализирал събраната доказателствена съвкупност, като основен предмет на извършената от него дейност по проверка на законосъобразността на постановлението за прекратяване.

Настоящият състав, при преценка на доказателствата от досъдебното производство, не достига до различни от споделените от състава на първоинстанционния съд изводи.

Не се споделят изводите на държавното обвинение, че е наЛ. хипотезата на "случайно деяние" по смисъла на чл. 15 НК. Съгласно текста на чл. 15 НК случайно деяние е наЛ., когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, т.е. следва да се отговори на следните въпроси – какво поведение в случая дължи субектът, което се определя от правилата, регламентиращи съответната дейност, които очертават границите на дължимото поведение и съответно отклонил ли се е деецът от дължимото поведение и какво е конкретното проявление на това отклонение.

На първо място, деецът следва да не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, т.е. да липсва правно задължение за тяхното предвиждане. Следва да се отбележи, че поначало е безспорно, че ловуването с огнестрелно оръжие е правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и е регламентирана в ЗОБВВПИ, ЗЛОД, ППЗЛОД, както и Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели приети от УС на НЛРС-СЛРБ на 4

21.11.2014 г.. В случая е наЛ. неизпълнение на установените в чл. 8, т. 1 и т. 9 от Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели задължения от страна на обвиняемия - произвел е изстрел по цел, която не е била ясно видима. Това обстоятелство се подкрепя от приобщения доказателствен материал, като не може да бъде споделен изводът на прокурора, че за Г. пострадалият е бил „практически невидим“ и че обвиняемият не имал задължение да съблюдава гореописаните правила, тъй като пострадалият изобщо не е следвало да се намира там в този момент. В границите на дължимото от Г. поведение е задължението му да произведе изстрел само при условие, че целта е ясна и видима - обстоятелство, за което е преминал и допълнителен инструктаж преди започване на лова. От свидетелските показания не става ясно някои от ловците, които са били разположени на позиции, съседни до тази на Г., да са видели диво прасе.