Решение № 405 от 11.10.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Велико Търново, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20244110200612 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят Д. К. П. е обжалвал НП№ 24-1275-000264/09.02.2024 г. на началник сектор „ПП“ в ОДМВР – В.Търново, с което за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и глоба в размер на 2000 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуален представител поддържа жалбата си. Моли се съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не заема становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна. При служебна проверка на АУАН серия GA № 1163933/28.01.2024 г. и НП № 24-1275-000264/09.02.2024 г. на началник сектор „ПП“ в ОДМВР – В.Търново съдът не констатира нередовности по чл. 42, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН. Наличието на задължителни реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН обосновава правен извод за законосъобразност на наказателното постановление от формална страна.

Разгледано по същество, от събраните по делото писмени доказателства, гласни такива и ВДС се установява, че на 28.01.2024 г., в гр.***, на ул.“***“, полицейски екип, изпълняващ наряд със служебен автомобил с рег. № ***, оборудван със система за видеозаснемане, забелязал движението с висока скорост на л.а. „БМВ 320 Д“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя Д. К. П.. В този автомобил пътували и свидетелките М. Г. М. и Н. С. Д.. По време на движението си жалбоподателят употребявал енергийна напитка „Редбул“. Полицейските служители последвали жалбоподателя, който преустановил 1 движението си в района на таксиметрова стоянка в автогара „Юг“, с административен адрес – ул.“***“ № 74. Веднага и непосредствено до него спрял полицейският автомобил.

Полицейските служители М. Д. А. и Д. И. Г. извършили започнала в 15.35 часа проверка на документите на водача, който обяснил че той и спътничките му ще пътуват с автобус.

Жалбоподателят се съгласил да му бъде извършена и проверка за употребата на алкохол с техническо средство“Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARPM-0747, дала отрицателен резултат. По време на тези проверки полицейските служители възприели и преценили, че жалбоподателят е със зачервени очи, превъзбуден, изнервен и отговарящ несвързано на задаваните му въпроси. Това състояние на П. мотивирало полицейските служители да пристъпят към извършването на проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози с „Дрегер Дръгтест 5000“ с фабричен № ARME-0011, която следвало да бъде осъществена в сградата на РУ-***. След като се посъветвал по мобилния си телефон с адвокат жалбоподателят отказал да му бъде извършена такава проверка като не споделил с полицейските служители, че е употребил енергийна напитка. Бил му връчен талон за медицинско изследване № 256363/28.01.2024 г. със 7 бр. стикери, в който бил удостоверен този отказ и жалбоподателят лично вписал, че не желае извършването на медицинско и химическо изследвания. На жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA № 1163933/28.01.2024 г. за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Полицейската проверка приключила в 16.20 часа. На 02.02.2024 г. чрез процесуален представител жалбоподателят подал писмени възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу съставения му АУАН. По повод на тези писмени възражения била извършена допълнителна проверка и била изготвена докладна записка, след което било издадено обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, гласни такива и ВДС.

По този начин от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Обективираното съставомерно поведение, изразяващо се в отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и субективното отношение към Д.ието, изразено в пряк умисъл, се явяват доказани от цялостната доказателствена съвкупност. Наказващия орган правилно е приложил материалния закон, налагайки законовоустановените в твърд размер наказания – лишаване от право да управлява МПС за срок от две години /24 месеца/ и глоба в размер от 2000 лева. Изписването на виновно нарушената законова разпоредба като чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, вместо точната правна квалификация – чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП представлява единствено правна непрецизност, която обаче не изисква преквалификация на Д.ието в същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, нито обуславя правен извод за несъответствие между фактическо и юридическо формулиране на нарушението.

Несподелими от настоящата съдебна инстанция са правните доводи на защитата, че са допуснати формални пороци по чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Трите имена; ЕГН; адрес; описание на нарушението; датата и мястото на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; доказателствата, които го потвърждават; виновно нарушените законови разпоредби са изписани достатъчно пълно, подробно и ясно.

Фактическите доводи на защитата за неправилно установена фактическа обстановка не могат да бъдат споделени. Правните доводи на защитата за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила също са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Приетото за установено и доказано не формира фактически и правни изводи за несъставомерност на Д.ието, нито правни такива за допуснати съществени процесуални нарушения.

2

Това е така, защото, на първо място, от цялостната доказателствена съвкупност не се установява жалбоподателят да е извършил действия в следната последователност: паркиране и слизане от автомобила, употреба на енергийна напитка, влизане и излизане от сградата на автогарата, връщане към автомобила, където вече да е бил очакван от полицейските служители. Тоест, не се доказва твърдяната от защитата на жалбоподателя липса на визуален контакт между последния и контролния орган за времето от паркирането на автомобила от П. до началото на полицейската проверка.

На следващо място, установеното от контролния орган физическо и психологично състояние на жалбоподателя се явява доказано от показанията на свидетелите М.Д.А., Д.И.Г., Н.С.Д. и не се опровергава от визуализираното на видеозаписите.

На следващо място, консумирането по време на движение на напитки, евентуално даващи отражение на тестването за наркотични вещества и техни аналози, както и причините за тази консумация са без правно значение за съставомерността на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

На следващо място, разминаването между установения час на началото на проверката – 15.35 часа с отразения в АУАН час на обективиране на отказа за извършването на тест за наркотични вещества и техни аналози – 15.30 часа е незначително и не обуславя нито фактически и правен извод за несъставомерност на Д.ието, нито правен такъв за нарушено право на защита на жалбоподателя да научи в какво нарушение е обвинен, срещу какво следва да се защитава и какви доказателства евентуално да ангажира в подкрепа на защитната си позиция.

На последно място, няма допуснато от контролния орган неспазване на изискванията на чл. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Това е така, защото изискванията на разпоредбите на чл. 3а, т. 1 и чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от цитираната наредба са неотносими към фактическия състав на Д.ието, визирано в чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

Следователно не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

За пълнота и правна прецизност следва да се отбележи, че посоченото в наказателното постановление отнемане на 15 контролни точки не е наказание, а има само статистическо-отчетен характер, като техният брой правилно е определен съгласно чл. 6, ал.

1, т. 3 от Наредба № Із-2539/12 г. на МВР и съответства на извършеното нарушение.

Ето защо наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

При този изход на делото – потвърждаване на наказателното постановление искането на жалбоподателя чрез процесуалния му представител за присъждане съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на 700 лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и чл. 63в от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно НП№ 24-1275-000264/09.02.2024 г. на началник сектор „ПП“ в ОДМВР – В.Търново, с което на жалбоподателя Д. К. П. за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.

174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и глоба в размер на 2000 лева.

Оставя без уважение като неоснователно искането на жалбоподателя Д. К. П. чрез 3 процесуалния му представител за присъждане на 700 лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В.

Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4