Решение № 95 от 18.03.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. П., 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20231230100627 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от А.

Т., ЕГН **********, родена на **.**.**** година в гр.Пр. кр., гражданка на Р.Ф. с постоянен адрес гр.Пл., бул.“Д.“ № **, ап.**, действаща чрез адв. А.

П., АК Пл. срещу Ю. Ю. К., ЕГН ********** от гр.П., ул.“М.“ № **.

Ищцата твърди, че на 27.01.2017 година с ответника са сключили договор за заем № 5, по силата на който първата е предоставила на втората заем в размер на 4 600 евро с левова равностойност 8 970 лева. Твърди, че договорът е сключен в писмена форма, като същият представлява и разписка за реално предадения заем. Твърди, че заемополучателят К. се е задължила, по силата на постигнатите договорености, да върне заема в срок до 27.01.2018 г.

Сочи, че заемът бил необходим на ответника във връзка с нужди на бизнес начинанието му, свързано с отглеждане на крави.

Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението да върне на заемодателя предоставения заем, както на уговорения падеж, така и до датата на депозиране на исковата молба в съда.

В случай, че съдът приеме, че сумата от 8 970 лева е предоставена на 27.01.2017 г. от ищеца на ответника без валидно сключен помежду им 1 договор за заем, счита, че сумата следва да се върне на ищцата като дадена на К. без основание.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 8 970 /осем хиляди деветстотин и седемдесет/ лева, представляваща невърната на падежа заемна сума, дължима на основание договор за заем, сключен между страните на 27.01.2017г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че ищцата е дала на ответника сумата от 8 970 лева без да е налице валидно договорно правоотношение помежду им, заявява искане да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 8 970 /осем хиляди деветстотин и седемдесет/ лева, представляваща недължимо платена /от ищеца на ответника/, ведно със законната лихва върху вземането, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищцата представя писмени доказателства, документ за платена държавна такса, препис от исковата молба и доказателствата за ответника.

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, в който заявява, че представените от ищцата писмени доказателства установяват процесуалната и материалноправната легитимация на страните в спорното облигационно правоотношение.

Твърди, че страните по делото са сключили договор за заем от 27.01.2017 г., с оглед нуждите на Договор за инвестиции за сътрудничество за съвместна дейност № 5/27.01.2015 г., с който е учредено гражданско дружество. Твърди, че сумата от 8 970 лева не представлява даден от ищцата заем, а парична вноска за учредяване на гражданското дружество. Твърди, че е изпълнила частично задълженията си по Договора от 2015 г., както и че частичното неизпълнение на задълженията й се дължат на непреодолима сила – внезапно заболяване на кравите с болестта „заразен нодуларен дерматит“. Сочи, че животните са били прегледани от ветеринарни лекари, издадена е заповед, с която е забранено провеждането на пазари и изложби на едрите преживни животни в община П.. Ответницата твърди, че е уведомила ищцата за болестта на кравите и заповедта за забрана на тяхната продажба, както и че по тази причина не може да изпълни изцяло задължението си по договора от 2

2015 г. Сочи, че поради болестта на животните, последните не достигнали очаквания ръст и тегло, същите не могли да раждат телета, същевременно ответницата не ги предала на касапница – поради липса на съгласие от страна на ищцата; поради болестта месото на животните било негодно за консумация.

Ответникът релевира възражение за настъпила погасителна давност с начало 27.01.2018 г. и край 27.01.2023 г. В тази връзка сочи, че искът е предявен пред съда на 31.01.2023 г.

С гореизложеното обосновава искане за отхвърляне на главния иск като недоказан и неоснователен.

С отговора се заявява становище за неоснователност и на евентуалния иск.

Твърди, че процесната сума е дадена на основание облигационната обвързаност между страните, възникнала по силата на договора за сътрудничество от 2015 г., който продължава да обвързва страните към момента. Релевира възражение за изтекла погасителна давност с начало 27.01.2017 г. и край 27.01.2022 г. Позовава се на чл.14, ал.1, т.1 и чл.10 ЗЗД.

Оспорва датата на изпращане на исковата молба по куриер – 27.01.2023 г. В тази връзка твърди, че исковата молба е подадена след 27.01.2023 г., но е посочена по-ранна дата, за да бъде спазен срока по чл.10 вр.с чл.14 ЗЗД.

С горепосоченото обоснова искане за отхвърляне на предявените главен и евентуален иск, като неоснователни.

Към отговора са приложени писмени доказателства.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Депозира писмено становище, с което оспорва отговора на предявения иск като необоснован и неоснователен. Счита за неоспорени от ответника ищцовите твърдения за давана, респективно получаване на процесната сума от ищеца на ответника и да сключване, респективно възникване на облигационна обвързаност между страните на основание сключен между тях договор за заем от 27.01.2017 г. Ищецът не оспорва твърденията на ответника за сключен на 27.01.2017 г. между А. Т., Ал. Т. /съпруг на първата/ и Ю. К. договор. Сочи, че тази облигационна обвързаност не изключва възможността за възникването и съществуването на други облигационни обвързаности между страните по делото, в това число релевираното в исковата молба. Сочи, че семейство Т. са 3 направили парична вноска в размер на 25 000 евро, по силата на Договор за сътрудничество, на 27.01.2015 г., а не през 2017 г. както твърди ответникът.

