Решение № 50 от 22.03.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Кюстендил, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20211500500352 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, п.к.1504, бул.„Княз Ал.Дондуков“ №68, чрез пълномощника ю.к.Владимир Ташев, насочена срещу решение №260195/23.04.2021г. постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№1878 по описа за 2020г. на същия съд.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС - Дупница е осъдил „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.

„Княз Александър Дондуков“ №68, да заплати на КР. Й. Й., с ЕГН **********, с адрес в **********************, сума в размер на 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - преживян стрес, притеснения и емоционален дискомфорт, възникнали вследствие неизпълнение на договорно задължение на ответното дружество по сключен между страните договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в полица №********************** от 12.07.2017г., а именно - неоснователен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, поведение на служителите на ответника спрямо ищеца, както и закъснение за произнасяне по образуваната застрахователна претенция, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над сумата от 1 000 лева, до пълния предявен размер от 5 000 е отхвърлил иска, като неоснователен. Със същото решение съдът е осъдил „Дженерали застраховане“ АД да заплати на КР. Й. Й. сторените разноски по делото в размер общо на 200 лева, съразмерно с уважената част от иска, и е осъдил КР. Й. Й. да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, сумата от 80 лева, представляваща сторени разноски по 1 делото за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част, релевирайки доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че районният съд неправилно и едностранно е извършил преценка на част от събраните по делото доказателства и доводите на страните, като не е разгледал в пълнота възраженията на ответното дружество срещу основателността на исковите претенции, което счита за съществено процесуално нарушение. Изразява становище за недоказаност наличието на необходимите предпоставки относно ангажиране отговорността на ответното дружество за обезщетяване на твърдените неимуществени вреди във връзка с договорно неизпълнение.

Смята, че съдът неправилно е приел наличие на годни за обезщетяване неимуществени вреди и твърди, че негативните субективни усещания на ищеца по отношение отказа за изплащане на застрахователно обезщетение не са неимуществена вреда, подлежаща на обезщетяване по смисъла на закона, отделно намира, че ищецът не е успял да проведе пълно доказване на твърдените от него неимуществени вреди. Подчертава, че по делото не било доказано психическото състояние на ищеца преди отказа за изплащане на застрахователно обезщетение, нито, че през процесния период той не е преживявал други стресови ситуации без връзка с процесното събитие; по делото не било доказано наличие на стресов синдром или психична травма у ищеца. Твърди, че показанията на разпитания свидетел били неубедителни и безспорно заинтересовани предвид родствената му връзка с ищеца, освен това част от тях не излагали непосредствено възприети факти и обстоятелства.

Акцентира, че твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди били изрично оспорени от ответното дружество. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на задължение за ответното дружество за обезщетяване на доказаните неимуществени вреди, като неправилно и необосновано е счел, че е налице доказана недобросъвестност от страна на дружеството и сочи аргументи в подкрепа на противното – осъдителното решение по воденото дело във връзка с обезщетение по застраховка Каско не било обжалвано, а сумите по него били изплатени доброволно, без допълнително забавяне; не били оспорвани всички представени по делото документи, призната била валидността на процесното застрахователно правоотношение и пр.

