Решение № 3755 от 04.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8409/2024
- Вид
- Решение № 3755
- Подписан
- 04.06.2026
- В сила
- 04.06.2026
- Състав
- Красимир Мазгалов, ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА, Цветелина Александрова Костова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3755 гр. София, 04.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове:
Цветелина Ал. Костова
ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Въззивно гражданско дело № 20241100508409 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 7931/29.04.2024 г. по гр. д. № 55029/2021 на Софийски районен съд, 178 състав, е постановено изнасянето на публична продан на допуснатия до делба апартамент № 36, находящ се в гр. София, ж.к. ****, състоящ се от стая и кухня, с площ от 53,50 кв. м, при съседи: апартамент № 35, двор, апартамент № 37, стълбище, заедно с мазе № 36, с полезна площ от 4,13 кв. метра, при съседи: мазе № 35, двор, мазе № 37, коридор, и 0,803 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващ самостоятелен обект с сграда с идентификатор № ***, като от получената сума от проданта съсобствениците да получат паричната равностойност на дяловете си от имота, както следва: Е. А. Ч. – 1/2 ид. ч.; Б. Г. А. – 1/4 ид. ч.; Л. К. Б. – 1/4 ид. ч. Със същото решение Б. Г. А. е осъден да заплати на Е. А. Ч. на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 1138 лв. - обезщетение за ползата, от която Ч. е лишена във връзка с ползването на съсобствения имот за периода 26.02.2022 г. до 01.12.2022 г., като претенцията е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 4750 лв.
Отхвърлени са и претенциите на Б. Г. А. с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС срещу Е. А. Ч. за сумата от 1135,45 лв. - комунални разходи и разходи за чистена на имота, за периода от 19.01.2019 г. до 26.11.2021 г., и срещу Л. К. Б. на основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 483,31 лв. - комунални разходи и разходи за 1 чистене на имота за периода от 23.04.2021 г. до 26.11.2021 г.
С първоинстанционното решение Б. Г. А. е осъден на основание чл. 344, ал. 2 ГПК да заплаща ежемесечно на Е. А. Ч. сумата от 195 лв. до окончателното приключване на делбата, а претенциятана Б. Г. А. за сумата от 4050 лв., представляваща разходи за гледане на Е.Х. за периода 01.09.2019 г. до 01.03.2021 г. е оставена без разглеждане, като това произнасяне на районния съд, имащо характера на определение, е потвърдено с определение № 521/13.01.2025 г. по в.гр.д. № 8409/2024 г. на СГС, III-Б въззивен състав.
Първоинстанционното решение е обжалвано от Б. Г. А., в частта, с която са отхвърлени предявените от него претенции по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС срещу Е. А. Ч. за сумата от 1135,31 лв. –комунални разходи и разходи за чистене на делбения имот за периода 19.01.2019 г.- 26.11.2021 г., и срещу Л. К. Б. за сумата от 483,31 лв. - комунални разходи и разходи за чистене на делбения имот за периода 23.04.2021 г .- 26.11.2021 г., както и в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Е. А. Ч. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 1138 лв. - обезщетение за ползването на процесния имот за периода 26.02.2022 г.- 01.12.2022 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради неправилна преценка на доказателствата по делото. Излагат се твърдения, че синовете на Е.Х. (въззивникът и брат му А.Ч. - баща на ищцата) са се грижили за нея, като всеки от тях е имал ключ за жилището й, както и чип за сградата. Сочи се, че след смъртта на А.Ч. ключът и чипът са останали в наследственото имущество, както и че същите не са били сменяни 5-6 години преди това, в която насока били и свидетелските показания по делото. Въз основа на същите показания се счита за установено, че през първите месеци след смъртта на баща й ищцата е поддържала контакт с баба си и е имала достъп до апартамента й чрез ключа и чипа на своя баща. Излагат се и твърдения, че ищцата напълно се е дезинтересирала от баба си и от процесния имот, като въззивникът сам се е грижил за общата наследодателка през последната година и половина от живота й.
Освен това той продължавал да поддържа жилището и след това, плащайки консумативни разноски. Подчертава, че в хода на процеса е изявил готовност да предостави копие от ключа за жилището. Поради това счита претенцията на ищцата за обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения имот за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а заявената от него претенция по чл. 30, ал. 3 ЗС да бъде уважена като доказана по основание и по размер. Претендира разноски.
От насрещната страна по жалбата Е. А. Ч. е подаден писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който жалбата е оспорена като неоснователна и е направено искане за потвърждаване на атакуваното решение.
Въззиваемата Л. К. Б. не е депозирала отговор на въззивната жалба.
С обжалваното решение районният съд, кредитирайки заключението на 2 приетата по делото СТЕ, е приел, че допуснатият до делба имот е неподеляем, поради което изнасянето му на публична продан е единствен възможен способ за ликвидирането на съсобствеността.
По отношение на претенцията на ищцата по чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС районният съд приема, че предпоставките за уважаването й са наличие на съсобственост – обстоятелство, което безспорно е налице; ползване на вещта пряко и лично от единия съсобственик; писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик. На база на свидетелските показания по делото се приема за установено, че имотът през процесния период е ползван единствено от ответника Б. А..
