Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 10.12.2020, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
460/2020
Подписан
10.12.2020
В сила
17.02.2021

Цитирани разпоредби

  • чл.184, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 628 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 102 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 112, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 112, ал. 2, т. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 113, ал. 1, т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117,ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117,ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.149 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.152 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • §2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.28 б.а · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.101 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.102 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.102 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 102, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 102, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.178 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 26 ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.67 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.67, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.67 ал.2 и ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.82 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.86 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.96 и сл. · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 96, ал. 1 изречение второ · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.96 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.96 ал.2 т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.8, ал.1, т.4 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
  • чл.53 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
  • чл.4 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Русе, 10.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд

Русе, VІ ти състав, в публичното заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА адм.дело № 460 на Административен съд - Русе по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Глушкови Маркет“ЕООД ЕИК *********

, със седалище гр. Русе, представлявано от Г.П.Г. чрез адв.пълномощник адв.Н.М. от РАК срещу ревизионен акт /РА/ № Р-03001819003925-091 -001/29.10.2020 г. издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Н.И.Б. на длъжност началник сектор „Ревизии" в дирекция „Контрол" при ТД на НАП Варна, възложил ревизията и Б.Т.Б., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 318/19/16.07.2020г. на и.д.директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на жалбоподателя са определени на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС задължения за ДДС по ЗДДС за м.05.2019г. в размер на 17 687,68лв./главница/ и лихва в размер на 673,17лв. Излагат се съображения за незаконосъобразност на РА поради неправилно приложение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби- липса на компетентност на органа, възложил ревизията, респ. съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази връзка е и искането РА да бъде прогласен за нищожен. На следващо място жалбоподателят твърди, че обжалваните задължения за ДДС са установени в нарушение на материалния закон-чл.96 ал.1 ЗДДС, като по подадено заявление за регистрация по ел.път на 15.05.2020г. е протекла процедура по чл.101 ЗДДС ,приключила с акт за регистрация по ЗДДС № 180429101338961/23.05.2019г. по чл.96 ал.1 ЗДДС, а не по чл.102 ал.1 ЗДДС, поради което незаконосъобразно е била приложена процедурата по чл.102 ал.4 ЗДДС. В тази връзка се позовава на абзаци от мотивите на Решение № 8/30.06.2020г по к.д. 14/2019г. и счита, че режима в чл.102 ал.4 ЗДДС се отнася само за неподалите заявление за регистрация лица, при което ораните по приходите го регистрират служебно. Аргументира се и със систематичното място на разпоредбата на чл.102 ал. ЗДДС „ Регистрация по инициатива на органите по приходите“ и акцентира, че тази процедура в случая на двудневно закъснение във връзка с подаването на заявлението за регистрация по чл.96 ал.1 ЗДДС се явава неприложима и санкционна, тъй като регистрацията е по подаденото заявление, а не служебно. Иска се отмяна на ревизионния акт, потвърден изцяло с решение № 318/19/16.07.2020г. на и.д.директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна и присъждане на разноски по представен списък. В хода на съдебното оспорване жалбоподателят е отправил искане по чл.628 и сл ГПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС с подробно изложени въпроси и аргументи в молба с вх. № 3585/12.10.2020г./ л.25-26 от делото/, поради твърдения за противоречие с Директива 2006/112.

Ответната страна – директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, чрез юрк.З.Е., оспорва жалбата. Счита, че събраните по делото доказателства не оборват констатациите на органите по приходите. Акцентира върху обстоятелството,че не се оспорва датата на възникване на задължение за регистрация по чл.96 ал.1 изр.2 ЗДДС. Излага подробни съображения относно липсата на съмнение относно приложението на общностните разпоредби на Директива 2006/2112 в представени по делото писмени бележки/ л.32-34 от делото/. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна както и да се отхвърли искането за преюдициално запитване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Производството е процесуално допустимо.

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването - адресат на акта. Същата отговаря на изискванията на чл.149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фазата на административния контрол – РА №Р-03001819003925-091 -001/29.10.2020 г. е потвърден с Решение №318/19/16.07.2020г. на и.д.Директора на Дирекция "ОДОП" гр.Варна при ЦУ на НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-35/19.09.2017г. на изпълнителния директор на НАП /л.7 от преписката/и заповед № 5178/06.07.2020г./ л.6 от преписката/, съгласно които в случаите на отсъствие / законен отпуск ,считано от 13.07. до 21.07.2020г./ на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна е оправомощен Д.И.Ж. –началник отдел „Данъчно-осигурителна политика“ в Дирекция“ ОДОП“ Варна да изпълнява правомощията на директор на Д“ОДОП“ Варна, включително и правомощията по чл.152 ал.2 ДОПК, поради което е налице годен предмет на съдебен контрол. Спазен е преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл.156,ал.1 от ДОПК. Потвърдителното решение на решаващия орган е съобщено на лицето по електронен път на 27.07.2020г./ л. 2-157 от преписката/, а жалбата до съда е изпратена на 10.08.2020г. по куриер /л.12 от делото/.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Ревизията на „Глушкови маркет“ЕООД е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001819003925-020-001 от 25.06.2019г.