Сочи, че тези факти са установени с влязло в сила решение по становено по гр.д. № 116/2018 г. по описа на Окръжен съд. гр. Бл.. Сочи, че въведените в отговора на исковата молба възражения за наличие на непреодолима сила са неотносими и неприложими в казуса, тъй като в договора за заем няма договорка, по силата на която връщането на заема да еобвързан с прираста на стопанството на К.. Счита за неотносими представените с отговора заповеди от БАБХ от 2016 г. Счита за неоснователно и възражението за погасителна давност като сочи в тази връзка, че падежът за връщане на дадения заем е настъпил на 27.01.2018 г., а петгодишният погасителен давностен срок, предвиден в чл.110 от ЗЗД е изтекъл на 27.01.2023 г., на която дата е подадена исковата молба, чрез куриерска фирма „М и БМ Експрес“ ООД съгласно известие за доставяне с баркод № 0100014315527. В тази връзка и с оглед чл.62, ал.1 от ГПК счита, че искът е предявен преди изтичане на погасителната давност. Релевира възражение за недължимост на претендираните от ответника съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение поради липса на доказателства за такова, както и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК/.

Ответникът не се явява в открито съдебно заседание. Изпраща процесуален представител, който поддържа релевираните в отговора на исковата молба твърдения, възражения и доказателствени искания.

С протоколно определение от 27.11.2023 г. съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: предаване, респективно приемане на сумата от 4 600 евро с левова равностойност 8 970 лева от ищцата А. Т. на ответника Ю. К..

По делото са събрани представените от страните писмени доказателства.

Разпитан е и свидетелят В. К. /съпруг на ответника/.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а събраните писмени доказателства установиха по несъмнен начин по делото, че на 27.01.2017 г. по силата на сключен между А.

4

Т. /заемодател/ и Ю. К. /заемополучател/ договор за заем, първата е предоставила на втората заем в размер на 4 600 лева с левова равностойност 8 970 лева. Заемополучателят се задължил, по силата на постигнатите договорености, да върне заемната сума до 27.01.2018 г.

Не се спори по делото, че договорът за заем е сключен поради необходимост на ответницата от парични средства във връзка с бизнеса й – отглеждане на крави.

Не се спори по делото, че до момента на предявяване на иска – съгласно известие за доставяне с баркод № 0100014315527 на 27.01.2023 г. ищецът е подал /изпратил исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство чрез куриерска фирма „М и БМ Експрес“ ООД, както и до датата на обявяване на съдебното дирене за приключено /29.01.2024 г./, Ю. К. не е върнала дадената в заем от ищцата парична сума от 4 600 евро с левова равностойност 8 970 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.240 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален и се счита за сключен от момента на предаване на уговорената заемна сума, а не от постигане на съгласието на страните.

На основание чл.63, ал.1 от ЗЗД всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно.

При неизпълнение на договорно задължение на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД изправната страна може да иска изпълнение ведно с обезщетение за забавата.

В случая безспорно се установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът заемодател е предал на ответника – заемател паричен заем в размер на 4 600 евро с левова равностойност 8 970 лева. Безспорно се доказа качеството на ищеца на изправна страна по сделката, както и неизпълнение на задължението на заемателя – ответника да върне процесната заемна сума, в срок / съгласно чл.84, ал.1, изр.1 от ЗЗД вр. с чл.1 от договора / : 27.01.2018 г., както и към 5 момента. В казуса ответникът не оспорва нито едно от тези обстоятелства - с които ищецът обосновава претенциите си, нито оспорва представения от ищцата писмен договор наименован „Допълнение към договора инвестиции за сътрудничество и съвместна дейност“ № 5 от 27.01.2015 г. С оглед на това съдът приема за доказани всички елементи от фактическия състав на главния иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 240 от с.з / ЗЗД/, поради което същият следва да се уважи изцяло като доказан и основателен.

Съдът намира за недоказани релевираните от ответника правоизключващо и правопогасяващо възражения и в тази връзка счита за необоснована позицията му по предявения иск.

Събраните по делото писмени доказателства не установиха твърдението на ответника, че процесният договор за заем е сключен в изпълнение на задължение на заемодателя, възникнало на основание договор за сътрудничество с ответника, сключен през 2015 г. В тази връзка съдът не обсъжда като неотносимо въведеното от ответника в процеса възражения за наличие на непреодолима сила.

Не се доказа и изтичане на погасителният давностен срок, предвиден в чл.110 от ЗЗД, в периода от денят, следващ изтичането на падежа по процесния договор за заем – 28.01.2018 г., до датата на предявяване на иска – 27.03.2023 г.

Предвид основателността на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения при условията на евнтуалност осъдителен иск.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от последната, доказани съдебни разноски в размер на 1 935 лева, от която 360 лева заплатена по сметка на съда държавна такса, 15 лева заплатена по сметка на ОС Бл. държавна такса и 1 560 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 48 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ae0aa2dc-03b5-4f3b-8823-1c9f1be88fc6