Определение № 9664 от 15.07.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9664 гр. Варна, 15.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело № 20243110101086 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 58531/30.06.2025 г. от ответника „ЗАД А.“ АД, чрез юрк. Р.Л., с искане постановеното по делото Решение № 2059 от 05.06.2025 г. да бъде изменено в частта за разноските, чрез редуцирането на присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Излага се в молбата, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и не отговаря нито на фактическата и правна сложност по делото, нито на защитавания интерес. Допълва се, че присъденото съобразно чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. допълнително възнаграждение от 600 лв. с ДДС за явяване на процесуалния представител на ищеца в третото и четвъртото о.с.з. не се дължи, предвид пасивното поведение на адвоката на страната. Посочено е, че съобразно практиката на СЕС предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда, а могат да служат единствено за ориентир, поради което и е налице възможност за присъждането на хонорар в размер понисък от посочения в подзаконовия нормативен акт, съобразно конкретните особености на казуса. В този смисъл се иска намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от ищцата М. Я. Н., чрез процесуалния й представител - адв. Й. А., е депозиран отговор на молбата, в който се развиват мотиви за нейната неоснователност. Намира за несъстоятелни изложените в молбата на насрещната страна доводи, като изтъква, че определеното от съда и присъдено в полза на страната адвокатско възнаграждение отговаря на обема на предоставената от процесуалния представител защита и е съобразен с конкретните обстоятелства по делото – фактическата и правна сложност, охранявания интерес, проведените открити заседания и цялостната продължителност на произвдството. Изтъква се обстоятелството, че за ответната страна в проведените по делото открити съдебни заседания представител не се е явявал, а същевременно е претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер надвишаващ предвидения минимален такъв. Счита, че неприложима се явява цитираната от насрещната страна практика на СЕС касателно присъждането на адвокатски хонорари в размери под предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални такива.

1

Така депозираната молба настоящият съдебен състав намира за процесуално допустима – предявена е в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна, притежаваща процесуална легитимация за това. При съобразяване с постановките на т. 9 от ТР № 6/2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, представянето на списък по чл. 80 ГПК от молителя не се явява процесуална предпоставка за допустимостта на искането, предвид това, че последното касае изменение на съдебното решение в частта за присъдените в полза на насрещната страна разноски.

Разгледана по същество обаче съдът намира, същата за неоснователна по следните съображения:

С постановеното по настоящото дело решение № 2059 от 05.06.2025 г. заявената от ищцата М. Я. Н. осъдителна претенция за заплащане на имуществени вреди с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ срещу ответника „ЗАД А.“ АД е уважена изцяло за сумата от 2 483,27 лева.

Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответното дружество са възложени сторените от ищцата разноски в общ размер на 2 299,33 лева, от които 99,33 лева заплатена държавна такса, 1 000 лева депозит за вещо лице по САвТЕ, както и адвокатско възнаграждение от 1 200 лева с ДДС.

При съобразяване с разпоредбата на чл. 633 ГПК и постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело № C-438/22 на втори състав на СЕС, съдът намира, че разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /понастоящем Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/ противоречат на правото на ЕС, поради което и предвидените в наредбата такива не обвързва съда при своевременно релевирано възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

При валидно възникнал въпрос досежно справедливия размер на дължимия адвокатски хонорар, съдът следва да определи по свое усмотрение размера на същия, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото и отчитане предмета на производството, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съда, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса и всички други обстоятелства, имащи значение за спора.

Действително, в конкретния случай делото не се характеризира със сложност над обичайната за този вид дела, но при отчитане обема на осъществената в полза на ищцовата страна защита, в т.ч. че адв. А. е присъствал на всяко едно от четирите проведени открити съдебни заседания и адекватно е бранил правата и законните интереси на доверителя си, съдът намира, че договореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение в размер, съответстващ на предвидените в Наредба № 1/2004 г. размери, не се явява завишено, поради което и не следва да се намалява.

По изложените съображения съдът счита, че молбата с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. второ ГПК следва да бъде оставена без уважение, поради нейната неоснователност.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 58531/30.06.2025 г. от ответника „ЗАД А.“ АД, чрез юрк. Р.Л., с искане за изменение на Решение № 2059 от 05.06.2025 г., постановено по гр.д. № 1086/2024 г. по описа на 9 2 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3