/л.5/ 169/ от преписката/, връчена електронно на 02.07.2019 г./ л.28 от преписката/. Ревизията обхваща установяването на задължение за данък върху добавената стойност по ЗДДС, за данъчен период от 06.05.2019г. до 26.05.2019г.

Съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагането на ревизия.

Съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК е предвидено

РА да се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията.

Ръководител на ревизията е този, посочен в заповедта за възлагане - чл. 113, ал. 1, т.2 ДОПК, съответно органа възложил ревизията е териториалния директор или лицето на което са делегирани правомощията за това по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

В Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на ВАС изрично е прието, че " за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на "възложил ревизията", определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция".

В същото тълкувателно решение е прието, че

"След изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК от 01.01.2013 г. ревизионният акт се издава съвместно от два органа - единият е органът възложил ревизията, а другият е ръководителят на ревизията. Изменението на разпоредбата касае както органа издател на акта, така и начина на определяне на издателя на акта: по отменената редакция с нарочна заповед, а по сега действащата редакция единият е определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор - чл. 112, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 119, ал. 2 ДОПК, а вторият от първия орган въз основа на заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК. ".

В случая началото на ревизионното производство е сложено с издадената заповед за възлагане на ревизия № Р-03001819003925-020-001 от 25.06.2019г.

ЗВР е издадена от Н.И.Б. – началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна, надлежно оправомощен орган да възлага ревизии със Заповед № Д-2273/20.12.2018г. на директора на ТД на НАП Варна, съгласно чл.112,ал.2,т.1 от ДОПК /л.1-2 от преписката/. За доказване компетентността на органа, възложил ревизията е представена Заповед № 2273/20.12.2018 година на териториалния директор на ТД на НАП град Варна, с която на издалия ЗВР е възложено издаването на такива. Предвид на това съдът приема, че процесната ревизия е възложена от компетентен орган по приходите.

Със ЗВР е определен ревизиращия екип, съответно: Б.Т.Б. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Т.Й.Т.-старши инспектор по приходите. Определен е и срокът за извършване на ревизията - три месеца от връчване на ЗВР.

Заповедта за възлагане на ревизия, Ревизионният доклад и издаденият въз основа на него

Ревизионен акт, са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител (приложеният с административната преписка CD-R). Към материалите по делото са приобщени разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които материализират електронно изявление, подписано при условията на чл.13, ал.1 от с.з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях съдът в с.з. на 06.10.2020г. констатира, че разпечатаните документи са идентични с представените в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като техни автори. Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ.

В настоящия казус, при проверка валидността на положените върху посочените документи подписи се установи, че същите са придружени от издадено от доставчика на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на дефиницията по чл.3, т.15 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. Съгласно чл.4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. В случая от представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед изложеното съдът приема, че ЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис.

За констатациите от ревизията е съставен Ревизионен доклад РД №Р-03001819003925-092-001./07.10.2019г. в 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. 14 дневния срок след изтичането на срока за извършване на ревизията /чл.117,ал.1 ДОПК/, със съдържанието по чл.

117, ал. 2 ДОПК /л.53-61 от преписката или стр.122). Срещу РД не е подадено възражение от лицето по реда на чл.117,ал.5 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на Ревизионен акт РА №Р-03001819003925-091-001/29.10. 2019г.(стр. 132 или стр.43 от преписката), в предвидената в чл. 120 ДОПК форма и от възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл. 119, ал.

2 от ДОПК – Н.И.Б. на длъжност

"началник сектор“ - възложител на ревизията и Б.Т.Б. на длъжност "главен инспектор по приходите" – ръководител на ревизията . РА е връчен по ел.път на 07.11.2019г. /л.29 от преписката/

По повод на обжалването по адм.ред на РА, със заповед № 328/15.01.2020г. на Директор на Дирекция ОДОП Варна по повод на образувано к.д.14/2019г на КС на РБ, производството е спряно /л.15-17/ и със заповед № 328-1/13.07.2020г. на и.д.директора на Д“ОДОП“Варна е възобновено и е постановено решение № 328/19/16.07.2020г. на и.д. директор Д“ОДОП“Варна, с което РА №Р-03001819003925-091

-001/29.10.2020 г. е потвърден

При оспорването по административен ред, е постановено решение от и.д. директор на Дирекция "ОДОП" гр.Варна при ЦУ на НАП, за чиято компетентност е представена заповед ЗДУ-ОПР-35/19.09.2017г. на изп.директор на НАП и заповед № 5178/06.07.2020г., съгласно която в периода 13.07.2020г. до 21.07.2020г ,при отсъствие на директора на дирекция „ОДОП“Варна поради отпуск, същия е заместван от Д.И.Ж. –началник отдел „ДОП“ в същата дирекция. Трайната съдебна практика приема, че за да е изпълнен фактическия състав на "заместването" следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1. Изрична писмена заповед, издадена от съответния компетентен според спецификата на случая административен орган, с която да е определено лицето, което ще изпълнява функциите на отсъстващия титуляр на длъжността/ такава е представена/ и 2.