Решение № 129 от 12.09.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Велико Търново, 08.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500164 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №47 от 16.02.2022г., постановено по гр.д. №285/2021г., Окръжен съд-Русе е осъдил на основание чл.432 от Кодекса за застраховането Застрахователно дружество Евроинс АД-гр.София да заплати на Б. А. Г. от с.Глоджево, област Русе, сумата от 25 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 08.11.2020г. и 850 лева за претърпени имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тези две суми, считано от 21.04.2021г. до окончателното им изплащане, като искът в останалата му част до претендираните

250 000 лева неимуществени вреди и

1700 лева имуществени вреди е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, както и са присъдени разноски по съразмерност, включително държавна такса върху уважения иск, а именно ЗД Евроинс АД-гр.София е осъдено да заплати по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Е. Т., от Адвокатска колегия-Русе адвокатско възнаграждение в размер на 1280 лева, държавна такса в размер на 1050 лева по сметката на съда, а Б.Г. е осъден да заплати на 1 застрахователното дружество сумата от 673 лева, направени разноски, както и 400 лева юрисконсултско възнаграждение.

Против решението, в отхвърлителната му част, е постъпила въззивна жалба от ищеца Б. А. Г. от с.Глоджево, Русенска област, чрез процесуален представител адвокат Я.Д., от Адвокатска колегия-София.

Въззивникът моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск за неимуществени вреди над уважените 25 000 лева до претендираните 250 000 лева и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск за неимуществени вреди, като осъди ответното Застрахователно дружество да му заплати още 225 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди, с посочения произход, заедно със законната лихва считано от 21.04.2021г., до окончателното й изплащане, заедно с всички направени по делото разноски.

Неправилно Русенският окръжен съд бил приел съпричиняване от страна на ищеца за вредоносния резултат в размер на 50%. Счита, че същият изобщо няма принос или той е в много по-малък размер. Не било доказано съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна. Бил получил много и много тежки увреждания, които изброява подробно, които следвало да бъдат обезщетени с много по-висок размер обезщетение.

Въззиваемият ответник Застрахователно дружество Евроинс АДгр.София, в писмен отговор, моли Апелативният съд да потвърди обжалваното решение в обжалваната част и да остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна и недоказана.

Счита, че Русенският окръжен съд бил установил обективно фактическата обстановка, въз основа на преценка на всички събрани доказателства и бил направил правилни правни изводи. Обоснован бил изводът за съпричиняване от страна на ищеца в размер на 50%, тъй като същият е пътувал в колата, с която виновното трето лице като неин водач е причинил ПТП-то, след като лично го е видял да употребява значително количество алкохол. Отговорността на водача на пътното превозно средство за безопасността на движението била в еднаква степен като тази на пътника.

За претърпените болки и страдания данните по делото били оскъдни, а в тежест на ищеца било тяхното доказване. Направените в жалбата оплаквания 2 били неоснователни и недоказани.

В съдебното заседание на Апелативния съд страните и техните процесуални представители не се явяват. В писмени молби, с характер на писмени бележки, същите поддържат изразените от тях становища в жалбата и в отговора.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена от страна по делото, която притежава интерес да обжалва, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в срок.

При обсъждане на нейната основателност приема за установено следното.

Окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно съдържанието на исковата молба и на отговора, поради което въззивният съд няма какво да добави по този въпрос.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема за установено следното:

С оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК съдът при служебната проверка, която е длъжен да извърши, намира че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.

При тази проверка на правилността на първоинстанционното решение съдът е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

3

Предявен е иск с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането, с който ищецът претендира съдът да постанови решение с което да осъди ответното застрахователно дружество да му заплати сумата от 250 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, както и за сумата от 1700 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, вследствие на пътно транспортно произшествие настъпило на 08.11.2020г., по пътя гр.Ветово-с.Глоджево, Русенска област, по вина на застрахован при ответника водач на лек автомобил, шофирал след употреба на значително количество алкохол, със съдържание на алкохол в кръвта над 2,70 промила, заедно със законната лихва върху тези главници, считано от 21.04.2021г., датата която е 3-месеца след заявлението до застрахователя да плати, до окончателното изплащане.

Първоинстанционното решение на Русенския окръжен съд е влязло в сила, тъй като не е обжалвано, в частта с която на ищеца е присъдена сумата 25 000 лева, като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, с посочения произход, в частта с която ответникът е осъден да заплати на ищеца 850 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, в частта с която е отхвърлен предявения иск за имуществени вреди за разликата над присъдените 850 лева до претендираните 1700 лева имуществени вреди, както и относно началната дата на дължимост на законната лихва по реда на чл.86 от ЗЗД върху присъдените главници.