Противопоставя се с твърдение за неаргументираност на извода на съда, че доказано неправилният отказ на застрахователя, доказва и наличие на недобросъвестност и твърди, че по делото не било безспорно установено недобросъвестно неизпълнение на договорно задължение от негова страна. Въззивникът поддържа становище за неоснователност изцяло на предявените искове.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани в претендирания размер. Претендират се направените съдебни разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна КР. Й. Й., чрез пълномощника адв.С.Й. от САК, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба, а първоинстанционното решение в обжалваната част се приема за допустимо, валидно, правилно и обосновано. Въззиваемият подчертава, че застрахователят не е изпълнил задължението си Раздел Х, чл.64.1 и чл.64.1.1.1 от ОУ по сключения между страните договор за застраховка „Каско на МПС“, като се е произнесъл не в определения 3-месечен срок, а в срок над 7 месеца, което сочело недобросъвестно поведение. Твърди, че по делото по несъмнен начин било установено, че застрахователят е злоупотребил с правото си да откаже заплащане на застрахователно обезщетение, като твърденията му били вътрешно противоречиви. Възразява като неоснователни срещу твърденията на въззивното дружество за недоказаност на претърпени неимуществени вреди от ищеца вследствие неизпълнение на договорно задължение, като 2 смята, че такива неимуществени вреди, изразяващи с е в психически болки и страдания, са реално претърпени поради забавянето от застрахователя на решение дали да се заплати обезщетение, отношението на служителите му, подлагането на полиграфско изследване и отказа да се направи такова изплащане, респ. същите се установявали от представените документи и свидетелски показания. Подчертава, че неправомерният отказ на застрахователя е довел до промяна в начина на живот на ищеца и отношенията в семейството му, същият бил лишен от доход и принуден да сключи договор за кредит за покриване на битови нужди и заплащане на сметки, честта му била засегната от поведението на служителите на ответника към него, а проведеното полиграфско изследване протекло по уронващ честта и престижа му начин. Сочи се практика на ЕСПЧ в подкрепа на становището, че спрямо личността му е осъществен състав на деликтна отговорност.

Противопоставя се като неправилно на становището на ответника, че не следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел – брат на ищеца, като твърди, че показанията на същия не са в противоречие и са подкрепени от множество събрани по делото документи. Определя като неоснователни мотивите на съда за неустановено влошаване на здравословното състояние на ищеца.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендират се направените разноски във въззивното производство.

ОС-Кюстендил прие въззивната жалба за допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

КнОС, след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на ДнРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Съображенията за това са следните:

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав на КнОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и доколкото пред настоящата съдебна инстанция не са събирани доказателства, на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Окръжният съд споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към повдигнатия за разглеждане спор.

По оплакванията във въззивната жалби относно правилността на атакуваното решение, трябва да се отбележи следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от КР. Й. Й. против „Дженерали застраховане“ АД иск с правно основание чл.79 ал.1 във вр. с чл.82 във вр. с чл.52 от ЗЗД за присъждане на сума в размер на 5 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени от Й. неимуществени вреди – психически и физически болки и страдания, настъпили в резултат на неизпълнение от страна на дружеството на договорно задължение по сключен между страните договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в полица №********************** от 12.07.2017г., а именно - неоснователен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, поведение на служителите на ответника спрямо ищеца, както и закъснение за произнасяне по образуваната застрахователна претенция, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

3

Й. твърдял, че в следствие на горните нарушения на договорни задължения имал негативни емоционални преживявания – стрес, нервност, напрегнатост, а също и такива, свързани с чувството на първоначална силна уплаха и шок от това, че застрахователят се е забавил дълго време с решението дали да заплати обезщетение; в резултат на отношението на служителите му по време на обработване на застрахователната претенция и подлагането на ищеца на полиграфско изследване, същият изпитвал възмущение и гняв, честта и престижът му били уронени.

Й. е поддържал наличие и на други вреди, в това число и свързани с телесното му здраве, но тъй като по отношение на същите районният съд не е приел да се намират в причинно-следствена връзка с неизпълнението на договорното задължение и липсва подадена въззивна жалба от ищеца, същите не следва да са предмет на настоящото обсъждане.

Предявената искова претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважена частично за сумата от 1 000 лева и отхвърлена за горницата над нея до претендирания пълен размер, като въззивният съд дължи даване отговор на повдигнатите с въззивната жалба въпроси, заключващи се най-общо в следното: ищецът доказал ли е при условията на пълно и главно доказване да е претърпял приетите от районния съд неимуществени вреди; ако са доказани неимуществени вреди, същите подлежат ли на обезщетяване; може ли да се приеме, че е била налице недобросъвестност на длъжника, в случая жалбоподателя, за да се дължи обезщетение за всички преки и непосредствени вреди.

За основателност на така предявения иск в тежест на ищеца по делото е да докаже наличие на валидно облигационно отношение между страните, виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорно задължение от страна на ответника, вследствие на което ищецът да е претърпял неимуществени вреди, настъпили от неизпълнението, за което ответникът да му дължи обезщетение в претендирания размер; следва да е налице и причинна връзка между неизпълнението на договорно задължение от страна на ответника и настъпилите неимуществени вреди.