Решение № 612 от 18.07.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1169/2025
- Вид
- Решение № 612
- Подписан
- 18.07.2025
- В сила
- 18.07.2025
- Състав
- Албена Янчева Зъбова Кочовска, Таня Димитрова Евтимова, Радостина Петкова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.435,ал.2,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 444, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.44,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.456 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 495 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 612 гр. Бургас, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:
Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20252100501169 по описа за 2025 година
Производството по делото е по чл.435,ал.2,т.2 от ГПК.
Образувано е по жалбата на В. Е. Д. от *****, срещу действията на ЧСИ Иванка Миндова по изп.д. № 20207040400397/2020г. образувано по нейния опис, представляващи насочване на изпълнение върху несеквестируем жилищен имот на жалбоподателя- длъжник по същото дело.
В жалбата се сочи, че лицето е получило уведомление изх. № 15802/04.07.2024г. по изпълнителното дело, с което ЧСИ го уведомява, че ще предяви на 02.08.2024г. разпределение на постъпили суми от продажбата на два имота, а именно: 1) 1/2 ид. част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр.Бургас, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ № 60, ет.4, ап.З и 2) 7/8 ид.части от сгради с идентификатори *** и ***, находящи се в гр.Бургас, ул.“Черна гора“ № 5, ведно с 171,874кв.м. ид.части от ПИ ***.
За първия имот жалбоподателят сочи, че не е негов, но втория е и се заявява за единствено жилище на В.Д. и семейството му(нито той, нито съпругата му имали друг жилищен имот), поради което го счита несеквестируемо по смисъла на чл. 444, т.7 ГПК.
За обстоятелството, че ЧСИ е насочил изпълнение върху този имот длъжникът бил узнал едва с връчване на горното уведомление, макар да уточнява, че спорът за несеквестируемостта на имотите му вече е бил повдиган пред съда, но в предходен период притежавал и други имоти, които вече са продадени чрез публична продан в хода на изпълнителното производство, като този се явява негов последен имот.
Твърди се, че понастоящем изпълнението върху този имот не е приключило с издадено постановление за възлагане, поради което и жалбата му се явява допустима, а по същество а счита и за основателна.Молил е съда да отмени действията на ЧСИ Иванка Миндова, насочени към изпълнението върху несеквестируемото му имущество, представляващо 7/8 ид.части от сгради с 1 идентификатори *** и ***, находящи се в гр.Бургас, ул.“Черна гора“ № 5, ведно с 171,874кв.м. ид.части от ПИ ***.
Не се ангажират нови доказателства.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК взискател „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: гр.София,р-н „Витоша“, ул.“Околовръстен път“ №260 чрез адв.
Г.Иванов с посочен съдебен адрес в гр.София, е подавал в срок писмени възражения срещу жалба вх. № 14815 от 05.08.2024 г.
На първо място се излагат съображения за нейната недопустимост, като подадена няколко месеца, след приключването на публичната продан на процесните 7/8 и.ч. от сгради находящи се в гр. Бургас, ***, ведно с идеални части от поземлен имот.Счита, че нормата на чл.
435, ал. 2, т. 2 ГПК има предвид под насочване на изпълнението атакуване на действията на ЧСИ, предшестващи, респективно подготвящи извършването на публична продан върху несеквестируемо имущество, като опис, насрочване и/или провеждане на такава. За това намира, че така подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Извън горното жалбата се сочи и за неоснователна поради липсата на доказателства, че тези имоти са несеквестируеми, а и защото при провеждането на проданта, жалбоподателят е разполагал и с други имоти, т.е. когато изпълнението е било предприето, процесните имоти не са били единствено жилище на длъжника.
Моли се жалбата да бъде оставена без разглеждане, а ако бъде намерена за допустима- без уважение.Не се ангажират нови доказателства.
Останалите взискатели не са заявили възражения и становища.
На основание чл.436,ал.3, предл. последно от ГПК към жалбата е приложено и обяснение на ЧСИ Ив.Миндова,в което се изразява становище, че горната е недопустима, защото за това действие длъжникът е уведомен с нарочно съобщение от 30.08.23г.,връчено му на 16.10.23г. по реда на чл.44,ал.2 от ГПК и законовият срок за обжалването е изтекъл на 31.10.23г. За самата публична продан, обявена в периода от 15.09.23г.-15.10.23г. пък е бил уведомен повторно и на 01.09.23г. лично.
