Протокол № 745 от 15.05.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 745 гр. Варна, 15.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100500853 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 16:14 часа се явиха:

Въззивникът И. М. Ж., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. М. С., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Въззиваемият Д. И. М. редовно призован чрез законен представител Е.

Д. Д., явява се законният представител Е. Д., представляват от адв. З. С. и адв А. П., редовно упълномощени и приети от съда отпреди.

Контролираща страна

ДИРЕКЦИЯ

„СОЦИАЛНО

ПОДПОМАГАНЕ“ – Варна, редовно призована, не изпращат представител.

АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Не са налице пречки. Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

И

ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба на И. М. Ж., ЕГН **********, срещу Решение №4477/11.12.2024г. по гр. дело №********г. на ВРС, 10-ти състав, в частите с което:

- е задължен И. М. Ж., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо детето Д. И. М., ЕГН**********;

- е задължен И. М. Ж., ЕГН **********, да посещава специализирана програма за преодоляване на агресията – „Специализирана програма за извършители на домашно насилие“ към фондация „SOS Семейства в риск“ – град Варна, ул. „С.“ №21, в т.ч. е задължен да се свърже с фондация „SOS Семейства в риск“ – град Варна на тел. номер **********, с оглед включването му в програмата;

- е постановено режимът на лични отношения между бащата И. М.

Ж., ЕГН **********, и детето Д. И. М., ЕГН **********, да се осъществява за срок от 9 месеца с участието на социален работник и на психолог, в защитена среда в Център за обществена подкрепа – град Варна, с местонахождение, определено от ДСП – Варна;

- и като резултат е осъден И. М. Ж. за държавна такса и за разноски в производството пред ВРС.

Решението не е обжалвано в останалите части – частично отхвърлената молба за закрила по ЗЗДН.

Подадена е и частна жалба на И. М. Ж., ЕГН**********, срещу Определение №***********г. по гр. дело №********г. на ВРС, с което е оставена без уважение молбата от 27.12.2024г. на И. М. Ж. по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението на ВРС в частта за разноските чрез намаляване на адв. хонорар в полза на молителя по съразмерност и само за 2 разходите за един, а не за двама адвокати.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС, в обжалваната му част, е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон, както и при неправилен, нелогичен и едностранчив анализ на събраните доказателства, довел в крайна сметка до погрешни решаващи изводи. В тази връзка в жалбата се излагат подробни оплаквания, които могат да се обобщят в смисъл, че: детето Д. има трайно недопустимо поведение в училище – не спазва реда и правилата, тормози съучениците си, в т.ч. обижда, псува и дори проявява физическа агресия срещу някои от тях, а отглеждащият родител не се справя с поведението на момчето. Помолен за съдействие от училището бащата само е наложил възпитателни мерки спрямо момчето, като временно му е взел лични вещи – смартфон, лаптоп и други сходни устройства, докато си поправи поведението; накарал го е да препише три пъти раздела „права и задължения на ученика“ от училищния правилник, а при лични срещи и при координационна такава в ДСП му е обърнал внимание за недопустимото му поведение към съученици и в училище изобщо. Бащата не е извършвал никакви актове на насилие към сина си в исковия период – м.05.-м.07 на 2024г., а е целял да само въздейства на поведението на детето. В тази връзка въззивникът прави подробен анализ на доказателствата по делото, като счита, че ако ВРС беше направил същият, би постановил решение за отхвърляне на молбата по ЗЗДН. Излага съображения и за неотносимост на обстоятелствата от преди 5-6 години назад. По същество моли да бъде отменено решението в обжалваната му част, да бъде отхвърлена молбата по ЗЗДН и съобразно това да бъдат разпределени разноските пред двете инстанции.

В срока по чл.17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемият депозира два отговора на въззивната жалба, подадени от двама различни адвокати. И в двата излага становище за неоснователност на въззивната жалба, като излага съображения по всички въззивни доводи. Поддържа, че решението е правилно и обосновано, за което излага подробни съображения. Поддържа всичките си твърдения пред първоинстанционния съд за извършените от ответника действия на посочените дати, които действия съставляват психическо и 3 емоционално насилие спрямо детето Д. М.. По същество моли за потвърждаване на решението на ВРС в обжалваната му част, както и за разноски пред ВОС.

В частната жалба се твърди, че определението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон и необосновано. Присъждането на разноски за двамата адвокати на молителя е в нарушение на закона и на съдебната практика. Един от пълномощниците е осъществявал защита в цялото производство, поради което само на него се следва репариране на възнаграждението. ВРС е нарушил и принципа на съразмерност с оглед частично отхвърлената молба по ЗЗДН. В допълнение делото не е с висока сложност. По същество моли за отмяната на определението на ВРС и за намаляване на разноските в тежест на ответника до тези за един адвокат на молителя, както и за присъждане на разноски и в полза на ответната страна по делото.

