Решение № 92 от 11.05.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Варна, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20233000500004 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М. И. А., М. О. А. и двамата от гр. Т., както и от „КТМ ЕКС“ ЕООД, гр. Варна, всички, представлявани от адв. Ил. З. от АК - С., насочена срещу решение № 260010/03.08.22г. по гр. д. № 9/21г. на ОС-Търговище, с което въззивниците са осъдени да предадат собствеността и владението върху следния недвижим имот: апартамент № 3, находящ се в четириетажна жилищна сграда на улица „*“ № *, в град Т., целият със застроена площ от 127.80 кв. м., състоящ се от две свързани помежду си със стълбище нива, като първото ниво на апартамента е разположено срещу стълбището на втория етаж на жилищната сграда и се състои от спалня, дневна, столова, кухненски бокс, санитарен възел, преддверие и стълбище за второто ниво на апартамента, заедно с избено помещение № 5, с площ 9.05 кв. м., заедно с гараж с площ 20.60 кв. м., заедно с 1/5 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, НА ДЪРЖАВАТА – Република България, в лицето на Областен управител на област Търговище; и въззивниците са осъдени да заплатят на областния управител на област Търговище сумата от 3 534.36 лв., направени по делото разноски. Наведени са оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, тъй като ответниците-физически лица, без искане от ищеца, са били служебно задължени от съда да се явят лично и да отговарят на поставените от последния въпроси. Същевременно съдът не е задължил ищеца да посочи причините за несъставянето на акт за частна държавна собственост за процесните имоти. Освен това съдът се е позовал и 1 на служебно известен му факт, посочвайки това едва в мотивите на решението си (относно отнемането на права на ЧСИ Ст. А. Г.), който факт се поддържа, че не е верен. В нарушение на процесуалните правила не са били уважени възражения на ответниците против доказателствените искания на ищеца (относно изискване на материалите по изп.д. № 81/11г. на ЧСИ Г. С.; да не се приема представеното от ищеца удостоверение за данъчната оценка на имотите, което не е по партидата на държавата; да не се приема представената с исковата молба справка № 140170/01.09.20г. от СВ-Т., тъй като същата е непълна; да не се приемат представените от ищеца преписи на документи с изключение на присъдата по НОХД № 505/06г. на ТОС, решението по гр.д. № 240/08г. на ТОС и постановлението за възлагане от 21.07.11г.) и не са били уважени съответно исканията им за събиране на доказателства (да се изиска от СГКК-Т. пълната информация относно процесния имот от КР по см. на чл. 25 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.16г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР; да се изискат от СВ-Т. в цялост всички документи, които са били представени за вписванията на възбрана от 19.10.06г., на искова молба от 19.06.08г., отбелязването на вписани искови молби от 16.06.11г. , съдебно решение от 26.09.11г. и заличаването на възбрана на 04.04.12г.). Освен това се сочи, че не е било открито производство по оспорване истинността на цитираната по-горе справка № 140170/01.09.20г. от СВ-Т.. Счита се, че съдът не се е произнесъл и по възражението за липсата на правен интерес от предявения иск против ответниците А.и. Освен това се сочи, че съдът не е съобразил, че процесният гараж представлява самостоятелен обект и поради това следва да има идентификатор по КККР, който не е бил посочен от ищеца, нито пък са били описани неговите граници. Не се споделят и изводите, основани на извлеченията на данни от оспорените справки относно вписвания и отбелязвания в СВ-Т. на обезпечителни мерки, на искова молба, на присъда и съдебно решение, както и на постановление за възлагане, относно противопоставимостта на извършените конфискация, отнемане в полза на държавата и публичната продан на процесните имоти спрямо отделните носители на права. Счита се, че след като ответниците са оспорили изцяло предявения иск и твърденията в исковата молба, то доказателствената тежест за установяване на точните дати и на съдържанието на вписаните и отбелязаните в СВ-Т. обстоятелства, е върху ищеца. Оспорва се и компетентността на държавните органи, поискали съответните вписвания и отбелязвания. Поддържа се, че съобразно нормата на чл. 496, ал. 2 от ГПК в действащата й след 2012г. редакция, придобиването на права въз основа на постановлението за възлагане, става от влизането му в сила, а не от неговото вписване. Релевирано е възражение, че по делото не е било доказано и каква е била цената на обезпечения в полза на държавата иск чрез вписването на възбрана върху процесните имоти, за да може да се направи преценка и дали извършените разпореждания над цената на обезпечения иск, са действителни (тъй като със съдебното решение за отнемане в полза на държавата на 2 незаконно придобито имущество са били отхвърлени част от исканията), както и дали е налице пълно съответствие между обезпечения иск и обективните и субективни предели на постановеното решение; дали обезпеченият иск е бил предявен в срок. Освен това исковата молба по гр.д.

