Решение № 381 от 08.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Плевен, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Т. Гергичанова при участието на секретаря Десислава В. Мачорска като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно наказателно дело № 20264430201186 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-0940-000066 от 13.05.2026г. на Началник РУ в ОДМВР-Плевен, РУ-Пордим, с което на Е. И. З. с ЕГН ********** от гр. ***, Плевенска област на основание чл. 175, ал.3, пр.1-во отЗДвП е наложено административно наказание– глоба в размер на 255,65 евро (500,01 лева) лева за това, че на 28.02.2026г. в 00:58 часа в с. ***, ул. „***“ до *** с посока на движение към гр. Плевен като водач управлявал лек автомобил „***“ с рег. № *** (собственост на М.Л.З.), като посоченото МПС било със служебно прекратена регистрация от 10.02.2026г. поради липса на задължителна застраховка гражданска отговорност - нарушение по чл. 140, ал.1 Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и да му присъди направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба – становище и писмени бележки с вх. № 29012 от 21.09.2026г. чрез пълномощника на жалбоподателя – адв. С. П., в която е изразено становище, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено поради липса на осъществен състав на нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за което 1 е санкциониран жалбоподателя. Като аргумент в тази насока се сочи липсата на изпратено уведомление до собственика за извършено служебно прекратяване на регистрацията на процесното МПС, което от своя страна обуславя извод за липсата на субективния елемент на фактическия състав на нарушението. Претендира наплавените п одебото разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна не се представлява в съдебно заседание. В писмо вх.

№16926/04.06.2026г. е изразено становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и поради това следва да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като се запозна с образуваната административнонаказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок.

С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Адвинистративно-наказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4512377 на 28.02.2026г. от Х. А. Ц. на длъжност мл. автоконтрольор при РУ Пордим, ОД МВР Плевен против Е. И. З. с ЕГН ********** от гр. *** за това, че на 28.02.2026г. в 00:58 часа в с. ***, ул. „***“ до *** с посока на движение към гр. Плевен като водач управлявал лек автомобил „***“ с рег. № *** (собственост на М.Л.З.), като посоченото МПС било със служебно прекратена регистрация от 10.02.2026г. поради липса на задължителна застраховка гражданска отговорност. Като нарушена е посочена разпоредбата н ачл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Така описаната фактическа обстановка е възпроизведена в обжалваното наказателно постановление и се установява по категоричен начин от приетите по делото писмени доказателства: Наказателно постановление №26-0940000066/14.05.2026г., Наказателно постановление

№26-0938000524/14.05.2026г., комбинирана застрахователна полица

№BG/126000732361 „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Акт за установяване на административно нарушение

Серия

GA

№4512377/28.02.2026г.,

Наказателно постановление

№26-0940000066/13.05.2026г., разписка за връчване на НП, мотивирана резолюция №260940-М000004, Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 15.04.2026т. по пр. пр. №2366/2026г. на РП-Плевен, както и от показанията на свидетелите Х. А. Ц. и П. М. А., чиито показания съдът кредитира като правдиви, обективни и съответни на останалия по делото доказателствен материал.

От показанията на свидетелите – Ц. и А. се установява, че на 28.02.2026г. по време на изпълнение на служебните си задължения по контрол 2 на автомобилния траспорт спрели за проверка управляваният от жалбоподателя лек автомобил „***“ с рег. № ***, който не бил негова собственост и установили, че моторното превозно средство е със служебно прекратена регистрация от 10.02.2026г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което обстоятелство узнали след направена проверка в информационната система посредством техническо средство - таблет.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление е издадено на основание чл.

36, ал. 2 от ЗАНН при отказ на прокурора да образува наказателно производство. В процесния случай е изпълнен фактическият състав на посочената правна норма, която не поставя други изисквания, освен наличието на прокурорско постановление за отказ да се образува досъдебно производство. В тази хипотеза наказващият орган е обвързан от фактическите и правни изводи направени в Постановление на Районна прокуратура гр.