Извън горното, жалбата се сочи и за неоснователна, защото при провеждането на публичната продан Д. е разполагал и с друг жилищен имот, находящ се в гр.Бургас, кв.“Ветрен“, ул.“В.Левски“№3, който е също предмет на принудително изпълнение, но по ИД 20208000400855 по описа на ЧСИ Ив.Божилова. За този имот обаче нямало влязло в сила постановление за възлагане, поради което все още се считал на длъжника.Липсват според ЧСИ и доказателства, от които да е видно,че имотът на ул.“Черна гора“№5 е единствен за длъжника и членовете на неговото семейство.
Окръжен съд-Бургас намира жалбата за допустима.
Тя не е просрочена, защото видно от становището на ВКС,изразено в мотивите на т.1 от задължителната за правоприлагане практика- ТР2/ 26.06.15г., по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС- срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху различните имущества на длъжника е различен.Конкретно срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на съобщението за насрочване на проданта.Обаче пропускането на този срок не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител да прекрати започналата продан преди издаването на постановление за възлагане,което съдебният изпълнител 2 не може да оттегли, или да му върне получената от публичната продан сума преди тя да е получена от кредитора, тъй като съдебният изпълнител може да предпочете да обезщети вредите на участвалите наддавачи в публичната продан, вместо да продължи да уврежда длъжника.
С оглед горните съображения е изрично посочено, че длъжникът може да обжалва дори разпределението на получената при продан сума на основание несеквестируемост, а пропускането на срока осуетява само отмяната на публичната продан като изпълнително действие, чието отделно обжалване е недопустимо и съответно прави отменяването й невъзможно. Този краен срок се поставя от закона, т.к. същият предвижда, че длъжникът не може да обжалва постановлението за възлагане поради несеквестируемост на продадената вещ(имот). Признато му е право на жалба на постановлението за възлагане само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена (вж.чл.435, ал.3 от ГПК).
Разгледана по същество обаче,жалбата е неоснователна.
Това е така по следните причини:
Изпълнително дело № 2020040400397 по описа на ЧСИ Миндова е образувано по Молба вх.
№ 4027/17.03.2020 г. на взискателя „Вянд Ойл“ ООД, ЕИК 102890053 и на основание издаден в негова полза изпълнителен лист №1239/10.03.2020 г.по ЧГД № 1675/2020 год. по описа на Районен съд - Бургас, с който „Димар Ойл“ ООД, ЕИК 102621302, представлявано от Д. Е. Д., със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. “Рилска“ № 15, ет. 1, Д. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: **** и В. Е. Д., ЕГН **********,с адрес: ***** 3, са осъдени да заплатят солидарно на взискателя 300 000.00 лв. - част от главница в общ размер на 1 812 644.15 лева по Спогодба от 22.03.2019г. пред Нотариус Виктория Дралчева с peг. № 491 на НК и район на действие - P C – Бургас,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда на 06.03.2020 г. до окончателното й изплащане.
В хода на производството взискателят е депозирал Молба вх. № 6997/29.06.2020 г. и изпълнителен лист за присъединяване и на други свои парични вземания(сумата от 1512644.15, част от вземане в общ размер на 1 812 644.15 лева по спогодбата от 22.03.2019 г. с нотариална заверка на подписите на страните), както и за сумата от 30 252.89 лв., представляваща разноски по делото - заплатена държавна такса,произтичаща от същата спогодба, предмет на друго дело(ЧГД № 2975/2020 г. по описа на PC – Бургас).
По изпълнителното дело допълнително са присъединени на основание чл.456 от ГПК или по право взискателите:„Топливо“ АД, ЕИК 31924394, „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, ТД на НАП – Бургас и Община-Бургас. За събиране на вземането по изпълнителното дело, по молба на взискателя „Вянд ойл“ООД е насочено принудително изпълнение към недвижимото имущество на длъжниците - общо девет недвижими имота, върху които е наложена възбрана, извършен опис, оценка и проведени поредица от публични продани.По отношение на пет от тях присъединеният взискател „Юробанк България“ АД има учредени Договорни ипотеки и се явява привилегирован кредитор, а за останалите четири имота всички взискатели са хирографарни помежду си, изключая присъединените по право Община Бургас и ТД на НАП Бургас.
