Решение № 19934 от 23.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19934 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Т.А при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Т.А Гражданско дело № 20251110150996 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „*********“ ЕООД срещу Д. Я. П., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 357.90 евро /евровата равностойност на 700 лв./ – главница по Договор за паричен заем № *********04.06.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 07.04.2025 г. до изплащане на вземането; 55.05 евро /евровата равностойност на 107.66 лв./ – възнаградителна лихва за периода от 04.06.2021 г. до 11.02.2022 г.; 122.47 евро /евровата равностойност на 239.53 лв./ – лихва за забава за периода от 04.06.2021 г. до 26.03.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20164/2025 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноските за заповедното и за исковото производства.

Ищецът твърди, че между „******** ООД и ответника е сключен при общи условия Договор за паричен заем № *********04.06.2021 г. при спазване на изискванията на ЗПК.

По договора е предоставен на ответника заем в размер на 700 лв., а той се задължил да го върне на 18 месечни вноски, всяка в размер на 63.97 лв. Страните уговорили фиксиран ГЛП в размер на 40.32 % и ГПР в размер на 49.39 %. С договора ответникът се задължил да заплати лихва за забава при просрочване на задължението си. Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. Вземанията на „******** ООД по договора за кредит били придобити от ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022 г., за което ответникът бил надлежно уведомен, а евентуално уведомлението следва да се счита за достигнало до него с връчването на препис от исковата молба.

Ответникът не извършил плащане на задълженията.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове са оспорени. Навежда възражение за нищожност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не е действителният. Сочи, че предвидените в договора задължения за ответника да заплати такса за експресно разглеждане и неустойка при непредоставяне на обезпечение на практика представляват скрити възнаградителни лихви, респ. те са разходи по кредита, подлежащи на включване в ГПР, но реално не са включени в него, а ако се включат, е налице нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото се надвишава максималният допустим размер на ГПР. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20164/2025 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Предвид изложените от ищеца фактически твърдения исковете са с правно с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Тяхната основателност предпоставя установяването на следните факти: възникването на валидно облигационно отношение по Договор за паричен заем № *********04.06.2021 г., сключен между „******** ООД и Д. Я. П., и неговото съдържание, включително приложимите към него общи условия; предоставяне на заемната сума на ответника; размера на уговорената възнаградителна лихва за исковия период; изпадането на ответника в забава по отношение на задълженията му по Договор за паричен заем № *********04.06.2021 г.; размера на лихвата за забава за процесния период; прехвърляне на вземанията на „******** ООД в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022 г.; уведомяване на длъжника за извършената цесия. Доказването на посочените факти съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е в тежест на ищеца и то следва да бъде пълно и главно независимо от това дали ответникът е направил изрично оспорване на всеки от тях.

В случая ищецът основава претенциите си срещу ответника, на първо място, на твърдения, че е придобил вземанията на „******** ООД срещу П., произтичащи от процесния договор за паричен заем, въз основа на договор за цесия, сключен със заемодателя. С Определение № 27784/31.07.2026 г., в което е обективиран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, изрично е указано на ищеца, че не сочи доказателства за това, че процесните вземания са му прехвърлени по силата на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022 г.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Рамков договор за 2 продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022 г., сключен между двете дружества.

Страните са изразили воля да прехвърлят вземания при спазване на условията на този договор на месечна база за срока на действие на договора, като всяка една партида от вземания се инвидивуализират от страните в ново Приложение № 1 със съответна нова дата и с неговото съставяне и подписване то става неразделна част от договора. Уговорили са, че за целите на рамковия договор всяко поредно Приложение № 1 ще има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. Съгласно чл. 2.1. от § 2 от рамковия договор страните се споразумяват, че продавачът ще прехвърля на купувача свои ликвидни и изискуеми вземания, като същите ще се индивидуализират в Приложение № 1 към този договор, което ще бъде съставяно и подписвано на хартиен носител и от двете страни и ще се счита за подписано на датата, посочена в него.

С исковата молба е представено изготвено от ищцовата страна извлечение от Приложение № 1/01.05.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „******** ООД и „*********“ ЕООД на 31.03.2022 г.

Преценявайки, че документът не е представен в надлежен вид, доколкото не е представен в цялост, а извлечението се състои от избрани от ищеца части от документа и дори не е официално заверено, поради което не може да се установи, че се касае за части от един и същ документ, с определението за насрочване съдът е указал на ищеца най-късно в първото открито заседание да представи Приложение № 1 в заверен препис в цялост, предупреждавайки го, че в противен случай документът няма да бъде приет. Препис от определението за насрочване е връчен на ищеца на 05.08.2026 г. Със становище с вх. № 252463/11.08.2026 г. той не е изпълнил съдебните указания, а е изразил становище, че не следва да представя пълния документ. Указанията не са изпълнени и в първото открито заседание, за което ищцовото дружество не е изпратило процесуален представител. Поради това с протоколно определение от 24.09.2026 г. така представеното извлечение не е прието като писмено доказателство. Ето защо посоченият документ не може да бъде ползван при изграждане на фактическите изводи относно правно релевантните факти.

Предвид изложеното твърдението на ищеца, че е цесионер на вземанията, се явява лишено от доказателствена опора поради собственото му процесуално бездействие. По делото е доказано единствено сключването между него и заемодателя на твърдения договор за цесия, но не и това, че процесните вземания са част от неговия предмет, респ. недоказано е ищецът да се явява кредитор на ответника на твърдяното в исковата молба основание – по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022 г. При това положение не може да бъде формиран и обоснован извод за доказаност на неговата активна материалноправна легитимация. Закономерна последица от това е изводът, че исковете са неоснователни.

С оглед на горното безпредметно е обсъждането на другите елементи от фактическия състав на вземанията и относимите към тях доказателства, защото каквито и фактически и правни изводи да формира съдът по отношение на тях, те не биха променили крайния изход на делото.

3

По разноските:

При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски, а ответникът не претендира и не доказва извършването на такива.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът следва да плати на съда сумата от 250 евро – възнаграждение за вещо лице, платено от бюджета на съда.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „*********“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *********, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за признаване за установено, че Д. Я. П., ЕГН **********, с адрес: гр. **********, дължи на „*********“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *********, на основание чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД следните суми: 357.90 евро /евровата равностойност на 700 лв./ – главница по Договор за паричен заем № *********04.06.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 07.04.2025 г. до изплащане на вземането; 55.05 евро /евровата равностойност на 107.66 лв./ – възнаградителна лихва за периода от 04.06.2021 г. до 11.02.2022 г.; 122.47 евро /евровата равностойност на 239.53 лв./ – лихва за забава за периода от 04.06.2021 г. до 26.03.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20164/2025 г. по описа на СРС, 85 състав.

ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

*********, да заплати на Софийски районен съд сумата от 250 евро – възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4