Плевен заотказ да се образува досъдебно производство от 15.04.2026г. по преписка № 2366/2026 г. на РП - Плевен. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като наказващият орган е посочил подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени), като от съдържанието му става ясно, жалбоподателят е бил санкциониран за управление на МПС със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

По тези причини съдът не намира да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя.

За да е налице нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което да може надлежно да се наложи наказание по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, е необходимо водачът на автомобила да е знаел, че към датата на деянието управляваното от него моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред.

Формалните нарушения, каквото по естеството си е и нарушението по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, могат да бъдат извършени само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Това виждане произтича от определението на понятието за непредпазливост, дадено в чл. 11, ал. 3 от Наказателния кодекс, според което деянието е такова, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Престъпните последици (престъпен резултат) представляват съставомерния резултат от деянието поставяне в опасност или действително увреждане, който следва да е посочен 3 в състава на нарушението (престъплението), а съответно такъв елемент в състава си могат да включват само и единствено резултатните деяния.

Формалните такива са на просто извършване и те се довършват със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние. Настоящият случай е именно такъв, тъй като в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е описано формално нарушение, в чийто състав не е визиран престъпен резултат (изменение на обективната действителност, което трябва да настъпи като следствие от изпълнителното деяние). Съответно същото може да се извърши само при условията на пряк умисъл. Прекият умисъл предполага деецът да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) - в случая, че МПС-то, което управлява, е с прекратена регистрация от определена дата, респ. че към датата на управлението му то не е регистрирано по надлежния ред. Липсата на знание за който и да е от обективните признаци на състава на нарушението, изключва умисъла за извършването му.

Ангажирането на административно-наказателната отговорност по горепосочената санкционна норма обаче изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, включително служебно прекратена такава или, че пътното средство е регистрирано, но без поставени регистрационни табели. В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на процесната дата жалбоподателят е управлявал процесното превозно средство, описано в НП, знаейки, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

В случая регистрацията на автомобила е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, т. е. служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията на автомобила в тази хипотеза не настъпва автоматично по силата на закона (ex lege), или при изтичане на предвидения в нормата двумесечен срок от придобиването, а се извършва фактически от компетентно длъжностно лице, след установяване наличието на предпоставките по чл. 18б, ал. 2, т. 10 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като за целта се прави съответното отбелязване в автоматизираната информационна система. Независимо от настъпилата законодателна промяна в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП (изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025г., с която вече е отпаднало предвиденото преди това задължение да се уведомява собственикът на МПС за служебно прекратената регистрация от служители на ОДМВР, то в чл. 18б, ал.2 от цитираната по-горе наредба все още съществува изискването при прекратяване на регистрацията да се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра, което задължение не е изпълнено. Лицето, на което собственикът на лекия автомобил го е 4 предоставил за управление, няма как да знае кога конкретно ще бъде прекратена служебно регистрацията на автомобила, и в процесния случай от събраните по делото доказателства не се установява водачът на автомобила, който не е негов собственик, да е бил запознат с този факт.

Следва да се има предвид също, че съгласно определението, дадено в § 2, т. 4 от ДР на Наредба №I-45 от 24.03.2000 г., "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. В конкретния случай регистрационните табели на автомобила са били поставени/монтирани на същия, и не са били налице външни признаци, по които административно-наказаното лице да би могло да разбере, че регистрацията на управлявания от него автомобил е прекратена.

Не се установяват и други фактически действия от страна на санкционираното лице, по които да би могло да се съди, че последното е имало съзнание, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС.

Следователно преки доказателства, или съвкупност от косвени доказателства, от които да може да бъде направен единствен, непротиворечив и категоричен извод относно виновността на дееца, и конкретно, че към датата на твърдяното нарушение на същия е било известно, че регистрацията на управляваното от него МПС е било служебно прекратена, не са налице по делото.

Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, съдът намира, че на основание чл. 63Д, ал. 1 от ЗАНН в полза на Е. И. З. с ЕГН ********** от гр. ***, Плевенска област следва да бъде присъдена сума в размер на 200,00 (двеста) евро (по арг. на приложения на стр. от 13 в делото Договор за правна защита и съдействие), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, като същата следва да се възложи в тежест на ОДМВР – Плевен.