Публичната продан за периода от 16.09.2023 год. до 16.10.2023 год.е насрочена за два от процесните недвижими имоти- описаните в настоящата жалба такива, като първият е собственост на длъжника Д. Д., а вторият, с административен адрес : гр.Бургас, кв. „Долно езерово“, ул. „Черна гора“ № 5, е посочен за собствен на жалбоподателя В. Д. и на Д. Д.. Имотът включва:171,874 кв.м от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас,целият с площ от 599 кв.м ведно със 7/8 ид.части от построените в него града с идентификатор *** с площ от 84 кв.м, Сгра‐ да с идентификатор *** с площ от 25 кв.м и Сграда с идентификатор *** с площ от 18 кв.м.
Проданта е приключила с обявяването за купувач по Протокол от 17.10.2023 год. на взискателя „Вянд ойл“ ЕООД, по подадено наддавателно предложение вх.№ 550/16.10.2023 г. за 3 сумата от 97 230.00 лв. за имот № 1 и по подадено наддавателно предложение 551/16.10.2023г. за сумата от 59 305.00 лв. - за имот № 2.
Т.к. купувачът е и взискател, на основание чл. 495 от ГПК е изготвено Разпределение от 30.07.2024 г. на сумата, която обявеният за купувач взискател следва да внесе за изплащане съразмерно на частите на другите взискатели. Разпределението е насрочено за предявяване на 02.08.2024 г. За датата на предявяването му страните са редовно уведомени, както следва: взискател „Вянд ойл“ ООД - чрез пълномощника си - на 01.08.2024 г. на електронен адрес, присъединен взискател „Топливо“ АД - на 01.08.2024 г. чрез пълномощника на електронен адрес, „Юробанк България“ АД - на 01.08.2024 г. чрез пълномощника на електронен адрес, ТД на НАП - Бургас - на 16.07.2024 год., Община Бургас - на 16.07.2024 год., длъжниците: „Димар ойл“ ЕООД - на 01.08.2024 г. чрез синдика на електронен адрес, В. Е. Д. - на 02.08,2024 год. лично и Д. Е. Д. на 02.08.2024 год. лично.
Недоволен от действията на съдебния изпълнител по разпределението и по изнасянето на публична продан на имот №2 с адрес: гр. Бургас, кв. „Долно езерово“, *** е останал длъжникът В. Е. Д., депозирал Жалба вх. № 14816/05.08.2024 год. против разпределението и Жалба вх. № 14815/05.08.2024 г. против изнасянето на имота на публична продан с твърдението, че е несеквестируем, като единствен за него и семейството му.
Предмет на настоящото производство е жалба вх. № 14815/05.08.2024 г.
Според БОС твърдението за несеквестируемост на имота в гр.Бургас , кв.“Долно езерово“ е недоказано, защото както е посочил в обяснението си ЧСИ, длъжникът и сега все още притежава друг жилищен имот в гр.Бургас, кв.“Ветрен“, ул.“Васил Левски“№3, който също е предмет на принудително изпълнение за погасяване на паричните дългове на жалбоподателя, но няма данни за него да е издадено влязло в сила постановление на ЧСИ за възлагане на купувач, така че продължава да се счита собствен на В.Д.. За имота в кв. „Долно езерово“ също няма издадено и влязло в сила постановление за възлагане(факт, изрично посочен в жалбата), от което следва,че понастоящем жалбоподателят има два жилищни имота, поради което този, предмет на настоящата жалба, не може да бъде приет за несеквестируем. Несеквестируемостта е предвидена от законодателя като защита за длъжника и неговото семейство с оглед осигуряването на средства за подслон и препитание. Изразява се в забрана за осребряване на определени количества парични средства, както и на потребими и непотреби вещи, които могат да осигурят един неприкосновен минимум за битуването на длъжника. Нормата е императивна и се съблюдава от органа на принудителното изпълнение служебно, под заплахата за дирене на обезщетение от подобно незаконосъобразно изпълнително действие.