Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2340 от 14.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1842/2025
Вид
Определение № 2340
Подписан
14.07.2025
В сила
14.07.2025
Състав
Светлана Иванова Изева, Иван Гаврилов Йорданов, Радостина Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2340 гр. Пловдив, 14.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501842 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл.от ГПК във вр.с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК-203670940 със седалище гр.София против разпореждане

№

14967/22.05.2025г.,постановено по ч.гр.д.№6788/25г. по описа на ПдРС,23-ти гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 о т ГПК срещу П. В. Т.,ЕГН-********** за сумата от

1443,31лв.-главница,сумата от 97,83лв.- договорна лихва и сумата от 241,19лв.-обезщетение за забава,както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и моли за отмяната му,като въззивният съд се произнесе по същество.

В съответствие с разпоредбата на чл.413,ал.2 от ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд,след проверка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт,представените доказателства и становището на жалбоподателя, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена в срок от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел,че процесният договор е недействителен на осн.чл.22 от ЗПК поради нарушение изискванията на чл.11,ал.1,т.9,10 и 11 от ЗПК и на връщане подлежи само неплатената главница,но тъй като заявителят,въпреки дадените му указания,е отказал да посочи какви са извършените по договора плащания,съответно-кои вземания са погасени,то не може да се прецени и за каква сума за главница евентуално може да бъде издадена заповед за изпълнение.

Доколкото претенциите се основават на договор за потребителски кредит, предоставен от търговец на физическо лице,длъжникът има качеството потребител по смисъла на ЗЗП.

1

Нормата на чл.411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави,както и проверка за потребителска закрила,т.е.за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

За да се отхвърли заявлението е достатъчна констатацията за наличие на обоснована вероятност относно неравноправност на клаузи по договора, сключен с потребител,а такава обоснована вероятност в случая е налице.

В заявлението като основание за възникване не вземанията на заявителя са посочени договор за цесия от 30.11.2023г.,допълнен с приложение № 1 от 18.07.24г.,между кредитора „Аксес Файнанс“ АД и заявителя,както и договор за кредит „Бяла карта“ № 11065119/24.08.23г.,сключен между „Аксес Файнанс“ АД и длъжника П. В. Т..

Видно от документите към заявлението,на 24.08.23г.между „Аксес Файнанс“ АД и П.

В. Т. е бил сключен договор за потребителски кредит „Бяла карта“, по силата на който „Аксес Файнанс“АД е предоставил на П. В. Т. револвиращ кредит в размер на 1400лв.под формата на разрешен кредитен лимит,при фиксиран годишен лихвен процент 43,2 % и ГПР 46,18%.

В чл.15 от договора е предвидено предоставянето от кредитополучателя на обезпечение,като в период от 5 дни от активиране на картата е следвало да представи на кредитора едно от следните обезпечения: банкова гаранция в размер на 2134,02лв. или едно физическо лице-поръчител, което да отговаря на определени изисквания за работоспособност и платежоспособност.В чл.20 от договора е уговорено задължението на кредитополучателя за заплащане на неустойка при неизпълнение на това задължение в размер от 8 % от усвоения и непогасен размер на кредита, която се начислява на 6-то число от всеки месец до момента на представянето на обезпечение.

Предвид посочените клаузи,ПдОС споделя извода на първоинстанционния съд,че е налице обоснована вероятност за неравноправност на посочените клаузи от договора за отпускане на потребителски кредит и за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.Посредством уговорката за заплащане на неустойка се въвежда задължение за заплащане на допълнителни суми,които не са взети предвид при изчисляване на ГПР и същият не отразява действителните разходи по кредита. Ето защо потребителят не дължи нищо повече от чистата стойност на кредита – предоставените заемни средства, непогасени на падежа – чл.23 от ЗПК.

Правилно заповедният съд е отказал да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и за чистата стойност на кредита,тъй като заявителят,въпреки дадената му за това възможност,не е посочил има ли извършени плащания по договора за заем и ако има-на какви задължения по вид и размер.От заявлението не става ясно дали се претендира целият размер на вземането или същото се претендира частично-не е посочено дължи ли се неустойка (поради непредставено от кредитополучателя обезпечение),и ако да,плащани ли са суми по нея съобразно погасителния план,съответно съдът не може да извърши преценка дали са плащани и в какъв размер части от главницата.

Отделно от това,налице е и още едно,самостоятелно основание за отхвърляне изцяло на заявлението. В случая от една страна вземането по чл.23 от ЗПК е вземане на плоскостта на неоснователното обогатяване,а не на основание договора за кредит и съответно то не е прехвърлено с договора за цесия. Освен това цитираният в заявлението договор за цесия не е представен.След като заявителят основава правата си върху процесните вземания на сключен преди образуването на заповедното производство договор за цесия,той е длъжен да установи това си частно правоприемство чрез представянето към заявлението на договора за прехвърляне на вземанията – т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК.

Предвид изложеното съдът приема,че частната жалба е неоснователна,а обжалваното 2 разпореждане като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Мотивиран от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 14967/22.05.2025г.,постановено

№6788/25г. по описа на ПдРС,23-ти гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. по ч.гр.д.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3