Прието е, че процедурата по чл. 47, ал. 5 ГПК не е била спазена при връчване на отправената от ищцата нотариална покана, поради което в конкретния случай следва да се приеме, че ответникът е бил поканен да заплати обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС с исковата молба, която му е била връчена по реда на чл. 131 ГПК на 26.02.2022 г., с оглед на което, съобразявайки заключението на допуснатата по делото експертиза относно размера на средния пазарен наем, съдът е приел за основателна претенцията на Е. Ч. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот за сумата от 1138 лв., дължима за периода 26.02.2022 г. до 01.12.2022 г. Единствено за пълнота съдът е посочил, че направеното от ответника изявление в съдебно заседание, че е готов да предаде ключ, не е било годно да го освободи от задължението за обезщетение, доколкото при липсата на чип за сградата ищцата на практика би останала възпрепятствана да ползва имота.
За да отхвърли претенцията на въззивника по чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на комунални разходи и разходи за чистене на имота за периода от 23.04.2021 г. до 26.11.2021 г., районният съд приема, че тези разходи не са свързани със запазване на общата вещ, а представляват разноски за текущо поддържане на съсобствения имот, с цел да се осъществи непосредственото служене с него, поради което същите се дължат единствено от ползващия го съсобственик, който в процесните периоди е бил ответникът Б. А..
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл. 269 ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо.
В частта относно способа за прекратяване на съсобствеността, както и в отхвърлителната част на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, решението не е било обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка за допустимост и правилност.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, в които следва да 3 приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
При извършената въззивна преценка за правилност на първоинстанционното решение в обжалваните части, самостоятелна преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства и тези пред въззивния съд, доводите и възраженията на страните и оплакванията с жалбата, въззивният съд достигна до същите фактически и правни изводи като тези, изложени от първоинстационния съд, които споделя, и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на решението в обжалваните части, без да е нужно да ги повтаря подробно.
В допълнение и по повод оплакванията във въззината жалба на Б. Г. А., въззивният съд добавя и следното:
При постановяване на решението си районният съд е съобразил задължителните постановки на ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК, според което лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
Относно обстоятелството кой е ползвал имота в процесния период по делото са ангажирани гласни доказателства.
Свидетелят С.Н. заявява, че живее с ищцата Е. Ч. на съпружески начала от 1994 г. Сочи, че бабата на ищцата (Е.Х.) е починала преди около две години, като преди това тя е била в нормални отношения със своята внучка; че Х. била над 90-годишна и се придвижвала бавно, с два бастуна; че А.Ч. – баща на ищцата и син на Е.Х., починал преди около четири години. Свидетелят си спомня, че последно е видял Е. няколко месеца преди смъртта й пред входа на сградата. Сочи, че през последната година преди смъртта й ищцата не е поддържала непрекъснат контакт с нея, тъй като собствената й майка имала нужда от постоянни грижи и нямала време. Свидетелят си спомня, че през тази година ищцата е осъществявала контакт с баба си по телефона. Отрича вуйчото на Е. – Б., да е търсил помощ от него или от Е. във връзка с полагането на грижи за баба Е.. Заявява, че бащата на Е. е имал ключ за апартамента и през последнити години преди смъртта си той плащал всички сметки на своята майка (Е.Х.). Свидетелят твърди, че той и Е. никога не са имали ключ от апартамента.
Именно по този повод свидетелят се свързал с ответника, който му казал, че не е решил какво ще прави с наследствения имот. Впоследствие изпратили нотариална покана до Б. А., за да им предостави достъп до апартамента.
При разпита си свидетелят, във връзка с отправено от ответника Б. А. предложение, заявява, че е съгласен да приеме ключ за апартамента, но само заедно с 4 чип за сградата. В съдебния протокол за заседанието от 15.01.2024 г. липсва отбелязване ключ да е бил предоставен на свидетеля, като в следващото съдебно заседание процесуалните представители на страните са посочили, че страните не са постигнали спогодба и Е. Ч. не е получила ключ и чип от входната врата.
По делото е разпитана и А.С. - съседка на Е.Х.. Свидетелката заявява, че е помагала на Е., която не била в добро здравословно състояние, но можела да ходи с бастун и да се обслужва сама. Свидетелката я посещавала всеки ден след работа (около обяд) и й пазарувала, простирала, водила я на лекар. Сочи, че синът й Б. ходил ежедневно при нея, а другият й син – Н., починал година преди Е.. Свидетелката не знае през времето, през което са били съседи (5-6 години) да е сменян ключът на входната врата на апартамента. Самата тя имала ключ и след смъртта на Е. минавала да полива цветята и да чисти прах. Свидетелката заявява, че от 2019 г. до смъртта на Е. през 2021 г. Б. й плащал по 450 лв. месечно за полаганите грижи за майка му, а след смъртта й – по 80 лв. месечно. Сумите поличавала на ръка. Сочи, че Е. получавала пенсията си лично и й е давала пари, за да пазарува. Заявява, че никога не е виждала внучката й Е. и не я познава.
Въз основа на тези свидетелски показания, ценени в тяхната съвкупност и съобразно чл. 172 ГПК, с оглед възможната заинтересованост на свидетелите, предвид заявените от тях обстоятелства относно отношенията им със страните по делото, съдът намира, че еднопосочно и безпротиворечиво се установява, че през процесния период от 26.02.2022 г. до 01.12.2022 г. делбеният имот се е ползвал единствено от ответника Б. А., като след смъртта на Е.Х. той е създал пречки за Е. Ч. да ползва имота според правата си, независимо дали той го е ползвал пряко за задоволяване на лични потребности. В случая невъзможността ищцата да използва общата вещ е в пряка причинна зависимост от поведението на ответника, който я е лишил от достъп до съсобствения им имот.
Разпечатката съдържа 33 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ae07491e-fab3-443d-aeff-0d8e03775055