Решение № 7133 от 23.10.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 23.10.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Десислава

Йорданова при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №361 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 13.09.2017 год., постановено по гр.дело №33957/2016 год. по описа на СРС, ГО, 88 с-в, ответникът с.о.е осъден да заплати на ищеца Е.И.И. на основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД сумата от 1500 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и преживян стрес и уплаха в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 27.02.2016г. около 12,30 часа в гр.София, ж.к.“Модерно предградие“ на ливадата пред НГДЕК, в областта на дясната подбедрица, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 22.06.2016г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 810 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Столична община. Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът приел за безспорно обстоятелството че кучето ухапало ищцата е безстопанствено. Това обстоятелство било оспорено от ответника с.о.и ищецът не провел пълно и главно доказване в тази връзка. Твърди, че отговорността му по предявения иск не може да бъде ангажирана, тъй като не е установено противоправно поведение на служителите на ответника (действие или бездействие), което да обуславя такава отговорност. Присъденото обезщетение (4000 лева според жалбоподателя) било силно завишено и несъобразено с действително претърпените болки и страдания на ищцата. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а искът– отхвърлен. Претендира разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба ищецът оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно. Излага подробни съображения относно правилността на изводите на първостепенния съд. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Евентуалният ответник не е подал отговор и не взема становище по жалбата.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Настоящият състав намира, че като е приел за установено, обстоятелството, че кучето в процесния случай е безстопанствено, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното от жалбоподателя нарушение на съдопроизводствените правила. Касае се за установяване на отрицателни факти- че кучето няма стопанин (собственик) и не се намира под надзора на конкретно лице, следователно подлежат на доказване съответните противоположни положителни факти- наличие на собственик на кучето и осъществяван надзор върху него, като доказателствената тежест се носи от жалбоподателя- ответник, доколкото на тези факти той обосновава твърденията си. Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест и ответникът с.о.не е установил с позволените от закона доказателствени средства, че кучето има конкретен собственик или се намира под надзора на конкретно лице.

Изготвянето и изпълнението на Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета само по себе си не освобождава от отговорност ответника, тъй като от една страна не е ясно дали залегналите в програмата мерки са ефективни и достатъчни за недопускане на агресивни животни и предотвратяване нападенията над хора, а от друга страна не е установено дали мерките са прилагани пълно и точно. В тази връзка следва да се отбележи, че самото наличие на инциденти с нападения на агресивни животни над хора е индиция или за недостатъчно ефективни мерки, или за непълното им прилагане.

Относно размера на присъденото обезщетение съдът намира за необходимо да отбележи, че то е в размер на 1500 лева, а не 4000 лева както се твърди във въззивната жалба.

Последният размер би бил действително завишен. Предвид установените от писмените доказателства, съдебно- медицинската експертиза и свидетелските показания, претърпени от ищцата болки, страдания, стрес и дискомфорт, определеното от СРС обезщетение от 1500 лева е съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено изцяло като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата е направил разноски в размер на 500 лева за възнаграждение на един адвокат. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено от жалбоподателя, поради което същото следва да бъде присъдено на въззиваемата ищца изцяло.

На основание чл.280, ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.09.2017 год., постановено по гр.дело №33957/2016 год. по описа на СРС, ГО, 88 с-в.

ОСЪЖДА с.о.да заплати на Е.И.И. 500 (петстотин) лева- разноски в производството пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/