В законоустановения срок въззиваемият депозира отново два отговора на частната жалба, подадени от двама различни адвокати. И в двата излага становище за неоснователност на жалбата, като излага съображения по всички въззивни доводи. Поддържа, че определението е правилно и обосновано, за което излага подробни съображения. Моли за потвърждаването му.

АДВ. С.: Поддържам въззивната жалба и частната жалба. Оспорвам отговорите на въззивната жалба.

АДВ. С.: Поддържам двата отговора, които съм представила.

АДВ. П.: Оспорваме жалбата. Поддържам отговора на въззивната и на частната жалби.

С Ъ Д Ъ Т констатира, че с Определение №1957 от 23.04.2025 г. е допуснал до приемане доказателствата с въззивната жалба, а по отношение на част от тях е дал указания на въззивника.

4

АДВ. С.: Представям, съобразно указанията на съда и моля да приемете, превод на представените към въззивната жалба и допуснати до приемане документи на чужд език.

АДВ. С.: Противопоставям се на приемането. Мисля, че въпросното доказателство е ирелевантно за настоящия спор. Няма касателство.

АДВ. П.: Аз също считам, че е без отношение към правния спор това писмено доказателство. Предоставям на съда, следва или не следва да бъде от доказателствения материал, дотолкова доколкото колегата във въззивната си жалба твърди, че това е документът удостоверяващ собственост на предоставения на детето на страните компютър, който той е визирал. Поне аз така разчитам това писмено доказателство. Ако действително е така, сега е моментът колегата да посочи или не дали е това, защото самият превод на български език, на това което е представено ме сочи на компютърна конфигурация.

За да се произнесе СЪДЪТ намира, че вече е формирал мотиви относно тези доказателства, а указанията във връзка с тях са изпълнени, с оглед на което следва да се приемат, а крайната им относимост и стойност за процеса ще се обсъдят с крайния съдебен акт.

По тези причини съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представените с въззивната жалба документи: протокол за доброволно предаване от 08.12.2024г.; протокол от проведена координационна среща на 15.07.2024 г. в ДСП – Варна и разпечатки на чужд език, ведно с представения в днешно съдебно заседание превод на български език.

СЪДЪТ констатира, че с Определението по чл.267 от ГПК е допуснал до приемане представеното от адв. А. П. копие на молба от Е. Д. до Варненска районна прокуратура от 13.11.2024г.

5

АДВ. С.: Да се приеме.

СЪДЪТ намира, че съображенията изложени в Определение №1957 от 23.04.2025г. документът следва да се приеме, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представената от адв.П. с отговора на въззивна жалба копие на молба от Е. Д. подадена до Районна прокуратура – Варна с №**********г.

СЪДЪТ констатира, че с определението за насрочване е разпоредил и издаването на съдебно удостоверение за снабдяване с информация от ОУ „А.С.“ от въззивника.

АДВ. С.: Въз основа на това удостоверение сме се снабдили с информация относно поведението на детето през втория срок на учебната 2023 г./ 2024 година и го предоставяме на съда.

АДВ.П.: Моля също да не бъде прието в изпълнение на издаденото удостоверение, т.к. тази информация относно поведението на Д. М. през втория учебен срок на 2023г. / 2024г. представлява свидетелски показания дадени в писмен вид. На първо място видно от изготвилите го лица, подписалата го е една от изготвилите го е класния ръководител К. Б. е дала показания видно от протокол №6409/15.11.2024г., а Ж.М. – педагогически съветник, мисля че е служителката, която не беше допусната за днешното съдебно заседание и заобикаляйки вашето определение, заобикаляйки забраната да не бъдат събирани по гражданските дела свидетелски показания в писмен вид въззивникът ...

АДВ. С.: Отделно от това аз искам да добавя за Ж.М., заявили сме и в нашия отговор, че този педагогически съветник има тенденциозно негативно отношение към ученика - въпросното дете Д. М.. Описала съм какви „съвети“ 6 за дава за преразпределяне на родителските права между родителите, недопустимо. С оглед, на което сме и възразили същата да бъде разпитана като заинтересован в ущърб на детето.

АДВ. П.: Да си довърша изречението. Въззивникът заобиколи закона в изпълнение на указания и ви представи тази информация в изпълнение на удостоверението. Така, че моля да не бъде прието като писмено доказателство в настоящия правен спор.

Разпечатката съдържа 60 от 135 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ae09e92a-1fc9-47ae-ad85-690a9556117b