Определение № 781 от 21.03.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 781 гр. Бургас, 21.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500242 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.413, ал.1 от ГПК и е образувано по частна жалба вх.№5989/12.02.2024г. по описа на БРС, подадена от адв. Недялка Капитанова АС-Стара Загора, като пълномощник на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, против Определение №188 от 08.01.2024г. по ч. гр.д.№2430/2023г. по описа на БРС, с което е отхвърлена молбата на заявителя за изменение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1212/28.04.2023г., издадена по ч. гр.д.№2430/2023г. по описа на БРС в частта за разноските.

Жалбоподателят изразява недоволството си от съдебния акт в посочената част като подчертава, че съдът е намалил претендираното адвокатско възнаграждение от 240 лв. на 50 лв. без да е направено възражение за прекомерност с мотив, че е отчетена спецификата на производството, действителната фактическа и правна сложност, както и че ограниченията на минималните размери на адвокатските възнаграждения, наложени с Наредба №1/2004 не отговорят на легитимните цели, вкл. установените с чл.101, §1 ДФЕС /така Решение на Съда на ЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16/.

Моли въззивната инстанция да разпореди на първоинстанционния съд да допълни издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта за разноските, като на заявителя се присъди пълния размер за разликата над

50 лв. до претендираните от 240 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Частната жалба е подадена от надлежно упълномощен процесуален представител на страна, която има правен интерес от обжалването на заповедта за изпълнение в частта за разноските в указания от закона срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид становището на жалбоподателя и съобрази доказателствата по делото с оглед приложимите разпоредби на закона намира за установено следното:

Заповедното производство по ч.гр.д.№2430 по описа за 2023 г. на Районен съд гр.Бургас е образувано по заявление от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, подадено чрез пълномощника адв.Жельо Денев за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против А. З. С. за парично задължение в общ размер на 8240.91 лв. вкл. главница, договорна лихва и лихва за забава. Заявителят е поискал присъждане на деловодни разноски, включително адвокатско 1 възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС. Към заявлението са приложени пълномощни, документи за внесени д. такси. Приложени са доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. за конкретното заповедно производство/ изводът следва от приложените фактури с опис към тях и преводно нареждане/.

На 28.04.2023г. Бургаският районен съд е издал заповед № 1212 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя претендираните суми, ведно с разноски в общ размер на 214,82 лв., от които 164,82 лв.ц, представляваща платена държавна такса и 50 лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК на 26.05.2020 г. и са дадени указания на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаване.

На 18.07.2023г. съдът е разпоредил в полза на заявителя да се издаде изпълнителен лист, като такъв е издаден на 19.07.2023г. Видно от отбелязването на гърба на заповедта, заявителят е получил изпълнителния лист на 28.07.2023г.

На 01.08.2023г. пълномощник на заявителя е подал молба до БРС, с която е поискал на основание чл.250 ГПК да бъде допълнена издадената заповед в частта за разноските с 190 лв. /разликата над присъдените 50 лв. до претендираните 240 лв./ С определение №4553 от 03.08.2023г. съдът е оставил без разглеждане като просрочена молбата за изменение на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист в частта за разноските.

С определение № 3201 от 19.02.2023г. по ч.гр.д.№1591/2023г. по описа на БОС, определението е отменено и делото е върнато на РС- Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на депозираната молба вх.

№28936 от 01.08.2023г.

С обжалваното в настоящото производство определение съдът се е позовал на решение на Съда на ЕС от 23.11.2017г. и е приел, че Наредба №1/2004 е приета от професионалната организация на адвокатите Висш адвокатски съвет и не отчита спецификата на всяко конкретно дело, процесуалните действия, които са извършени по него, положените от процесуалния представител усилия за защита на страната, а единствен критерий е определен материален интерес и определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения налагат ограничения, които не отговарят на легитимни цели, вкл. установените с чл.101, пар.1 ДФЕС.

При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема следните фактически и правни изводи:

Извън всякакво съмнение е, че тълкуванията дадени с цитираното по-горе решение, както и с решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024г. са задължителни за националните юрисдикции. Изрично е посочено, че “чл.101, §1 ДФЕС трябва да се тълкува трябва в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висш адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед целта“ по смисъла на тази разпоредба“. В тази хипотеза „националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги“.

Но настоящият състав счита, че казаното по-горе касае състезателно производство, когато 2 страните имат възможност да направят възражение за прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК. За разлика от исковото производство, заповедното такова е едностранно, и няма законова възможност служебно да бъде намалявано адвокатското възнаграждение още повече, че е предвидена възможност за обжалване на заповедта в частта за разноските /чл.413,ал.1 ГПК/.

Съдът, който разглежда иска по чл.415, ал.1 ГПК, респ. чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода от спора разпредели отговорността за разноските, както и за исковото, така и за заповедното производство. Друг е въпросът, когато се касае за юрисконсултско възнаграждение, което се определя по реда на чл.78, ал.8 ГПК.

Съгласно задължителното за всички съдебни инстанции разрешение, дадено в т.7 от ТР №4/18.06.2013г. по тълк.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, когато произнасянето на заповедния съд по разноските е погрешно- несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително, когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива, заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Настоящият казус покрива изцяло цитираната хипотеза.

Безспорно е, че районният съд е уважил заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК като е издал заповед за изпълнение за претендираната от него сума. При това положение, на заявителя се дължат всички направени по делото разноски- така чл.78, ал.1 ГПК.

Разноските на заявителя в заповедното производство са 164.82 лв. държавна такса и 240 лв. адвокатско възнаграждение. Искането му за разноски е уважено в общ размер на 214,82 лв., от които 164.82 лв. държавна такса и 50 лв. адвокатско възнаграждение с мотиви, че е отчетена спецификата на производството, действителната фактическа и правна сложност, както и че ограниченията на минималните размери на адвокатските възнаграждения, наложени с Наредба №1/2004 не отговорят на легитимните цели, вкл. установените с чл.101, §1 ДФЕС /така Решение на Съда на ЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16/. В разрез с изискването на закона- чл.81 от ГПК, няма и изрично произнасяне- отхвърлителен диспозитив /в заповедта или с отделен съдебен акт/ за неприсъденото адвокатско възнаграждение.

При тези обстоятелства се налага извод, че районният съд не е присъдил всички направени разноски от заявителя- сега жалбоподател. Определението на съда в частта за разноските е незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона, тъй като съдът няма право служебно за редуцира адвокатското възнаграждение, предвид едностранния характер на производството /по аргумент от чл.78, ал.5 ГПК/.

Ето защо, въззивната инстанция намира жалбата за основателна.

Заповедта за изпълнение следва да се отмени в частта за разноските, по-конкретно за присъденото адвокатско възнаграждение, като на заявителя се присъдят 240 лв. за адвокатско възнаграждение.

В тази връзка следва да бъде обезсилен и издадения изпълнителен лист, в частта за сумата от 50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед №1212 от 28.04.2023г., издадена по ч.гр.д.№2430 по описа за 2023 г. на 3

Бургаския районен съд В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ- с която е постановено А. З. С. да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 50 лв.- адвокатски хонорар, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против длъжника А. З. С. с ЕГН:********** от г*** за сумата от 240 лв., представляваща разноски за заповедното производство- адвокатско възнаграждение.

ОБЕЗСИЛВА издадения на 19.07.2023г. г. по ч.гр.д.№2430 по описа за 2023г. на Бургаския районен съд В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ- относно сумата от 50 лв.- адвокатски хонорар.

Връща делото на Бургаския районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение за адвокатското възнаграждение пред първата инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4