№ 240/08г. по описа на ОС-Т. е била вписана единствено по персоналните партиди и то без материален интерес. Решението по делото и присъдата по НОХД № 505/06г. на ОС-Търговище са били отбелязани след изтичането на 6месечния срок по чл. 115, ал. 2 от ЗС, считано от влизането им в сила. Поради всичко това се счита, че ищецът не е доказал по делото непрекъснатост на оповестително-защитното действие на вписванията, направени относно имотите и ½ ид.ч. от същите са придобити от дружеството въз основа на постановлението за възлагане по изпълнителното дело, по което още на 03.01.11г. е била вписана възбрана върху тях. Незаконосъобразно е било приетото от първоинстанционния съд, че ответниците владеят имотите, както и относно СИО на ответниците. Претендира се решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В хода на устните прения процесуалният представител на въззивниците излага становище за недопустимост на обжалваното решение поради липсата на правен интерес от предявения иск против ответниците М. и М. А.и, тъй като същите не предявяват никакви претенции върху процесните имоти; отделно - против „КТМ ЕКС“ ЕООД, тъй като същото се легитимира като собственик само на ½ ид.ч. от имотите, а предявеният иск против дружеството е за целия обем от собствеността им. Освен това никой от ответниците не владее имотите. Становището за неоснователност на предявения против дружеството иск се обосновава с тезата, че при липсата на отмяна на Постановлението за възлагане на ½ ид.ч. от процесните имоти в полза на дружеството-ответник, в друго, нарочно производство, то неговото вещно-прехвърлително действие следва да бъде зачетено в настоящия процес.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областен управител на област с административен център Търговище, подадена чрез адв. А. Н., с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че окръжният съд, проследявайки датите на вписване на присъдата по НОХД № 505/06г. (на 26.09.11г.); на възбраната върху процесните имоти като обезпечение на бъдещ иск по ЗОПДИППД (отм.) – на 19.10.06г.; на исковата молба по гр.д. № 240/08г. ТОС (на 19.06.08г.), отбелязването на влязлото в сила решение по посоченото гражданско дело (на 16.06.11г.), както и на постановлението за възлагане (на 06.10.11г.), правилно е приел, че решението по посоченото гр. дело има действие от датата на вписването му, която е предхождаща датата на вписване на постановлението за възлагане. Поради това се счита, че е законосъобразно уважен предявеният иск за осъждане на ответниците да предадат процесния апартамент и гаража, тъй като с протокол за въвод във 3 владение ответното дружество е било въведено във владението на имотите на 04.08.11г. Претендира се решението да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските по делото.

В представените пред въззивната инстанция писмени бележки по съществото на спора, изготвени от процесуалния представител на въззиваемата страна, се поддържат съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страни с правен интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт и редовност на жалбата, поради което и същата се явява допустима.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

В депозираната на 08.01.21г. искова молба от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областен управител на област с административен център Търговище, насочена против М. И. А., М. О. А. и „КТМ ЕКС“ ЕООД, гр. Варна, са наведени твърдения, че въз основа на влезли в сила съдебни актове, тя е придобила притежаваното от ответниците А.и право на собственост върху следните недвижими имоти: апартамент № 3, находящ се в четириетажна жилищна сграда на улица „*“ № *, в град Т., целият със застроена площ от 127.80 кв. м., състоящ се от две свързани помежду си със стълбище нива, като първото ниво на апартамента е разположено срещу стълбището на втория етаж на жилищната сграда и се състои от спалня, дневна, столова, кухненски бокс, санитарен възел, преддверие и стълбище за второто ниво на апартамента, заедно с избено помещение № 5, с площ 9.05 кв. м., заедно с гараж с площ 20.60 кв. м., заедно с 1/5 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Описаният имот е отразен в КККР на гр. Т. с идентификатор № *3626.507.437.1.6. Посочено е било, че единият съдебен акт е присъда № 33/19.06.07г. по НОХД № 505/06г. на ОС-Търговище , влязла в сила на 23.04.2008г., с която М. А. е бил осъден за извършено престъпление по чл. 256, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 256, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години, както и конфискация на ½ ид.ч. от подробно описаните по-горе и притежавани от подсъдимия в СИО недвижими имоти. Присъдата е била вписана в СВ-Т. на 26.09.11г. Вторият съдебен акт е решение № 53/08.12.09г. по гр.д. № 240/08г. на ОС-Търговище, влязло в сила на 30.12.10г. , с което на осн. чл. 28, вр. чл.

4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) е било отнето в полза на държавата от М. А., М.

А. и СД „А.-А., И. и сие“ имущество, включително и останалата ½ ид.ч. от описаните по-горе апартамент и гараж. Ищецът е твърдял, че още на 19.10.06г. е била вписана възбрана върху процесните имоти като обезпечение на бъдещия иск на държавата чрез КУИППД; на 19.06.08г. е била вписана исковата молба по гр.д. № 240/08г. на ТщОС, образувано по исковата молба на КУИППД, а на 16.06.11г. е направено отбелязване и на влязлото в сила решение по това дело. Междувременно обаче е било образувано изп.д. № 4

81/2011г. по описа на ЧСИ Ст. Г., рег. № 873, с взискател „КТМ ЕКС“ ЕООД и длъжник М. А., по което е било издадено на 21.07.11г. Постановление за възлагане на ½ ид.ч. от процесните имоти в полза на дружеството-взискател.

Постановлението за възлагане е било вписано в СВ-Т. на 06.10.11г.

Поради изложеното се поддържа, че след като Постановлението за възлагане на ½ ид.ч. от имотите в полза на дружеството е издадено на 21.07.11г. - след вписването на 19.10.06г. на обезпечителната възбрана на бъдещия иск на КУИППД, след вписването на 19.06.08г. на исковата молба по гр.д. № 240/08г. на ТщОС, след отбелязването на 16.06.11г. на решението по това дело; и е било вписано на 06.10.11г. – след вписването на 26.09.11г. на присъдата по НОХД № 505/06г. на ТщОС, то правата на ответното дружество върху процесните имоти са непротивопоставими на Държавата. И тъй като тези имоти се владеят от ответниците без основание, предявените искове против тях са да се признае за установено правото на собственост на Държавата върху процесните имоти, придобити въз основа на посочените съдебни актове, и ответниците да бъдат осъдени да й предадат владението върху същите.