С оглед правомощията си на въззивна инстанция по ГПК, Великотърновският апелативен съд при проверка правилността на първоинстанционното решение на Окръжен съд-Велико Търново, намира че първостепенният съд е изяснил правилно фактическата обстановка въз основа на всестранен и подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, достатъчни за изясняването му.

Установената фактическа обстановка е следната.

На 08.11.2020г., на пътя гр.Ветово – с.Глоджево, Русенска област, настъпва пътно транспортно произшествие с лек автомобил БМВ, с рег.№Р 69****, при управлението му от Ариф Илхан К., който седнал зад волана и управлявал моторното превозно средство след употреба на значително количество алкохол, при концентрация на алкохол в кървта му не по-малко от 2,70 промила и който панстоящем е на навършени 21 години. Употребата на 4 алкохол от К. се установява от показанията на самия него, разпитан като свидетел, от заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, както и от материалите в приложеното НОХД №1074/2021г. по описа на Районен съд-Русе.

Вещите лица инж.О. Д. и д-р П. Д. посочват, че причината за случилото се пътно транспортно произшествие е състоянието на управляващия лекия автомобил А. К., който към онзи момент е бил със съдържание на алкохол в ккръвта не по-малко от 2,70 промила, която концентрация означава че същият е бил в тежка степен на алкохолно опиване, при която са налице тежки функционални нарушения на централната нервна система, а именно тежки нарушения на мисловната дейност, на речта, на съобразителността, на вниманието, на ориентацията, на координацията на движенията, силно забавени реакции, сънливост, дори в някои случаи е възможно да се изпадне в разстройство на съзнанието. Вещите лица са категорични, че именно състоянието на тежко алкохолно опиване е единствената причина за настъпване на катастрофата, тъй като то е довело до загуба на контрол върху автомобила, същият да напусне пътното платно, да се обърне на таван и да се завърти. Скоростта, макар и превишена до 104,8 км/ч не е причина за инцидента. Също така състоянието на пътната настилка, както атмосферните показатели не са довели до негативния резултат. Освен това е имало достатъчна видимост – около и над 140 метра. Според вещите лица изчислената концентрация на етилов алкохол в кръвта на А. К. може да се постигне с прием на не по-малко от 117,5 грама етилов спирт – 367 мл 40 градусова спиртна напитка. Един от основните изводи, до който са стигнали вещите лица е, че конкретното алкохолно опиване може да доведе до загуба на контрол върху превозното средство и именно това се е случило в резултат на управлението на лекия автомобил от К., след употребата на значително количество алкохол.

За това, че К. е бил употребил алкохол, както и какво количество, непосредствено преди да седне зад волана, посочва в обясненията си и самият ищец. Той твърди, че същата вечер К. го помолил по телефона да му купи 1 бутилка от 200 грама уиски и 2 бири по 350 грама, след което двамата се срещнали и отишли в дома на Р. Р., намиращ се в с.Глоджево, където в присъствието на цялата събрала се компания, включително пред очите на 5 ищеца, А. К. изпил цялото това количество алкохол, след което поканил Б.Г. да се разходят с колата и той се съгласил, но не веднага, от начало отказал и седнал в автомобила в последния момент преди да потегли, след упорито настояване от А. К. и при тези обстоятелства настъпил пътния инцидент.

Към момента на произшествието ищецът е бил на 17 години, т.е. непълнолетен, а сега е на 19.

Видно от приложеното НОХД №1074/2021г. по описа на Русенския районен съд, за случая е водено досъдебно производство №336/2020г. по описа на Районна прокуратура-Русе респективно №484/2020г. по описа на ОДМВР-Русе, по което е внесено споразумение в съда, одобрено от същия, с което А. К. се е признал за виновен в това, че на 08.11.2020г. на третокласен път гр.Ветово-с.Глоджево, местност Парковото, при управление на МПС – лек автомобил БМВ, с рег.№ Р 69****, вследствие допуснати от него нарушения на Закона за движение по пътищата, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Б. А. Г., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на дясна бедрена кост, като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.343 ал.3 във връзка с чл.342 от НК на същия се определя наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66 от НК и отлагане изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от 3 години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години, считано от 08.11.2020г.

От представената по делото медицинска документация и преди всичко от заключението на д-р Д., който е съобразил същата, наред с всички останали материали по делото, се установява че Б.Г. вследствие на претърпяното ПТП е получил политравма, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота; поради контузия на двата бели дроба; разкъсване на черния дроб и напречно дебело черво, наложило операция; колекция на кръв в коремната кухина – 1500 мл; ретроперитонеална колекция на кръв в коремната кухина; хеморагичен шок; подкожна колекция от кръв в дясна коремна област; травматична увреда на левия бронхиален плексус; както и счупване на дясна бедрена кост, наложило метална остеосинтеза и довело до трайно затрудняване движенията на десен долен крайник за повече от 30 дни.